Определение № 2237 от 28.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2237 гр. София, 28.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502257 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Р. Л. Х., с която обжалва протоколно определение от 13.06.2025 г., постановено по гр. д. .№ 2 135/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което съдът е върнал исковата молба, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

В частната жалба се твърди, че определението е очевидно неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на това твърдение излага мотиви, в които твърди, че е изпълнил указанията на съда по отношение на констатираните недостатъци, което е отразено в писмена молба от 27.03.25 г. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът Е. С. Д. редовно уведомен за частната жалба не взима становище по нея.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл. ф235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното протоколно определение от 13.06.2025 г., постановено по гр. д. .№ 2 135/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, че съдът е върнал исковата молба, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

1

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски градски съд е образувано по повод постъпила искова молба от Р. Л. Х., с която същият е предявил иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Е. С. Д..

Не се спори, а се установява и от определение от 20.09.24 г., посткантовено по делото, че съдът е констатирал нередовност на исковата молба и е дал указания на ищеца да уточни: кога се е появил теча от терасата и кога е било първото спукване на тръбата, какви точно вреди (щети) са били нанесени на жилището и тяхната стойност поотделно от теча на терасата, първото спукване на водопроводната тръба в банята, второто спукване, търси обезщетение за вреди от неизграждането на дренаж и ако търси какви вреди е претърпял, кога ги е претърпял тези вреди, на каква стойност са те.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмена молба-становище вх. № 110 041 от 14.10.24 г. ищецът е изпълнил част от указанията, като е конкретизирал периода на възникване на вредите от течовете, част от вредите, вредите от неизграждането на дренаж.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с протоколно определение от 21.03.25 г. съдът е констатирал изпълнение на част от дадените указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, както и е дал указания да посочи какви щети са били нанесени от теча на терасата на ответника, каква е тяхната стойност, както и каква е била стойността на щетите от неизграждането на дренаж.

Видно от молба-уточнение вх. № 38 426 от 27.03.25 г. ищецът е уточнил вида и размера, както и е посочил претендираната сума за обезщетение за вредите, нанесени от теча на терасата на ответника ( пункт 1), както и е посочил веда на вредите и тяхната стойност по отношение на неизградения дренаж ( пункт 7).

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното протоколно определение от 13.06.2025 г., постановено по гр. д. .

№ 2 135/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, съдът е върнал исковата молба, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Така подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице с представителна власт. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК исковата молба да съдържа изложение н а обстоятелствата, на които се основава искът, проявява връзката между субективното материално право, засегнато от правния спор и гражданския процес като предвидени в закона условия и ред за неговата съдебна защита. Затова чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК възлага в задължение на ищеца да посочи белезите, които индивидуализират заявеното за защита 2 субективно право - източник, страни и съдържание (решение № 21/09.02.2016 г. по гр. д. № 3530/2015 г. на І г.о. на ВКС). Когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта идентификатора на имота. Индивидуализацията при това трябва да пълна.

Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца - поначало с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Когато с петитума ищецът претендира парична сума като обезщетение, в обстоятелствената част на исковата молба той следва да изложи твърдения относно самите вреди, които е претърпял, и как те са му причинени от страна на ответника. Имуществените вреди следва да са ясно описани - в какво точно се изразява твърдяното от ищеца намаляване на имуществото му (унищожаване на вещ или намаляване на нейната стойност, понасяне на разноски или извършване на други плащания, възникване на задължения и др.) или/и твърдяната неосъществена възможност за увеличаване на имуществото му (нереализирана сигурна печалба, други доходи или граждански плодове и пр.). Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана - в какво се състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди. Ищецът може, но не е длъжен да дава квалификация на твърдените от него вреди - дали те са претърпени загуби или пропуснати ползи. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът следва да изложи и обстоятелствата, които според него са причинили всяка от вредите (човешко поведение - действия или бездействия, поведение на животно или въздействие от друга вещ и пр.), както и връзката им с ответника (деяния на самия ответник - физическо лице, дейност на ответника - юридическо лице или конкретни действия или бездействия на негови служители и т.н. - хипотезите могат да са най-различни). Ищецът може, но не е длъжен да изложи и доводи за противоправност на поведението на ответника, както и доводи за приложимата според него материалноправна норма (една или повече) относно отговорността на ответника за заплащане на претендираното обезщетение (едно или повече - за различни вреди). Съгласно трайно установената съдебна практика, съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация (включително - относно вида отговорност - договорна или деликтна), а задължение на съда е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимите материалноправни норми и по този начин да посочи действителното правно основание на иска (исковете) за обезщетение.

Когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има противоречие между тях и петитума на молбата, съгласно разпоредбите на чл. 129 от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за 3 отстраняване на нередовностите на исковата молба. Такива указания съдът следва да даде, и в случаите когато при предявен деликтен иск (един или повече) ищецът не е посочил и индивидуализирал ясно имуществените вреди, които твърди да е претърпял и за които претендира обезщетение - не е описал точно вредата (една или повече); не ги е разграничил една от друга; неясно е посочил деянията на ответника (или други обстоятелства, свързани с последния), които са причинили вредите; не е посочил отделно по размер обезщетение за всяка процесна вреда, за която претендира такова; налице е несъотвествие между размера (паричната оценка) на вредите, посочен в обстоятелствената част, в сравнение с размера на претендираното обезщетение, посочен в петитума на исковата молба и т.н. В този смисъл е константната практика на Върховен касационен съд, която се възприема и от настоящия състав.

В конкретния случай видно от доказателствата по делото съдът е констатирал нередовност на исковата молба и е дал подробни указания за отстраняването на нередовностите (уточняване на исковата молба). С писмена молба ищецът е отстранил част от констатираните нередовности, което е установено и от първоинстанционния съд, видно от мотивите на протоколното определение от 21.03.25 г. Със същото определение е дал възможност на ищеца да отстрани и конкретно посочени в определението нередовности, които настоящият състав намира, че са отстранени с втората молба от ищеца. С нея същият е посочил какви щети са били нанесени от теча на терасата на ответника, каква е тяхната стойност, както и каква е била стойността на щетите от неизграждането на дренаж.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд, че не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба не могат да бъдат споделени. Атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 13.06.2025 г., постановено по гр. д. .№ 2 135/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2 състав, съдът е върнал исковата молба, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, като неправилно и незаконосъобразно.

Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5