Решение № 1 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300501853 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, чл.22, чл.23 от ЗПК, чл.240 и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез адв.С. М., против Решение № 2090/30.04.2025г., постановено по гр.д.№ 8902/2025г. на Районен съд Пловдив, II гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения от нея против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на дружеството сумата в размер на 1947 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем Standart 14 № 5643379 от 21.10.2020 г., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с договор за цесия; както и в частта, с която е осъдена да заплати на „Агенция за 1 контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата в размер на 1841 лв. - главница, представляваща чистата стойност на кредита по недействителен Договор за паричен заем Standart 14 № 5643379 от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Моли да бъде отменено в обжалваните части и вместо тях да бъде постановено друго решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че не дължи на дружеството сумата в размер на 1947 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем Standart 14 № 5643379 от 21.10.2020 г., вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с договор за цесия; както да бъде отхвърлен искът, предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, против нея за заплащане на сумата в размер на 1841 лв.

- главница, представляваща чистата стойност на кредита по недействителен Договор за паричен заем Standart 14 № 5643379 от 21.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2024 г. до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

От въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез юрк.Г. Б., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив по гр.д.№ 8902/2024г. са разгледани искова молба, подадена от Д. Г. А. против „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД и насрещна искова молба, подадена от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против Д. Г. А..

В хода на производството са допуснати и приети по делото Основно и Допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които са били кредитирани като компетентно изготвени, а и са били приети без възражения 2 от страните.

Районният съд се е произнесъл с Решение № 2090/30.04.2025г., което не е било обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Д. Г. А. не дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД следните суми: 485,38 лева – договорна лихва за периода 04.11.2020 г. – 15.12.2021 г.; 418,04 лв. – лихва за забава за периода 16.12.2021 г. – 27.10.2023 г., всички по Договор за паричен заем Standart 14 № 5643379 от 21.10.2020 г., които вземания са прехвърлени с Договор за цесия, както и е отхвърлено направеното от Д. Г. А. възражение за прихващане на сумата от 106,14 лв. с главницата от 1841 лв., дължима по Договор за паричен заем Standart 14 № 5643379/21.10.2020 г., като неоснователно.

В мотивите на Решение № 2090/30.04.2025г. от Районния съд по предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.22 от ЗПК от Д. Г. А. са изложени съображения, затова, че процесният Договор за паричен заем Standart 14 № 5643379/21.10.2020 г. е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Районният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, затова че - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но не дължи лихви, неустойки, такси или други разходи по кредита.

Наложен е правен извод, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите за договорна лихва и лихва за забава, доколкото договорът е нищожен, но остава дължима сумата за главница, за която не са били представени доказателства да е погасена чрез плащане. Предвид на това, на осн. чл. 23 от ЗПК искът на Д. Г. А. е отхвърлен в частта, касаещ иска за недължимост на главницата, претендирана в размер на 1947 лв.

По отношение на насрещния осъдителен иск, предявен на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против ответницата Д. Г. А., съответно от Районния съд са изложени съображения и отново се е позовал на чл. 22 от ЗПК, затова, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална 3 недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Тъй като за процесния договор за кредит е установено, че е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и че ищцата е заплатила по договора за заем сумата в размер на 159 лв., с която били погасени – 52,86 лв. – главница, 31,02 лв. – договорна лихва, 27,96 лв. – неустойка, 42,16 лв. – такса експресно разглеждане на документи и 5 лв. – такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането, то в такъв случай е приета за основателна претенцията за заплащане на сумата от 1841 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането. По този иск, Районният съд отново се е позовал на разпоредбата на чл.23 от ЗПК и съответно е направен извод, че ищцовото дружество може да претендира от ответника връщане само на претендираната главница по кредита.

С въззивната жалба на Д. Г. А. са направени възражения, че по делото не само, че не било установено дали сумата от 1841 лв. е реално получена /усвоена / от нея, а дори обратното, поддържа, че се е достигнало до извод, че тази сума, представляваща чистата стойност на кредита не е получавана изобщо във фактическа власт. В тази насока, пред първата инстанция насрещното ищцово дружество е посочило, че със сумата от 1685,60 лв. са били погасени задължения по предходен договор отново с „Вива Кредит“ АД, а именно по Договор № 5608255/08.05.2020г., който поради процесуални нарушения не бил изискан от третото неучастващо лице въпреки същественото му значение във връзка с факта на усвояване на заемната сума от страна на потребителя по процесния договор, с който се „рефинансирали“, погасявали задълженията му по предходния Договор № 5608255/08.05.2020г.

На следващо място, са направени възражения от жалбоподателката, че е било оспорено съществуването на задълженията по Договор № 5608255/08.05.2020г., които да трябва да се погасяват с процесния договор, поради което и преюдициален въпрос за правилното разрешаване на спора е действителността на този предходен договор № 5608255/08.05.2020г. Липсата на задължения за погасяване по предходния договор водило до извод за това, че потребителят не е получил и усвоил заемната сума по новия сключен от 4 него договор за потребителски кредит. Също така, по този начин потребителят погасявал недействителни такси, неустойки и лихви по предходния договор чрез сключването на един друг, нов договор, по който тези недължими от него плащания по предходното правоотношение се превръщат в главница и отново се олихвяват. Единственият резултат от всичко това било нарастването на задълженията на потребителя. След като заемната сума не е била предадена в размера на 1685,60 лв., което задължение „Вива Кредит“ АД не е изпълнило, затова и не следвало да дължи връщане на полученото на осн. чл.23 от ЗПК.

По делото е установено, че реалната сума, която ищцата единствено е получила е сумата в размер на 314,40 лв., от която следва да се приспаднат извършените плащания.

Жалбоподателката е въвела и следващо възражение, че не било обсъдено от първата инстанция възражението за това, че недействителността на предходния на процесния Договор № 5608255/08.05.2020г. води до нищожност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД на договор за паричен заем Standard 14 № 5643379 - 21.10.2020г. поради липса на основание. Основанието за сключване на договор за паричен заем Standard 14 № 5643379 - 21.10.2020г е погасяване на предходните задължения, които не са съществували поради недействителността на предходния договор.

Не на последно място, Районният съд не бил съобразил, че дружеството е цесионер, придобил вземания по Договор за паричен заем Standard 14 № 5643379/21.10.2020г., който е обявен за недействителен, поради което и няма правно основание да получи чистата стойност на кредита на основание чл.23 от ЗПК, тъй като той не я предоставил. Поддържа, че разпоредбата на чл.23 от ЗПК е проявление на принципа за избягване на неоснователното обогатяване и за това потребителят следва да върне реално получената от сума на лицето, което му я предало, а това е „Вива Кредит“ ООД като страна по недействителния договор за потребителски кредит.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

5

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно сключения Договор за паричен заем Standard 14 № 5643379/21.10.2020г. Д. Г.

А., в качеството на заемател, е получила от „Вива кредит“ ООД, в качеството на заемодател, сумата в размер на 2000 лв., като се задължила да я върне в срок от 60 седмици и да заплати всички дължими по договора възнаградителни лихви, такси и разноски. Изпълнението на задълженията на потребителя за връщане на заемната сума и заплащането на възнаградителна лихва, такси и разноски е предвидено в договора да се извършва на 30 двуседмични погасителни вноски всяка от по 125,81 лв. В договора е посочен ГПР в размер на 49,37% и фиксиран ГЛП - 40,32%. Вземането по договора е придобито от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез Договор за цесия от 07.03.2023 г. Към делото е приложено и Уведомление от „Вива кредит“ООД до Д. Г. А. за новия кредитор по задължението.

Съгласно Основно заключение на ССЕ, изготвена от в.л.В. Ш. на въпроса дали е усвоена сумата по процесния договор, кога и в какъв размер, е даден експертен отговор, че усвояването на кредит по Договор за паричен заем Standard 14 № 5643379/21.10.2020 г., в размер на 2000 лв., е извършено чрез рефинансиране на заем по договор КИД 5608255 от 08.05.2020 г., което задължение към датата на подписване на договора е било в размер на 1685,60 лв. След извършеното прихващане, остатъкът от заемната сума по процесния заем, в размер на 314,40 лв., е изплатен от „Вива кредит“ АД на Д. Г. А. с РКО № 0185 на 21.10.2020 г. /на л. 46 по делото/. Вещото лице е направило и констатации, че са извършвани плащания от длъжника в размер на сумата 159 лв., съгласно данни от Справката, изготвена от „Вива кредит“ АД по Договор за паричен заем Standard 14 № 5643379/21.10.2020г. В Справката от системата на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД относно процесния заем не са налични данни за платени суми по Договор за паричен заем Standard 14 № 5643379/21.10.2020г. Неплатеният остатък към 23.12.2024г. възлиза в размер на 1947,14 лв.- главница.