Решение № 2244 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2244 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330114811 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД срещу З. Р. Х. е направено искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1306.93 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит № *** от 25.03.2020 г., 260.79 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2021г. до 20.03.2022г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и 25.49 лв. лихва за забава за периода от 21.02.2021г. до 21.06.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 9283/2022 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски. Твърди се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит № *** от 25.03.2020 г., с който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 2000 лева.

Срокът, за който бил предоставен кредитът, бил 24 месеца, като падежът на последната погасителна вноска бил 20.03.2022г. Към датата на подаване на заявлението ответницата не била заплатила вноски от № 11 до № 24 вкл., като задължението не било платено и към момента на предявяване на исковете. Общият размер на задължението на ответната страна бил 1593.21 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като във връзка с подадено от длъжника възражение се предявявали и настоящите искове.

Претендирани са разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор от З. Р. Х., в който се сочи, че ответницата е изтеглила от ищцовото дружество сумата от 2000 лв., плащала била вноски, на каса, в Изипей, за което представила доказателства към възражението си.

1

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 9283 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 4706 от 27.06.2022г., с която е разпоредено З. Р. Х. да заплати на „Мъни плюс Мениджмънт“ АД сумата от 1306.93 лв. главница по договор за потребителски кредит № ***/25.03.2020г., 260.79 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2021г. – 20.03.2022г., 25.49 лв. лихва за забава за периода от 21.02.2021г. – 21.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото – 31.86 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ***/25.03.2020г., сключен между „Мъни Плюс Мениджмънт“ ООД и З. Р. Х., по силата на който е предоставен кредит в размер на 2000лв., със срок на договора 24 месеца.

Представени са Общи условия по потребителски кредити, предоставяни на физически лица от ищцовото дружество, както и искане за потребителски кредит от З. Х.. Представен е така също Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Приложено е платежно нареждане от 26.03.2020г. за сумата от 2000 лв., с наредител ищцовото дружество и получател – ответницата, с отразено основание за превод: усвояване по договор № 224/25.03.2020г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което общият размер на всички задължения по сключения между страните договор е 3146.37 лв., от които 2000 лв. главница, 687.97 лв. лихва, 240 лв. еднократна такса, 218.40 лв. неустойка. Ответникът бил извършил плащания от 1331 лв., като с извършените плащания са погасени следните задължения – главница – 693.07 лв., възнаградителна лихва – 427.18 лв., еднократна такса -100 лв., неустойка от 99.87 лв., начислена лихва за забава от 10.88 лв.

Вещото лице сочи, че плащанията по кредита не са извършвани редовно и в срок, поради което е начислена лихва за просрочие от 10.88 лв. Погасени са в хронологичен ред 10 вноски от дължими 24 по погасителен план. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 24.06.2022г. и към датата на подаване на исковата молба – 14.10.2022г., задължението на ответника е в размер на 1593.21 лв., което включва главница 1306.93 лв., лихва 260.79 лв., лихва за просрочие 25.49 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 9283 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че срещу издадената заповед за изпълнение № 4706 от 27.06.2022г. в срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 2

25.03.2020 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 2000 лв., при ГПР – 48.42 %, лихвен процент – 27.49 %. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ищцовото дружество е предоставило кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК и потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи - чл. 23 ЗПК.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/при нарушение на добрите нрави 2/при неравноправни клаузи във вреда на потребителя 3/при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства. Съгласно чл.

15 от договора потребителят се задължава в срок от 3 дни след сключване на договора да представи на кредитора оригинален документ за доходите, съдържащ подпис на издалите го лица и/или компетентни органи, удостоверяващ пълния размер на декларираните доходи от страна на потребителя, в представената молба за оценка на кредитоспособността на потребителя, използвана при оценката на кредитоспособността и по настоящия договор. В чл.18 е предвидено, че при неизпълнение на задължението по чл.15, потребителят дължи на кредитора заплащането на неустойка на извършените разходи в общ размер от 218.40 лв.

Според чл.18.2. плащането на неустойката е предвидено да стане посредством месечните вноски, съобразно нов актуализиран погасителен план. Съдът намира, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Непредоставянето на документ за доходите не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на 3 договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Същевременно, кредиторът не включва неустойката към ГПР /по делото спор относно това няма, а се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните/, като по този начин се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Освен това, в договора е предвидена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 240 лв., дължима според чл.7.1. б.“в“ в деня на подписване на договора за кредит, която е посочено да се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителен план. Следователно така, както е предвидена в договора, тази такса има характер на сигурен доход, поради което според настоящия състав същата също следва да бъде включена в посочения в договора ГПР.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното следва, че в ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.42 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Както се посочи, неустойката за непредставяне на документ за доход, както и еднократната такса следва да бъдат включени при формирането на ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да 4 направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. С оглед приетото по-горе и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договор за потребителски кредит от 25.03.2020г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в която хипотеза на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.