Решение № 478 от 18.10.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Монтана, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630101210 по описа за 2024 година

Правното основание на предявения иск е по чл.124 ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, съединен с иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Ищцата В. Р. Г. твърди, че на 22.03.2023 година сключила с ответника договор за паричен заем. Договорената главница по договора била *** лева. Съгласно договора, заемателят дължи и такса за разглеждане на кредита в размер на *** лева. Тази такса става известна на заемателя едва след като избере опцията за разглеждане на заявката в по – кратък срок. Липсва каквато и да е еквивалентност между определената такса и извършената от ответника услуга.

Ищцата твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в договора не е посочен действителният ГПР.

Посоченият ГПР не включва всички тежести, с които вземането е обременено, липсва посочване на методиката на неговото изчисляване. Договореният лихвен процент и ГПР внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията за добросъвестност. Налице е заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.2 ЗЗП. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество *** взема становище за неоснователност на предявения иск и излага подробни доводи за валидност на възникналото правоотношение, при което нито договорът като цяло, нито отделни негови 1 клаузи са недействителни, като сключени в нарушение на императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Излага твърдения за недопустимост на предявения иск, тъй като липсва между страните правен спор. Ищцата имала възможност в 14 дневен срок да се откаже от сключения договор, но не го направила. Отделно от това излага доводи, че процесната такса е дължима преди да бъде сключен договора за кредит, т.е. преди заявителят за кредит да има качеството потребител. Именно затова и последният не може да се ползва от закрилата на нормите, които му предоставя ЗЗП и ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения иск и претендира заплащане на разноски.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, от които доказателства се установява следното:

Няма спор между страните, че на 22.03.2023 година между тях бил сключен договор за паричен заем с № ***, по силата на който ищцата получила сумата от *** лева.

При сключване на договора на ищцата била начислена и такса в размер на *** лева за разглеждане на кредита, погасяването на която било включено в погасителния план за издължаване на кредита. В договора бил посочен фиксиран годишен лихвен процент 22 % и ГПР – 56.50 лева.

От заключението на вещото лице е видно, че в посочения в договора ГПР на първо място не е включен разхода за дължимата такса. В случай, че разходите за нея бъдат включени в ГПР, то последният става 59.39% Според разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР към датата на сключване на договора не може да надвишава 57.1%.

От представените по – горе писмени доказателства и експертно заключение, съдът обосновава извод, че между страните на 22.03.2023 година е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по2 специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Следователно, като част от ГПР следва да се разглеждат и вменените задължения за заплащане на такса, независимо дали дължимостта й предхожда сключване на договора или не. Ясно е, че таксата е дължима като част от задължението по кредита и заплащането й е включено в погасителния план. В тази насока е неоснователен доводът на ответника, че таксата предхожда сключване на договора и не е елемент от него, като в случая възниква логичния въпрос, какво би станало, ако въпреки разглеждането на искането, договор не се сключи, тя ще се дължи ли и по какъв начин ще бъде събрана. С включването на таксата ГПР реално надхвърля допустимия, определен в чл.19, ал.4 ЗПК.

Напрактика се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, а посочената такса е прикрит разход по кредита. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.Заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на цялото кредитно правоотношение, при което заемателят – потребител дължи връщане единствено на главницата.

С оглед този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на направените в производството разноски при условията на чл.38ЗА – такива са претендирани в минимален размер и са съобразени с Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, поради което последните се дължат от ответника към бюджета на съда.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между В. Р. Г. с ЕГН ********** от град Монтана, *** и „*** **** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град *** нищожността на договор за паричен заем № *** от 22.03.2023 година.

ОСЪЖДА „*** **** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град *** ДА ЗАПЛАТИ на ***”, БУЛСТАТ ***, представлявано от *** град ***сумата от *** лева с ДДС адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38 от ЗА.

ОСЪЖДА „*** **** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Монтана сумата от 50.00 лева ДТ и 250.00 лева деловодни разноски, както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на ИЛ.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4