Решение № 3963 от 04.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3963 гр. Пловдив, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330118609 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС.

Ищецът Д. Е. Ш. твърди, че през месец септември на 2011г. се е запознал с М.

Б., която притежавала недвижим имот – къща и дворно място в гр. К., на ул. П. № **.

Тъй като ищецът проявявал заедно с бъдещата си съпруга интерес за закупи имота, на 10.09.2011г. Б. му го показала и го уверила, че е иска да му го продаде, както и да изнесе част от вещите, които се намират в него и ги премести в къщата си в гр. П.. На 18.09.2011г. Б. предала на ищеца ключовете от имота в К., а той оказал съдействие за пренасянето на посочените от нея движими вещи. Заявила, че по-късно ще извади необходимите документи и ще оформят продажбата. Към този момент къщата в имота била лошо състояние – част от покрива била разрушена. След като получил ключовете ищецът започнал да владее имота, ремонтирал къщата и продължил да поддържа мястото, без собственичката Б. да се съпротивлява на това и при заявено от нея желание да продаде този имот на ищеца. Във времето от 2011г. до есента на 2017г. ищецът и Б. периодично, се чували по телефона и се срещали, като винаги ищецът получавал уверения, че няма проблеми и къщата ще бъде прехвърлена. През м. септември на 2017г. при проведената лична среща Б. се оплакала, че е болна, трудно се движи, а освен това документите за къщата са заключени в сандък, чийто ключ тя била загубила. Ищецът и семейството му продължили да ползват имота в К., като във времето до 2020г. той бил провел три телефонни разговора с Б., при което тя отказвала 1 личен контакт поради заболяването си, както и избухналата пандемия. През месец февруари на 2021г. от съседи на имота в гр. К. ищецът разбрал, че къщата е било оглеждана от някакви хора. В последствие на 20.07.2021г. бащата на ищеца посетил имота и установил, че в него е влизано, катинара на външната врата липсва, а на вътрешната е поставен втори катинар, наред с този на ищеца. Ищецът и неговата съпруга потърсили контакт с Б. като посетили адреса и в П.. Там от ответниците, които те познавали като наематели на магазина притежаван от Б. разбрали, че тя е ****.

Ответникът С. Б. заявили, че имотът в К. е техен и имат документ. Казал, че следва да се чуят по телефона за да се разберат, кога ищецът ще си изнесе багажа. На 26.06.2021г. ищецът установил, че поставения от него катинар на къщата в К. липсва, а вместо това е поставен друг. При справка в регистъра за вписвания установил, че е обявено саморъчно завещание на Б. в полза на ответниците, като възоснова на него те са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Завещанието не отговаряло на изискванията на закона за наследството, поради което било нищожно.

Освен това ищецът твърди, че през целия период от 18.09.2011г., когато Б. му предала ключове, до предявяване на иска е владеел имота с намерение да го свои, поради което е придобил правото на собственост по давност. Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на процесния недвижим имот.

Ответниците С. К. Б. и С. И. Б. считат, че са придобили собствеността по силата на действителен завет, като отричат че ищеца е упражнявал владение върху имота, за което говорело и лошото му състояние. Считат иска за неоснователен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Процесното дворно място, съгласно действуващия план на гр. К., представлява п.и. с площ от 760 кв.м. като е урегулирано в УПИ **** в кв. ** по рег. план на гр. К., с построена в него масивна жилищна сграда. В разписната книга към плана, съгласно представената скица, този имот е бил вписан на М. Б. /лист 36/.

Установява се от показанията на св. М. Ч., че по повод желанието на ищеца и неговата настояща *** - св. К. Ч. да закупят имот в гр. К. той ги запознал с *** вече Д.

К.. К. от своя страна запознал двамата с М. Б., за която Ч. знаел, че наследила процесното дворно място от **** си. В последствие св. разбрал, че при посредничеството на К. между ищеца и Б. била сключена някаква сделка. Поддържа, че е виждал как Б. идва в имота заедно с ищеца, за да му покаже кои вещи иска да занесе в П.. След това ищецът и баща му били превозили въпросните вещи. Тези събития се били случили преди десет години. Тъй като покривът на сградата в имота бил повреден, ищецът, заедно със свои роднини започнал за го ремонтира. Това се случило година след като била сключена сделката, на която свидетелят не бил присъствал. В следващия период имотът бил постоянно поддържан от ищеца, а неговият баща прибирал в къщата строителни материали на съхранение.

2

Св. К. Ч., която е **** на ищеца, твърди че са се запознали с М. Б. в началото на месец септември на 2011г. в гр. П., Към този момент св. и ищецът още не били сключили брак и живеели на съпружески начала. При тази среща двамата изразили желанието си да купят имота. Седмица по-късно заедно с Б. отишли до гр. К. и огледали дворното място и сградата. Тя се била съгласила да им го продаде и предала ключовете. Тъй като покривът на сградата бил повреден, им казала да го ремонтират.

Това те сторили година по-късно през месец ноември на 2012г. Тъй като Б. била ****, тя заявила, че ще подготви документите, които по-късно да се оформят нотариално. Св. твърди, че след това се чували редовно със собственичката по телефона, при което тя ги успокоявала, че ще сключат сделката и им казвала да се грижат за имота.

Последната лична среща била през 2017г., когато Б. ги уведомила, че документите за имота са заключени в сандъче, ключът от което е загубен и че трябва да викне ключар за да го отвори. Едва през лятото на 2020г. се свързали отново по телефона и тогава собственичката ги уведомила, че от три години е много болна, не излиза и не контактува с никого. Отхвърлила предложенията за среща, поради пандемията.

Последният телефонен разговор бил проведен през декември 2020г. През месец февруари на 2021г. св. и ищеца отишли до жилището на Б. в гр. П., където видели некролог и от ответника Б. разбрали, че тя е ****. През месец юни на 2021г. бащата на ищеца бил посетил имота и установил, че катинарът на предната врата го нямало, а на вратата на сградата стоял друг катинар. Св. твърди, че уговорената цена за закупуването на имота била около 60 000 лв., като покривът бил ремонтиран с техни средства, тъй като тя и ищецът били убедени, че сделката ще се случи и ще придобият къщата. Твърди, че са посещавали имота с децата си през почивните дни, като по-често ходел ищеца. Къщата била за ремонт и не можела да се обитава, затова никой не преспивал в нея. Относно ремонта на покрива Ч. поддържа, че била сменена дървената му конструкция в североизточната част, а освен това били претърсени и всички керемиди.

По делото е представено споразумение от 06.01.2012г., сключено между М. С.

Б., наименована "собственик", ищеца и К. Ч., посочени като "потенциални купувачи".

Страните по споразумението декларирали намерението си собственикът да продаде имота в гр. К., ул. П. №** при условия, които следвало да се конкретизират в предварителен договор за продажба - чл.1. Потенциалните купувачи поели задължение да извършат за своя сметка ремонт на покрива на жилищната сграда в имота - чл.2. В двумесечен срок от подписване на споразумението, но не по-късно от края на 2012г. страните поели задължение да уточнят условията за прехвърляне на имота и да сключат предварителен договор за продажба - чл.4. Ако това не се случело, независимо по какви причини, собственикът на имота поемал задължение да възстанови на потенциалните купувачи средствата във връзка с ремонта /лист 76/.

На 15.10.2020г. М. С. Б.съставила саморъчно завещание в полза на 3 ответниците С. К. Б. и С. И. Б.. Като предмет по точка 2 от завещанието е посочено правото на собственост върху дворно място с построена в него масивна жилищна сграда на адрес гр. К., ул. П. № ** / лист 50/. Завещанието е обявено с протокол от 16.02.2021г. на *** *** **** и вписано с № ********* / лист 14 и 15/ .

Установява се от показанията на св. Д. О.-Г., че имотът в К., рядко бил посещаван от Б., която имала намерение да го продаде, като с парите ремонтира къщата си в гр. П.. Това било преди тя да се разболее, тоест преди 2017г. Св. поддържа, че е присъствала при съставяне на завещанието. Тогава Б. обяснила, че сделката за този имот не се е осъществила, затова го включва в завещанието /лист 96/.

На 28.05.2021г. с констативен нот. акт № **, том *, дело *** по описа на *** ***** **** ответниците С. Б. и С. Б. били признати за собственици по наследство и завещание на процесното дворно място от 760 кв.м., съставляващо УПИ ****, кв. ** по регулационния план на гр. К. от 1967г., за който е образуван имот пл. № *** по кадастралния план одобрен през 2004г., при граници: улица, УПИ*** , УПИ **** и УПИ ****, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда /вила/ с застроена площ 46 кв.м. / лист 10/.

Според показанията на св. Р. Д., след като ответниците се снабдили с нотариалния акт, на 18.06.2021г. тя ги придружила до имота гр. К.. При това посещение установили, че на външната врата има катинар, който обаче се оказал незаключен. Когато влезли видели, че в двора има много трева, клоните на дърветата са пораснали почти до земята, а имотът е буренясал. В края на двора имало два реда лози на метална конструкция с тел, но те били неподрязани и почти нямали плод. При това посещение не могли да влязат в къщата, защото била заключена с катинар. След няколко дни - на 21.06.2021г. св. и ответниците влезли в къщата, след като премахнали катинара и сложили техен. Видът вътре не предполагал в нея да е било живяно. Имало маса с няколко стола, но нямало легло, в мивката имало мръсни чинии. В едната стая имало чували със строителни материали. На втория етаж също нямало мебели, като липсвали и електрическите контакти. В къщата нямало електричество, а водата била спряна от водомера. Чешмата на двора била спукана и при пускане на водата течала.

Д. твърди още, че от едната страна на покрива личали следи от ремонт, но в стената която следвало да стига до покрива имало незазидан отвор с дължина около метър и половина и височина 30 - 40 см. /лист 96/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Според определението на чл.68 ал.1 ЗС владението включва два елемента упражняване на фактическа власт върху вещ и намерение тя да се държи лично или чрез другиго като своя.

4

Съдът намира, че по делото не се установява, че упражняваната от ищеца фактическа власт е била с намерение той да свои имота. Приетото по делото споразумение между страните няма характер на предварителен договор, защо не съдържа съществените елементи на бъдеща покупко-продажба. Обективираната в него воля е относно евентуалното сключване на предварителен договор. Собственикът не е поел задължение да прехвърли в определен срок правото си на насрещните страни, а те от своя страна, не са поели задължение за заплащане на определена цена. Поради това и ищецът и св. Ч. са посочени като "потенциални купувачи". По силата на споразумението ищецът е поел задължение да извърши за своя сметка ремонтни дейности върху покрива на жилищната сграда, като при това, в случай, че не се стигне до сключване на предварителен договор е предвидено собственичката на имота да му възстанови дадените средства. Това означава, че така представеният документ не доказва намерение за своене на веща, а следователно и установяване на владение от ищеца.

Налице в случая е уговорка за последващо прехвърляне на собствеността сключена между Б. и ответника, въз основа на която е предадена фактическата власт.

При тези факти ищецът следва да се счита държател, тъй като субективно е имал знание, че правото на собственост не му принадлежи, а упражнява фактическата власт върху вещта със съгласието на собственика и очакване за последващо придобиване на това право.