Присъда № 13 от 12.04.2024, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №13/12.04.2024г. по нчхд №679/23г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С подадена с вх. № 6106/03.05.2023г. от тъжителката Е. Н. Л. от с. Избеглии, обл. Пловдивска, частна тъжба против подсъдимите А. Т. Ф. и Т. С. Ф. и двамата от с.Конуш, обл. Пловдивска, са били повдигнати обвинения за извършено от всеки един от тях престъпление по чл.130, ал.2 от НК, а именно затова, че на 14.12.2022г. в с.

Конуш, обл. Пловдив, са причинили на Е. Н. Л. леки телесни повреди, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. С оглед така подадената частна тъжба е било образувано НЧХД № 297/2023г. по описа на РС Асеновград разпределено на съдия докладчик от ІІІ-ти н.с.

С подадена с вх. № 6105/03.05.2023г. от тъжителят З. С. Л. от с. Избеглии, обл.

Пловдивска, частна тъжба против подсъдимите А. Т. Ф. и Т. С. Ф. и двамата от с.Конуш, обл. Пловдивска, е било повдигнато обвинение за извършено от тях в съучастие, престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно затова, че на 14.12.2022г. в с. Конуш, обл. Пловдив, са причинил на З. С. Л. леки телесни повреди, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. С оглед така подадената частна тъжба е било образувано НЧХД № 296/2023г. по описа на РС Асеновград разпределено на съдия докладчик от ІІ-ри н.с.

Във връзка с постъпило искане от защитника на двамата подсъдими, касаещо връзката между двете дела и тяхното обединяване в общо наказателно производство, с протоколно определение №328/07.06.2023г. на съда, производството по НЧХД № 296/2023г. по описа на АРС е било прекратено, като делото е било изпратено за обединяването му към НЧХД № 297/2023г. по описа на АРС.

Сходно искане за обединяване на двете дела е било направено от защитника на двамата подсъдими и в проведено на 21.06.2023г. открито съдебно заседание по НЧХД № 297/2023г. След вземане предвид становището и на повереника на частната тъжителка, с нарочно определение постановено в същото заседание съдът е обединил в едно наказателно производство НЧХД № 296/2023 г. по описа на АРС, ІІ н.с., и НЧХД № 297/2023 г. по описа на АРС, ІІІ н.с., като е постановил същото да се води под номер НЧХД № 297/2023 г. по описа на РС – Асеновград, ІІІ н. с., с обвинения за извършено от всеки един от двамата подсъдими А. Т. Ф. и Т. С. Ф. на 14.12.2022 г. спрямо Е. Н. Л. и З. С. Л. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл.

20, ал. 2 и ал. 1 от НК.

Доколкото са били налични данни, че подс. А. Т. Ф. е военнослужещ във в.ф. № 32040 Крумово, то на основание чл. 396, ал.1 от НПК, с определение от 21.06.2023г. съдът е прекратил съдебното производство по НЧХД № 297/2023г., като е изпратил материалите по подсъдност на Военен съд – Пловдив.

Във връзка с образуваното НЧХД № 186/2023г. по описа на ВС Пловдив, е било постановено Разпореждане №181/27.07.2023г., с което съдията-докладчик е приел, че липсват необходимите основания, военния съд да разгледа съответното дело. Предвид това, съдебното производство по НЧХД № 186/2023г. е било прекратено, като е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд на Република България.

Във връзка с това, по реда на чл. 44, ал.1 от НПК, е било образувано К.Н.Ч.Д. № 709/2023г. на ВКС. С Определение № 370/15.08.2023г., на ІІ-ро н.к.о. съдът се е произнесъл по повдигнатия спор, като е изпратил делото по компетентност на РС Асеновград. След неговото получаване е било образувано НЧХД №524/2023г. по описа на АРС-ІІІ-ти н.с. С разпореждане от № 890/13.09.2023г. на съдията докладчик, 1 съдебното производство по НЧХД №524/2023г. отново е било прекратено, като е изпратил материалите по подсъдност на Военен съд – Пловдив.

Във връзка с образуваното НЧХД № 211/2023г. по описа на ВС Пловдив, е било постановено Разпореждане №297/25.09.2023г., с което съдията-докладчик отново е приел, че делото не следва да се разглежда от военния съд. Предвид това, съдебното производство по НЧХД № 211/2023г. е било прекратено, като във връзка с повдигнатия спор за подсъдност, материалите отново са били изпратени на ВКС. След тяхното постъпване в касационната инстанция, по реда на чл. 44, ал.1 от НПК, е било образувано н.ч.д.№ 869/2023г. по описа на ВКС. С Определение № 492/ 06.11.2023г., на ІІІ-то н.к. отделение, повдигнатия спор е бил разрешен в полза на Военен съд Пловдив, като делото е изпратено за разглеждане на РС Асеновград. След неговото получаване, на 09.11.2023г. е било образувано настоящото НЧХД №679/2023г. по описа на АРС-ІІІ-ти н.с.

С подадената от страна на Е. Н. Л. частна тъжба е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск солидарно против двамата подсъдими А. Т. Ф. и Т. С. Ф. в размер общо на 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, състоящи се в описаните в тъжбата телесни увреждания, като част от извършеното на 14.12.2022 г. и квалифицирано от съда като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК, предмет на делото, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2022 г. до пълното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.Частната тъжителка бе конституирана и в качество на граждански ищец по делото.

С подадената от страна на З. С. Л. частна тъжба е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск солидарно против двамата подсъдими А. Т. Ф. и Т. С. Ф. в размер общо на 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, състоящи се в описаните в тъжбата телесни увреждания, като част от извършеното на 14.12.2022г. и квалифицирано от съда като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК, предмет на делото, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2022 г. до пълното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Частният тъжител бе конституиран и в качество на граждански ищец по делото.

В процеса на водено наказателно производство, частните тъжители и граждански ищци се явяват лично и заедно с упълномощения от всеки един от тях, като повереник адв. А. Д..

В хода на съдебните прения, адв. Д. изразява становище, с което, поддържа изцяло обвиненията против всеки от подсъдимите, така както са били повдигнати с двете частни тъжби, а в последствие обединени и квалифицирани от съда. Счита същите за доказани по несъмнен начин. При преценката на събраните по делото доказателства, въз основа на техния подробен анализ, адв. Д. счита, че всеки от двамата подсъдими следва да бъде признат за виновен, като им се наложат предвидените от закона наказания. По отношение на гражданските искове, намира същите за доказани по основание, като относно техния размер счита, че те следва да бъдат уважени в пълнота и двамата подсъдими да бъдат осъдени да заплатят солидарно на всеки частните тъжители претендираните от тях суми, ведно със законната лихва от датата на причинените увреждания, както и направените от тях разноски.

2

Частният тъжител и граждански ищец З. С. Л. не взема становище относно вината на подсъдимите, наказанията и предявения от него граждански иск.

Частната тъжителка и гражданска ищца Е. Н. Л. изцяло подържа становището на упълномощения от нея повереник.

Защитника на двамата подсъдими -адв. Л. Ч. по същество счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна. След анализ на събраните по делото доказателства, акцентирайки най-вече на тези в подкрепа на защитната позиция, се навеждат доводи за недоказаност на повдигнатите спрямо всеки от подсъдимите А. Т.

Ф. и Т. С. Ф. обвинения. Във връзка с това се иска всеки от тях да бъде оправдан изцяло. В тази насока се навеждат доводи и твърдения за това, че двамата подсъдими са действали при условията на неизбежна отбрана, тъй като в домът си в с.Конуш те е трябвало да се защитават от действията на двамата тъжителите и на техните дъщери.

По отношение на приетите съвместно разглеждане граждански искове, е на становище, че те следва да отхвърлят, като недоказани. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият А. Т. Ф. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан изцяло.

Подсъдимият Т. С. Ф. не се явява в последното проведено по делото съдебно заседание, като чрез дадените от него обяснения също не се признава за виновен.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на подсъдимите А. Т. Ф. и Т. С. Ф., показанията на свидетелите, заключенията на вещото лице по назначените три съдебномедицински експертизи и писмените и веществените доказателства приложени по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. Т. Ф. е роден на 11.06.1984 г. в гр. Асеновград, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ като военнослужещ във в.ф. 32040 – с. Крумово, с ЕГН **********.

Подсъдимият Т. С. Ф. е роден на 10.04.1960 г. в с. Дряново, обл. Пловдивска, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, пенсионер по болест, с ЕГН **********

Св. С.Д. Ф.а е майка на първия подсъдим и съответно съпруга на втория, като тримата живеят в двуетажна къща на адрес в с. Конуш, ул. „Оборище“ № 6. В същата къща живее и Д. Т.а Ф.а дъщеря на С. и Т. Ф.и. Макар в миналото да имала семейство, Д. Ф.а неочаквано го напуснала и заживяла със родителите си, които поради психичното й заболяване полагали грижи за нея.

Тъжителите Е. Н. Л. и З. С. Л. са съпрузи, като заедно с техните дъщерисвидетелките Д. З.ва Л. и Б. З.ва Л. живеят в къща в с. Избеглии, обл. Пловдивска.

Подс. А. Т. Ф. и св. Б. З.ва Л. се познавали от няколко години, като с течение на времето отношенията им станали по близки. През 2020г. св. Б. Л. разбрала, че е бременна. Това обстоятелство станало причина подс. А. Ф. и неговите родители да отидат в дома на св. Б. Л. в близкото село Избеглии. При тази среща, родителите от двете семейства се запознали официално, като одобрили и връзката между А. и Б..

Впоследствие св. Б. Л. заживяла за постоянно в дома на подс. А. Ф.. Двамата започнали да обитават втория етаж на къщата на ул. „Оборище“ № 6 в с. Конуш, а 3 подс. Т. Ф., неговата съпруга и дъщеря им живеели на първия етаж. До втория етаж се стигало посредством външна стълба от двора на имота, както и чрез вътрешна стълба, изградена между двата етажа. На 01.10.2021г. св. Б. Л. родила момиче-С.А. Ф.а, която впоследствие отглеждали съвместно с подс. А. Ф.. Докато св. Б. Л. живеела в дома на подс. А. Ф. се случвало често до отива за по-няколко часа в дома на своите родители в с.Избеглии. Това обстоятелство било известно на подс. А. Ф. и неговите родители, като след известно време, първия от тях започнал открито да се дразни по този повод и да й отправя забележки. Св. Б. Л. продължавала да ходи в дома на родителите си, но според желанието на подс. А. Ф., приела за свое задължение да се прибира навреме в новия си дом в с.Конуш. Отношенията между св. Б. Л. и подс. А. Ф. допълнително се изострили и от факта, че тя открито демонстрирала нежеланието си детето да стои при неговите родители.

На 14.12.2022г. около 10-11 часа преди обяд, св. Б. Л. отново отишла с детето до дома на своите родители в с. Избеглии. До там тя се придвижила със собствения си лек автомобил марка „Сеат“. Известно време след като пристигнала в дома на Л.и, св.

Б. Л. решила да отиде на пазар в гр. Асеновград. За целта оставила детето на майка сиЕ. Л., а тя заминала да направи необходимите й покупки. След като се върнала в с.Избеглии, св. Б. Л. останала там до около 20.30 часа. Тъй като престоя й в Избеглии продължил с около час над обичайното, а и трябвало да нахрани и приспива дъщеря си, св. Б. Л. решила, че е време да се прибира в с. Конуш. За целта, тя се качила заедно с дъщеря си в колата, с която изминала бързо, разстоянието от около пет километра между двете села. Спирайки пред къщата на Ф.и, св. Б. Л., свалила най-напред детето.

След като се качила до втория етаж по външните стълби, тя го оставила дъщеря си на грижите на подс. А. Ф., като се върнала до колата за да вземе и другия си багаж.

Докато св. Б. Л. била отвън, подс. А. Ф. решил да свали дъщеря си на първи етаж, за да я видят и неговите родители. За тази цел, той слязъл с нея по вътрешните стълби и така се озовал на първия етаж. Подс. А. Ф. оставил дъщеря си на св. С. Ф.а, а той самия се върнал обратно по същия път на втория етаж. Малко след подсъдимия се върнала и св. Б. Л.. Тя установила, че детето го няма, като от подс. А. Ф. разбрала, че малката Стиляна се намира на първия етаж при неговите родители. Това предизвикало раздразнението на св. Б. Л., първо от една страна, че била против то да остава при тях, а от друга, тя имала намерение да преспива дъщеря си. Свидетелката минала по вътрешните стълби и слязла на първия етаж. Там тя заварила св. С. Ф.а, която си играела с детето. Св. Б. Л. била видимо ядосана, като без да каже каквото и да е на св.