Решение № 1903 от 22.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1903 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110211009 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 23-4332-002592 от 23.02.2023г. на Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на В. И. П. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени „глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 10 (десет) лева; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 10 (десет) лева и на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.

От името на В. И. П. (чрез адв. В.) е подадена жалба срещу Наказателно постановление № 23-4332-002592 от 23.02.2023г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР в частта относно наложените на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на В. П. „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушаване на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че П. е отивал с приятелката си на изпит, когато е бил спрян за проверка от полицаите.

Жалбоподателят установил, че в бързината си е забравил свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), като след справка с дежурен екип било установено, 1 че жалбоподателят е правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС). Въпреки, че нямало проявени външни признаци за употреба на наркотици, полицаите решили П. да бъде тестван за употреба на такива. Поради това бил извикан за съдействие екип на ОПП – СДВР, който пристигнал към 11.00 часа. П. вече закъснявал за изпита и тъй като не проявявал външни признаци за употреба на наркотици, той отказал да бъде тестван с Дръг тест 5000. В жалбата се посочва, че талонът за изследване бил връчен на П. в 11.40 часа, след което той успял да стигне за изпита към 12.00 часа. Според жалбоподателя в НП не били посочени дата и час на извършване на нарушението (на отказа да бъде тестван за наркотици). С жалбата се оспорва компетентността на органите, издали АУАН и НП.

Твърди се, че НП е издадено в нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (на кратко : Наредба № 1/2017г.), тъй като извършената проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е била незаконосъобразна. Липсата на проявени външни признаци за употреба на наркотици от страна на П. води жалбоподателя до извода, че направената спрямо него проверка е без фактическо основание и поради това е незаконосъобразна. В жалбата се посочва още, че не е съставен и не е връчен на П. Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози съгласно Приложение № 2 към Наредба № 1/2017г. Поради това се претендира за нарушено право на защита на проверяваното лице. Според жалбоподателя при съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения, тъй като не било индивидуализирано в достатъчна степен мястото на нарушението, липсвало пълно и точно описание на нарушението, поради което П. бил лишен от възможността да разбере в какво точно е обвинен. Въпреки, че в жалбата се твърди, че към момента на съставяне на АУАН няма как П. да е нарушил втората хипотеза на чл.174, ал.3 от ЗДвП, с жалбата се приема, че на П. били вменени и двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП. На следващо место в жалбата се заявява, че в Акта и в НП нарушението е описано по начин, който води до объркване кога точно е извършено нарушението, тъй като единствено била посочена датата, на която лицето е управлявало МПС. Неясна оставала датата, когато лицето е отказало да му се извърши проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Дори и да се приемело, че посочената дата на проверка и управление на МПС е достатъчна, за да се направи извод, че на същата дата е извършено и твърдяното нарушение (отказ да бъде проверен за наркотични вещества), в жалбата се отбелязва, че в АУАН и НП е описан само отказът за проба с техническо средство, реализиран в 11.02 часа, въпреки, че талонът за изследване е връчен на П. в 11.40 часа. От тук се прави извод, че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, което е вменено във вина на П., не е било довършено в 11.02 часа, още повече, че в талона за изследване е посочено, че проверката е започнала в 10.50 часа и лицето е отказало да се подложи на тест. Поради това жалбоподателят прави извод, че от талона за изследване излиза, че отказът е реализиран в 10.50 часа, а в АУАН и НП е записано, че нарушението е извършено в 11.02 часа на 11.02.2023г. и то към 10.50 часа, нито към 11.02 часа няма как да бъде реализирано неявяването на лицето да даде кръвна проба, тъй като 2 талонът за изследване бил връчен на П. в 11.40 часа и от този момент за него започвал да тече 45-минутният срок за явяване във ВМА. Отделно от гореизложеното, жалбоподателят счита, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според жалбоподателя деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, тъй като самата проверка за наличие на наркотични вещества била извършена без да има основание за това – без да са били налице външни признаци, поведение или реакции на В. П. в нарушение на чл.5, ал.2 от Наредба № 1/2017г., като е налице и извинителна причина лицето да не се яви за даване на кръвна проба, тъй като е бил на изпит. Накрая в жалбата се заявява, че в НП не е посочено нито едно доказателство, подкрепящо нарушението от субективна страна. Не следвало да се прилага и чл.189, ал.2 от ЗДвП. С тези аргументи се иска от съда да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-4332-002592 от 23.02.2023г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР в частта, с която на П. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Иска се и присъждане на направените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят В. И. П. се явява лично и с адв. В.. В съдебното заседание на 07.11.2023г. и двамата заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 24.01.2024г. адв. В. посочва, че поддържа всички аргументи от жалбата. Повтаря съображението, че проверката е извършена без основание, каквото се изисква по Наредба № 1/2017г., което се подкрепяло и от показанията на свидетелката АН., която е имала непосредствено впечатление за състоянието на жалбоподателя и е присъствала по време на проверката. От нейните показание се доказвало, че в деня на проверката жалбоподателят не е имал неадекватно поведение или външни признаци, които да усъмнят към употреба на наркотични вещества. Изтъква се, че доказателствената тежест е на административно – наказващия орган и от показанията на полицаите също не се установявало жалбоподателят да е показвал външни признаци за употреба на наркотици.

Поради това адв. В. счита, че проверката е незаконосъобразна, поради което не можело да се ангажира наказателната отговорност на водача за отказ да бъде тестван, след като не били налице предпоставките за тестване. Защитата се позовава на показанията на св. АН. и за това, че П. се е явил на изпит и го е взе, поради което отказът следвало да се квалифицира като маловажен случай. Адвокатът претендира и разноски, за които представя списък, Договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане, както и Акт за регистрация по ДДС. Пред СРС, НО, 10 състав по време на съдебните прения жалбоподателят П. заявява, че поддържа казаното от адвоката му и иска съдът да отмени Наказателното постановление, тъй като извършената проверка била неоснователна.

Въззиваемата страна Началник Група към ОПП – СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща представител пред СРС, който да взема становище по спора.

В придружително писмо с вх. № 224747/09.08.2023г., с което е изпратена 3 административната преписка на съда, се прави изрично възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Въпреки, че с жалбата се иска СРС да отмени Наказателно постановление № 23-4332002592 от 23.02.2023г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР в частта, с която на П. на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, този съдебен състав счита, че е сезиран с жалба срещу цялото НП, тъй като с пълномощните на лист 11 и лист 12 от делото и с Договора за правна защита и съдействие на лист 58 от делото се урежда въпросът за процесуалното представителство на В. П. във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 23-4332-002592 от 23.02.2023г. на Началник Група към ОПП – СДВР в цялост, а не касателно част от нарушенията и наложените наказания. Освен това, въпреки че в жалбата и по време на съдебните прения пред СРС адв. В. е изложила аргументи само за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото пред СРС жалбоподателят П. иска съдът да отмени Наказателното постановление, съдът приема, че предмет на настоящото дело е цялото НП, а не част от него.

В подкрепа на този извод е и нормата на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, според която въззивната инстанция (каквато в случая е СРС) проверява изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните и в частност в жалбата.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА На 11.02.2023г. непосредствено преди 10:50 часа в гр. София, на ул. „Акад. Стефан Младенов”, с посока на движение от ул. „Баку” към ул. „Йордан Йосифов” В. И. П. управлявал лек автомобил марка „***”, модел „А3“ с рег. № ****. В автомобила се возила и неговата приятелка – св. АН.. Двамата отивали на изпит. На посочените по-горе място и време се намирали М. Н. и Е. Т. – полицаи /по това време/ в Отдел „Специализирани полицейски сили“ към СДВР. Те спрели за проверка автомобила, управляван от П.. В хода на проверката се установило, че в бързината В. И. П. е забравил да вземе СУМПС, контролния талон към него и свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС). Освен, че било констатирано, че П. не носи в себе си тези документи и съответно не ги представя на полицаите, те поискали на лицето да му бъде направен и тест за наркотици. Поради това извикали за съдействие екип на ОПП – СДВР. На място се явил свидетелят Е. В. (служител на ОПП - СДВР) и започнал проверка на лицето около 10.50 часа на 11.02.2023г. Пред свидетелите В., Н., Т. и АН., около 11.02 часа жалбоподателят П. отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“, модел ARMM № 0017, тариран до декември 2023г. След отказа на В. И. П. му бил издаден Талон за изследване с бланков № 144103 за медицинско изследване във ВМА – гр.

София със срок за явяване до 45 минути от връчване на талона на П.. Талонът за изследване бил съставен от св. В. и бил връчен срещу подпис на жалбоподателя П. на 11.02.2023г. в 11:40 часа.

4

На 11.02.2023г. свидетелят Е. В. (в присъствието на М. Н. и Е. Т.) съставил срещу В.