Протокол № 131 от 23.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 131 гр. Пловдив, 23.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Вера Ив. И.ова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора И. Г. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600115 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:02 часа се явиха:

Обвиняемият М. А. Л. се явява лично и с адв. П. Д., преупълномощена от адв. Г. Д..

Обв. Л.: Нямам против да ме защитава адв. Д.

За Апелативна прокуратура се явява прокурор И. Д..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Жалбата е неоснователна. Нямам искания. Няма да соча доказателства.

Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямаме искания. Няма да сочим доказателства.

Обвиняемият Л.: Поддържам жалбата. Нямам искания.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

1

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии моля да отмените, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, атакуваното определение на Окръжен съд Пловдив от 17.03.2023 г., с което е оставено без уважение направеното от обвиняемия М. А. Л. искане за изменение на наложената му мярка за неотклонение Задържане под стража в по-лека такава, като вместо нея наложите по-леката мярка за неотклонение Парична гаранция. По този начин в най-пълна степен ще бъде намерен необходимият баланс между защитата на честа, достойнството, правата и законните интереси, съобразени с личността на обвиняемия Л., и нуждата от осигуряване на нормално развитие на наказателния процес в ДП.

В подкрепа на така формулираното искане сме изложили подробни аргументи в подадената пред настоящия съдебен състав жалба, които няма да преповтарям, а ще ги маркирам в по-обобщен вид.

За да отхвърли искането за изменение на мярката за неотклонение Задържане под стража в по-лека такава, Окръжният съд е приел, че по отношение на обвиняемия Л. съществува реална опасност същият да се укрие и да извърши друго престъпление. Този извод на съда е дълбоко погрешен и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Напротив, в пълно противоречие е с тях. Заострям вниманието на съда, че Законът изисква да е налице реална, а не хипотетична опасност за това. Това означава, че същата трябва да бъде категорична, обоснована и доказана, а не да почива на бланкетна формулировка, голословни твърдения, предположения и интерпретации.

Основното, което като мотиви е изложил Окръжният съд, е, че приема, че опасността да се укрие обвиняемият Л. произтича от това, че същият има близки и роднини, намиращи се на територията на Р. Г.. Следва да се има предвид, че Г. се намира в ЕС и ако обвиняемият случайно реши да се укрие там, то по отношение на него ще бъде издадена ЕЗА, същият ще бъде върнат и многократно ще бъде влошено неговото положение. Следва да се има предвид, че подзащитният ми е направил самопризнания, иска да бъде сключено споразумение с представителите на държавното обвинение.

Неосъждан е, с чисто съдебно минало е, така че при едно евентуално укрИ.е или извършване на друго престъпление многократно ще утежни своето положение по отношение налагане на наказанието.

Ето защо моля да отмените атакуваното определение и вместо него да постановите по-лека мярка за неотклонение, а именно Парична гаранция.

Обвиняемият М. А. Л. /за лична защита/: Поддържам казаното от защитника ми. Искам по-лека мярка.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че депозираната жалба е неоснователна, да оставите същата без уважение и да потвърдите изцяло определението на първоинстанционния съд. Накратко мотивите ми в тази насока са следните:

Първо от съществено значение в случая е, че сме в производство по чл.

65 НК, като първоначалната мярка за неотклонение Задържане под стража е взета преди точно месец или месец и един ден. Затова няма как да не се спра накратко върху определенията на двете съдебни инстанции, които са се занимавали с мерките по реда на чл. 64 ал. 1 НК, и да кажа, че напълно 2 споделям доводите, изложени от тези инстанции.

В жалбата, като ново обстоятелство, от съществено значение за делото, се сочи фактът, че, след като обвиняемият е бил задържан под стража, той е дал обяснения, признал се е за виновен и е изразил желание за евентуално сключване на споразумение. Следва да се отбележи, че сключването на споразумение е бъдещо, несигурно събитие. Може да бъде сключено, може и да не бъде сключено. Зависи от страните дали ще се разберат за размера и вида на наказанието. Така че този основен аргумент за искането за изменение на мярката за неотклонение е неоснователен. Той, според мен, по никакъв начин не влияе върху наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, напротив. Към настоящия момент има допълнителни доказателства в тази насока, а и защитата не спори по наличието, нито влияе върху обстоятелството дали той би могъл да се укрие или извърши друго престъпление.

Както съдиите, занимали с мерките за неотклонение в производствата по чл. 64 НК, така и съдията, изготвил определението, което днес се обжалва, считам, че са изложени в достатъчна степен аргументи защо те приемат, че са налице доказателства, от които би могло да се направи извод за това, че е налице опасността както от укрИ.е, така и от извършване на ново престъпление.

По изложеното ще моля да потвърдите определението на първоинстанционния съд изцяло.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Обвиняемият М. Л.: Моля за по-лека мярка, или Домашен арест, или Парична гаранция.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание, съдът намира следното:

Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.

С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемия по досъдебно производство № **/**г. по описа на сектор „Б**“ П. М. А. Л..

Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия, с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани доводи за незаконосъобразност на Определението.

В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че от наличните данни по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, като излага подробни съображения в тази насока.

Намира извода за наличието на опасност същият да продължи с престъпната си деятелност за правилен.

Защитата на обвиняемия пледира подадената жалба да бъде уважена, а атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се за 3 липса на данни, обосноваващи опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление. Не се спори по извода за наличие на обосновано предположение за авторството, като в тази връзка се сочи безукорното процесуално поведение на обвиняемия и направените от него самопризнания.

Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че на обвиняемият Л. е повдигнато и предявено обвинение по чл.326, ал.6 НК, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода.

Страните не спорят относно наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към вменената му престъпна деятелност, която същият не е отрекъл и признал в хода на досъдебното производство.

Дискусионни остават въпросите налице ли е реална опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление.

Настоящият състав намира, че реална опасност обвиняемият да се укрие не съществува. Зрялата възраст на обвиняемия и наличието на постоянен адрес и постоянно местоживеене минимизират опасността да се укрие до степен на пълно изключване. Обстоятелството, че негови близки роднини живеят в чужбина само по себе си не е достатъчно да обоснове такава опасност, още повече, че възможността да излиза извън пределите на страната може да бъде ограничена чрез забрана за напускане пределите на РБ, налагането на каквато е наложително в настоящия казус.

Отрицателен е отговорът и на въпроса, налице ли е опасност Л. да продължи с престъпната си деятелност, доколко тя е реална и продължава ли тя да съществува.

В тази връзка опасността обвиняемият да извърши престъпление първата инстанция е извела от широкия мащаб на разследваната деятелност, както и от добрата му планировка и организираност.