Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 24.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 605/2025
Вид
Решение № 486
Подписан
24.10.2025
В сила
30.12.2025
Състав
Теодорина Димитрова, Еманоел Вардаров, АННА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 ал.2 изр.II · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 пр.I, пр.III · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.71 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.6 ал.1 · Закон за лечебните заведения
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.55 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.60 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.200 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.201 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.201 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.212 · Кодекс на труда
  • чл.359 · Кодекс на труда
  • чл.360 · Кодекс на труда
  • чл.11 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.23 т.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.61 ал.1 т.6 · Наредба за медицинската експертиза

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Велико Търново, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Еманоел Вардаров

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100500605 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№449/22.04.2025г. по гр.дело№1665/2024г. на ГОРС, съдът е: -oсъдил ПППГ.Оряховица с БУЛСТАТ:1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№112-А, представлявано от Директора * П.Д., към „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД с ЕИК:175405647, да заплати на Т. Д. Ш. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.*** ул.*** сумата 100000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина му * Т. Ш., настъпила на 06.10.2022г., в резултат на трудова злополука от 29.09.2022г., ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното и изплащане; -oсъдил ППП-Г.Оряховица с БУЛСТАТ:1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№112-А, представлявано от Директора * П.Д., към „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД с ЕИК:175405647, да заплати на В. М. Ш. с ЕГН4512316516, с постоянен адрес: гр.*** ул.*** сумата 100000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина и * Т. Ш., настъпила на 06.10.2022г., в резултат на трудова злополука от 29.09.2022г., ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното и изплащане; -oсъдил ППП-Г.Оряховица с БУЛСТАТ:1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№112-А, представлявано от Директора * П.Д., към „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД с ЕИК:175405647, да заплати на З. Т. Ш. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.*** сумата 50000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на брат и * Т. Ш., настъпила на 06.10.2022г., в резултат на трудова злополука от 29.09.2022г., ведно със законната лихва от 06.10.2022г. до окончателното и изплащане; -осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ППП-Г.Оряховица с

БУЛСТАТ:1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица ул.“Цар 1

Освободител“№112-А, представлявано от Директора * П.Д., към „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД с ЕИК:175405647, да заплати на адв. М. Т. М. от САК, с адрес на кантората: ***** сумата 8650.00лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказано на ищеца Т. Д. Ш. процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. по гр.дело№1665/2024г. на ГОРС; осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ППП-Г.Оряховица с БУЛСТАТ:1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№112-А, представлявано от Директора * П.Д., към „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД с ЕИК:175405647, да заплати на адв.М.

Т. М. от САК, с адрес на кантората: ***** сумата 8650.00лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказано на ищцата В. М. Ш. процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. по гр.дело№1665/2024г. на ГОРС; -осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ПППГ.Оряховица с БУЛСТАТ:1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№112-А, представлявано от Директора * П.Д., към „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД с ЕИК:175405647, да заплати на адв.М. Т. М. от САК, с адрес на кантората: ***** сумата 4650.00лв. - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за оказано на ищцата З. Т. Ш. процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. по гр.дело№1665/2024г. на ГОРС;

-осъдил, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ППП-Г.Оряховица с БУЛСТАТ:1754056470213, със седалище и адрес на управление гр.Г.Оряховица ул.“Цар Освободител“№112-А, представлявано от Директора * П.Д., към „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД с ЕИК:175405647, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Г.Оряховица сумата 10000.00лв. - ДТ по делото съобразно размера на уважените исковете по гр.дело№1665/2024г. на ГОРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.№6725/12.05.2025г. от ПППГ.Оряховица към „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД(чрез Гл.юрисконсулт Р.Р.) против Решение№449/22.04.2025г. по гр.дело№1665/2024г. на ГОРС.

В жалбата си ППП-Г.Оряховица към „БДЖ-Пътнически превози“ЕООД(чрез Гл.юрисконсулт Р.Р.) твърди, че решението на ГОРС било необосновано, неправилно и постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие със задължителната съдебна практика. Направил е ясно и категорично възражение за съпричиняване. ГОРС не бил взел предвид писмените обяснения, собственоръчно написани на 01.10.2022г. от * Т. Ш. - машинист, локомотивен(…“след като влакът дойде на гара Г.Оряховица, приех локомотива от колегата * *. При качването ми в локомотива на последното стъпало се подхлъзнах, загубих равновесие, не можах да се задържа за степенните и паднах от приблизително 1м.20см. на плочките на перона…“). Никъде в решението си ГОРС не бил коментирал, че при качването си в локомотива починалият е имал раница на гърба си. ГОРС не взел предвид свидетелските показания на свидетелите от страна на работодателя, в т.ч. не обсъдил показанията на св.*** св.Х.Н. и на св.К.Г. в тяхната цялост. Неправилно ГОРС приел показанията на свидетелите от страна на ищците-въззиваеми като обективно и безпристрастно дадени, въпреки наличието на близки отношения между ищците-въззиваеми и св.Ц.Ц.. ГОРС субективно дал приоритет и разгледал единствено и само подробно показанията на свидетелите от страна на ищците-въззиваеми. Показанията на свидетеля В. Д., който е съсед на бащата и майката на * Ш., не доказвали по безспорен начин действително претьрпени от смъртта вреди. Показанията на свидетеля Ц.Ц. също не доказвали по безспорен начин действително претърпени от смъртта вреди.

Не се доказали по безспорен начин фактическото му съжителство със З. Ш.. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че спорен между страните е единствено въпросът, при наличието на изведените предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя, в какъв размер се съизмеряват неимуществените вреди от претърпените болки и страдания. ГОРС не бил 2 обсъдил приетия по делото Протокол№5103-04-17/07.11.2022г. на НОИ - ТП В.Търново.

Злополуката била след повече от един месец за трудова без да се вземат предвид престоя на пострадалия в МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов” гр.В.Търново, ненаправената спешна и неотложна операция на разкъсан вътрешен орган - кървяща слезка/далак при наличието на течност в малкия таз и зад пикочния мехур, установени още при приемането на пациента. Според цитирания Протокол злополуката е станала на 29.09.2021г. В констатациите на необсъдения от ГОРС Протокол№5103-04-17/07.11.2022г. на НОИ - ТП В.Търново ставало ясно, че вина за инцидента имал единствено пострадалият Ш.. Налице било изцяло съпричиняване от страна на пострадалия, родственик на ищците-въззиваеми. Налице били обстоятелствата, предвидени в чл.201 ал.2 от КТ.

При извършване на трудовите си задължения * Т.Ш. допуснал груба небрежност. При качването си в локомотива на последното стъпало се е подхлъзнал при абсолютно сухо време, загубил равновесие, не е могъл да се задържи за степенките, които са здраво захванати, бил е с раница на гърба, тежаща не по-малко от 7кг. и е паднал по гръб, т.е. върху раницата от приблизително 1м.20см. на плочките на перона. При трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Счита, че първопричина за нараняванията и за настъпилия смъртен случай е било грубо нарушение от страна на * Т.Ш. на ЗЗБУТ, Наредба№13/30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт. Не се събрали категорични доказателства, че * Т.Ш. да е бил главна опора на родителите и на сестра си, че е помагал финансово на майка си, баща си и сестра си и между тях са били изградени трайни взаимоотношения на обич, разбирателство, доверие и силна емоционална привързаност и зависимост. ГОРС следвало да цени свидетелските показания по реда на чл.172 от ГПК, предвид тяхната заинтересованост от изхода на делото, което очевидно не е сторено. ГОРС необосновано присъдил в пълен размер претендираните обезщетения от ищците Т. Д.Ш. в размер на 100000.00лв. от В. М.Ш. в размер на 100000.00лв. и от З. Т.Ш. в размер на 50000лв., които били прекомерно завишени. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и съдебната практика. Понятието „справедливост" е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. * Т.Ш. е починал на 55 години. Безспорно е, че човешкият живот няма цена, но възрастта, на която е настъпила смъртта, е много определяща за размера на обезщетението. И тримата ищци-въззиваеми са пълнолетни, съответно баща му на 84г., майка му на 79г. и сестра му на 49г., като последната отдавна била отгледана, възпитана и изучена. Те не се нуждаели от обезпечаване, грижа и подкрепа от родственика си така, както се нуждае едно непълнолетно дете.

Това са самостоятелни, зрели мъж и две жени, които не се е налагало * Т.Ш. да издържа финансово.

И тримата ищци-въззиваеми не били живели в едно домакинство с * Ш., не са делили един общ покрив. Причинно-следствената връзка между работодателя и отговорността му във връзка със злополуката била прекъсната с приемането и настаняването за лечение и наблюдение на * Т.Ш. в МОБАЛ„Д-р Стефан Черкезов”АД гр.В.Търново. ГОРС постановил решението си като не бил обсъдил налице ли е медицински делнкт - нарушения, свързани с професионалната медицинска 3 помощ, които са довели до вреди на пациента * Т.Ш. - настъпила смърт. Счита, че били налице грешка и липса на адекватно лечение, изразяващи се в професионално неправилно действие или бездействие или съвкупност от такива, извършени при оптимално създадени условия на работа, в резултат на незнание или недооценка на обстоятелствата и/или състоянието на здравноосигурен пациент, при което са настъпили неблагоприятни последици за здравето и живота му, но са могли да бъдат предотвратени. Неправилното изпълнение на нормативни изисквания - неизвършване на спешна операция на разкъсан вътрешен орган, в случая слезка/далак, е довело до приложение на грешен и несвоевременен план за постигане на целта - спасяване живота и здравето на * Т. Ш.. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да бъде вредата пряка и непосредствена последица от определено деяние, то тя трябва да е в резултат на същото, без опосреднена намеса на трети лица. Работодателят дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с обстоятелствата, за които отговаря. На Работодателя обаче не може да бъде вменена отговорност да обезщети вреда, която се дължи на превишаване на неработоспособността вън от уврежданията, за които отговаря, тъй като превишаването произтича от общо или други придружаващи заболявания, които не са свързани с професията машинист, локомотивен и за които той не може да носи отговорност. Моли въззивния съд да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни, в условие на евентуалност да намали размера на присъдените суми, респ. всички искови претенции предмет на делото и да присъди в полза на въззивника направените по делото разноски за двете инстанции(в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции съгласно разпоредбите на ГПК.