Решение № 419 от 20.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Перник, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело № 20221720105312 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба „Профи кредит България” ЕООД срещу М. А. В., ЕГН ********** и И. Л. В., ЕГН **********, ****** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумите в размер на – 2407,35 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит 3038975571/12.12.2018 г. (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението;

1431,01 лева представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2021 г. до 05.04.2022 г. 227,42 лева лихва за забава в периода от 06.03.2019 г. (датата на забава) до 05.04.2022 г. (предсрочна изискуемост), 157,34 лева законна лихва в периода от 05.04.2022 г. до 28.07.2022 г. и осъждане на ответниците да заплатят сума в размер на 1263,11 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за които суми (главница, възнаградителна лихва и такава за забава) била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 4319/2022 г. по описа на Районен съд Перник, а в частта за задължението за допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено.

Конкретно сочи, че размерът на предоставения с Договора кредит бил 4000,00 лева със срок от 36 месеца, като уговорения ГЛП е 41,17%, ГПР 49,89 %, а общото задължение е в размер на 7026,48 лева. Пояснява, че е налице и друг договор, съдържащ допълнителни услуги на стойност 2337,84 лева, като общото задължение възлиза на 9364,32 лева. Твърди, че сключването на споразумение за пакет от допълнителни услуги е опционално и ответникът се е съгласил с условията по него.

Подчертава, че избраните услуги са в интерес на ответника и сумата по това споразумение не е цената за тях, а възнаграждение за възможността те да бъдат ползвани. Сочи, че ответниците няколкократно са ползвали услуга промяна дата на погасителна вноска и промяна на погасителен план.

Твърди, че със сумата по Договора е рефинансирано друго задължение на М. А.

1

В. в размер на 1655,47 лева, а остатъкът в размер на 2344,53 лева е преведен по банкова сметка на М. А. В. на 11.12.2018 г.

Пояснява претенцията си като сочи, че претенцията в размер на 157,34 лева законна лихва в периода от 05.04.2022 г. до 28.07.2022 г. се формира от сбора на сумите – 74,25 лева (начислена върху остатъчна главница в размер на 2407,35 лева), 44,13 лева (начислена върху възнаградителната лихва в размер на 1431,01 лева) и 38,96 лева (начислена върху възнаграждението за пакет допълнителни услуги в размер на 1264,18 лева)

Ищецът признава, че са постъпили частични плащания в общ размер на 4544,17 лева, с която сума е погасено част от задължението по Договора.

С оглед моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Ответниците са депозирали отговор в срок. Оспорват предявените искове по основание и размер. Намират, че Договорът е недействителен, поради което дължат единствено чистата стойност по него. Конкретно сочат, че са налице пороци при посочване на ГПР, тъй като не е посочена методиката и алгоритъма за неговото формиране. Намират, че задължението за заплащане на допълнителен пакет услуги също е недължимо първо предвид акцесорния му характер и второ, предвид неговата прекомерност. Същото противоречи и на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а ЗПК.

С оглед на изложеното молят съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват, като ищецът изразява писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ответниците и ищеца е сключен Договора, съгласно който е предоставен кредит в размер на 4000,00 лева (1655,47 лева рефинансиране на предходно задължение и 2344,53 лева отпусната сума). Установява се още, че страните са постигнали съгласие фиксираният годишен лихвен процент да е в размер на 41,17%, а ГПР – 49,89%. Постигнато е съгласие кредита да бъде издължен за срок от 36 месеца на анюитетни вноски съгласно погасителен план, като размера на задължението възлиза на общ размер от 7026,48 лева (главница и лихва). Съгласно чл. 5 от Общите условия кум Договора, ГПР включва допускания, че Договорът е валиден за срока, за който е сключен, всяка страна ще изпълнява точно задълженията си. Посочено е, че общото задължение по кредита е сума в размер на 9364,32 лева, което включва главница, възнаградителна лихва и 2337,84 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

От приетото по делото, оспорено от ищеца в частта за отнасяне на платени суми към задължения, различни от тези, които ищецът е погасявал в счетоводните си записи (сторено по указания на съда) заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че ответникът е усвоил сумата по Договора в размер на 2344,53 лева чрез банков превод и рефинансиране на предходно задължение по договор 3031603086, сключен с ответника М. В.. Вещото лице е установило (признатото и от ищеца), че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 4544,17 лева, която е отнесена за частично погасяване на задължения за главница, договорна лихва, задължение по закупен пакет за допълнителни услуги, такси (за извънсъдебно събиране на кредита съгласно посоченото от ищеца) и лихва за забава.

Посочено е също, че последната вноска е направена на 29.09.2021 г., а 2 предсрочна изискуемост е осчетоводена на 05.04.2022 г. при краен падеж на Договора – 05.01.2022 г.

При тези данни и въпросите, поставени от съда вещото лице е изчислило (след приспадане на вече платеното), че непогасено е задължение в размер на 2019,73 лева – главница по Договора, 462,58 лева договорна лихва за периода от 05.05.2021 г. до 05.04.2022 г. – (макар да е претендирана възнаградителна лихва за период по – дълъг с три месеца от крайната падежна дата, вещото лице в изчисленията си е посочило, че общата претенция е в размер на 3026,48 лева – какъвто е и размерът за срока на договора – до 05.01.2022 г.), 143,55 лева – обезщетение за забава върху всяка една погасителна вноска за главница от деня следващ падежа до 05.04.2022 г., 63,40 лева обезщетението за забава върху цялата непогасена главница и възнаградителна лихва по договора от 06.04.2022 г. – след датата на предсрочната изискуемост до 28.07.2022 г. – датата на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Вещото лице е изчислило също, че по зададените в Договора параметри – отпусната сума, брой погасителни вноски и техния размер, уговорения ГЛП и ГПР обективно съответстват.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и осъдителен с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит.

С оглед на конкретните изявления в исковата молба, възраженията на ответника и служебното задължение на съда, предмета на доказване в настоящото производство е сведен до установяване, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, посочени в исковата молба.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с ответника, както и такова за предоставяне на допълнителни услуги, предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на сума в общ размер на 4000,00 лева. Това е така, защото съгласно Договора именно това е размерът на отпуснатия кредит, като без 3 значение е, че с част него е погасено друго задължение. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на Договора.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:

По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това условие на закона е изпълнено. От представените по делото Договор се установява, че страните са уговорили конкретния размер на възнаградителната лихва в писмена форма, както и годишния процент на разходите (с подробно изброени допускания), пояснен чрез представителен пример съобразно чл. 5, ал. 10, т. 6 ЗПК и задължителен реквизит съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 10 ЗПК. При тази обективни данни и приложимото право, настоящият състав приема, че претенцията за присъждане на възнаградителна лихва е валидна.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, заявителят може да предяви иск за вземането, поради което този иск е процесуално допустим. Ищецът е претендирал осъждане на ответника за сума в размер на 1263,11 лева – непогасена част от възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което е било в размер на 2337,84 лева.

От представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се установява, че длъжникът може да се възползва от една или всички посочени услуги: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.

Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Това Споразумение , представлява самостоятелна сделка с правна същност, аналогична с "договор за услуга". Сключената сделка обаче се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това е така, доколкото хипотезата може да се приравни на договор, при който насрещната престация е до такава степен нееквивалентна на заплатеното, че практически може да се счете, че престация липсва. За да възприеме това становище, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и непротиворечива практика на ВКС. Като критерий в съдебната практика е възприета изключително голямата разлика в престациите Решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на III Г. О. на ВКС, решение 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на I Г. О. на ВКС, Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК.