Решение № 234 от 02.07.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 23* гр. Ловеч, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 2026*310200076 по описа за 2026 година

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №8507*99978, издаден от Агенция «Пътна инфраструктура» на Е. Т. ****“, ****, със законен представител Е. Д. И., гр. В. Т. ул. М Г *, вх.*, ет.*, ап.**, ЕИК: *********, за извършено нарушение на чл. 102, ал 2 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 187а, ал 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв./ 1278.23 евро, като е посочено, че независимо от налагането на това административно наказание, Е. Т. **** **** дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от Е. Т. **** **** пътно превозно средство в размер на 227.00 лв. (116.06 €), както и че може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 1*дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 589.00 лв. (301.15 €) при спазване на чл. 189е, ал.3 и * от Закона за движението по пътищата, както и че с плащането на компенсаторната такса е срок настоящият електронен фиш ще бъде анулиран (не се дължи имуществена санкция), а задължението по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата ще се счита за изпълнено, за това, че на 02.10.202*г., в 13:*2 часа, е установено нарушение № 23962A218035*DB3E0630*1F160AE2D9, с ППС В. Д. ** *** **, регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория Е. **, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава **000, в община Угърчин, за движение по път I- * км *0+670, с посока Намаляващ Километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № *0252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-* км *0+670.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Е. Т. ****“, ****, със 1 законен представител Е. Д. И., който го обжалва в срок чрез адв. Р. Г. и моли съда да го отмени, като неправилен, незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалните и процесуални нормативни изисквания, в която насока излага подробни аргументи. Моли да бъдат присъдени в полза на доверителят му направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, за наказаното дружество жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител. Процесуалният представител на жалбоподателя – адв. Р. Г. е депозирал писмена защита по делото, с която е направил искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие и е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

Издателят на обжалвания ЕФ – Агенция «Пътна инфраструктура», редовно призовани, не изпращат представител. По делото е депозирана молба от юриск. И., с която е направила искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Изложени са и аргументи по съществото на спора. Моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалвания ЕФ съобразявайки подробно изложените от нея аргументи в тази насока. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на наказаното дружество жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, като към материалите по преписката се съдържат доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя на 05.01.2026 г./л.21 от делото/, а жалбата е подадена и входирана в АПИ на 20.01.2026 г. с вх. №9*-001309/20.01.2026 г.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 02.10.202*г., в 13:*2 часа, ППС В. Д. ** *** **, регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория Е. **, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава **000, в община Угърчин, се е движело по път I- * км *0+670, с посока Намаляващ Километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС е имало подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е била по-малка от измерената. Нарушението е било установено с устройство № *0252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-* км *0+670.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. * от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. С изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.202* г., в сила от 13.02.202* г., изрично е регламентирана възможността за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което в 2 случая не е нарушена процедурата като е издаден процесния ЕФ.

С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.201* г. на ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013 г., е прието, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.* ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“ В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебната практика, че за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явява неприложима разпоредбата на чл. 3* от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове.

Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.3* от ЗАНН.

Безспорно е, че процесното ППС е преминало през платената пътна мрежа, по републикански път, за който се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Съгласно чл. 10б, ал.

1 от ЗП Тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

В чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. са разписани правилата относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури държавите-членки, които установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Съгласно цитираната Директива държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съобразно Решение на Съда (десети състав) от 22 март 2017 година по съединени дела C-497/15 и C-498/15 (Euro-Team Kft. и Spirбl-Gйp Kft. срещу Budapest Rendorfokapitбnya) задължителен за държавите членки не само при определянето на състава на нарушението и при определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и при преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата, е принципът на пропорционалност. Съобразно съда член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба (на Унгария), която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Съобразно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от АдмС-Хасково, член 9а от Директива 1999/62 посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на 3 глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Изрично е посочено в решението, че "единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут".