Решение № 3553 от 26.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 81/2026
- Вид
- Решение № 3553
- Подписан
- 26.05.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3553 гр. София, 26.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20261100500081 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С първоинстанционното решение № 17531/30.09.2025 г., постановено по гр.д. № 32 500/2023 г. на СРС, ГО, 73 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на А. К. М., извършено със заповеди № ЧР - 648/19.04.2023 г. и № ЧР - 649/19.04.2023 г. на ответника УНИВЕРСИТЕТ
ЗА
НАЦИОНАЛНО
И
СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО,
ВЪЗСТАНОВЕНА е на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата на предишната длъжност „старши преподавател“ в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и политика“ при УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО, ОСЪДЕН е ответникът
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО да заплати на ищцата А. К. М. на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 9 935,80 лева - обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода 20.04.2023 г. – 20.10.2023 г. поради уволнението й, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба 09.06.2023 г. до изплащане на вземането.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 351944/ 28.10.2025 г. на У Н С С срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът излага, че районният съд неправилно е приел за основателни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Сочи, че са допуснати от ищцата сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Допускането на същите от ищцата се установявало от протоколите на комисията, създадена от работодателя. Твърди, че в нарушение на трудовата дисциплина и на учебния план по 1 английски език ищцата е допускала външни лица в часовете и е застъпвала непредвидени теми като трафик на хора, хомосексуализъм, истории от личния й живот като сватби и други. Твърди, че ищцата оказвала натиск на студенти да я защитават в съда по повод предходни дисциплинарни наказания, както и че допускала съпругът й да присъства в часовете и да заснема студентите без тяхно съгласие. Сочи, че вследствие на допуснатите нарушения е уронен престижът на университета. Оспорва ищцата да е доказала оставането си без работа в период шест месеца от уволнението.
Прилага решение на съда във връзка с обжалвано друго наложено наказание по чл. 188 КТ. Излага, че в рамките на два месеца на ищцата са наложени дисциплинарни наказания “забележка“, “предупреждение за уволнение“ и “уволнение“. Моли решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемият А. М. подава отговор на въззивната жалба от 16.12.2025 г. Моли решението да бъде потвърдено. Сочи, че заповедта не е мотивирана, както и искането за обяснения. Оспорва да е запозната с ПВТР. Позовава се на свободата на словото.
Прилага решение на съда във връзка с обжалвано друго наложено наказание по чл. 188 КТ, както и препис от трудова книжка и справка от НАП. Сочи, че не спори да е канила външни лектори, но това били “носители на езика“. Излага, че е подавала сигнали до различни институции относно нередности в университета. Моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира, че като правилно решението следва да бъде потвърдено.
Ищцата оспорва уволнението, сторено със Заповед № ЧР - 648/19.04.2023 г., връчена на ищцата на 20.04.2023 г. /л. 15/. Последващата заповед № ЧР 649/19.04.2023 г. е с констативен характер.
В исковата молба ищцата сочи, че заповедта за уволнение № ЧР - 648/19.04.2023 г. не е мотивирана, както и че не е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред.
Оспорва да е извършила вменените й със заповедта нарушения. Не спори да е допускала външни лица по време на занятията, но те били “носители на езика“. Не спори да е извършван понякога видеозапис по време на занятията, но студентите не са “изразили недоволство“; в случай на недоволство записът щял да бъде унищожен.
Оспорва наложеното наказание “уволнение„ да е съответно и да отговаря на тежестта на нарушенията, в случай че съдът намери извършването им за доказано. Моли уволнението да бъде признато за законосъобразно, както и да бъде възстановена на длъжността „старши преподавател“ в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и политика“ при УНСС. С исковата молба и уточняваща молба от 10.06.2024 г. /л. 149/ ищцата уточнява, че претендира обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в размер на 9 935,80 лв. за периода 20.04.2023 г.
– 20.10.2023 г.
С отговора на исковата молба ответникът прави следните оспорвания. Сочи, че са допуснати нарушения на трудовата дисциплина, а именно ищцата допускала външни лица на занятията, които външни лица говорели по теми извън учебния план като сватби, трафик на хора и хомосексуализъм; излизала от часовете и не присъствала 2 по време на провеждането им от външните лица; съпругът й влизал в часовете и заснемал студентите без тяхно съгласие; бил оказван натиск на студенти да подписват подписки в нейна защита и да я защитават в съда. Работодателят сочи, че е сигнализиран за нарушенията / откриване на нарушението см. на чл. 194, ал. 1 КТ/ с докладна вх. № 413/14.03.2023 г. Сочи и че на ищцата при връчването на поканата за даване на обяснения също не е връчена докладната, понеже тя съдържала лични данни. Оспорва иска за обезщетение за оставане без работа по основание и размер.
Не е било спорно между страните и е било отделено като безспорно с доклада по чл. 140 ГПК с определение от 23.05.2024 г. /л. 133/, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 13.01.2004 г. и че към датата на уволнението ищцата е заемала длъжността „старши преподавател“ в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“, сектор “английски език“ към факултет
„Международна икономика и политика“ при УНСС.
Не е било спорно и че ищцата е уволнена със Заповед № ЧР - 648/19.04.2023 г., връчена лично срещу подпис на 20.04.2023 г. на л. 15.
Според длъжностната характеристика на л. 87 задължение на ищцата е да води часове по английски език, като се съобразява с “учебния план“ /т. 2 от длъжностната характеристика/, но самият план не е представен по делото. Представена е Учебна програма /л. 120 – л. 129/, която обаче е лаконична относно точния допустим и одобрен от ответника учебен материал. Посочено е общо в Учебната програма, че ищцата преподава английски език, като има теми по комуникация, политическо устройство на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия и САЩ, “дебати“, българска политическа система и правна система на България. Представени са е непопълнени бланки на индивидуални планове и нормативи, но от тях отново не се установява дали има ред за включване в дебатите на теми и какъв е този ред.
Видно от декларация от 30.04.2018 г. на л. 118 от ищцата е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред, представен по делото /л. 95 – л. 117/. Според чл. 16, т. 17, 31, 34, 38, 43 и 48 от Правилника /цитирани и в процесната заповед/ задължение на ищцата е да изпълнява трудовите си задължения в пълен обхват, да пази доброто име на ответника, да зачита правата на студентите, да спазва етичния кодекс / не е представен по делото/ и да не предизвиква противопоставяния.
По този начин установява се по делото, че трудовите задължения на ищцата са включвали преподаване на английски език в УНСС на студенти.
Не са представени по настоящото дело доказателства за подавани от ищцата сигнали за нередности в ответния университет, във връзка с което в исковата молба се говори за “реваншизъм“. При липса на конкретни наведени твърдения по настоящото дело и сторено надлежно оспорване на уволнението по доводи извън гореизложените, с надлежно юридическо посочване и съответна коректна правна терминология, то за съда не възниква задължение да се произнася по необоснованите доводи за “реваншизъм“.
Видно е, че на ищцата – дългогодишен служител на университета, в рамките на два месеца са наложени и трите възможни наказания по чл. 39 ПВТР, а именно “забележка“, “предупреждение за уволнение“ и “уволнение“.
Със Заповед № ЧР – 406/01.03.2023 г. /л. 51, л. 186 – л. 284/ на ищцата е наложено наказание “забележка“ за това, че на дати 21.12.2022 г., 09.01.2023 г. и 11.01.2023 г. не е присъствала на учебните часове, установено при нарочни проверки по време на занятията. Заповедта е атакувана от ищцата, но с решения на СРС от 27.07.2024 г. и на СГС от 14.07.2025 г. искът е отхвърлен.
Така ищцата е наказана с наказание “забележка“ за това, че на трите посочени 3 дати не е присъствала в учебната зала по време на час.
Със Заповед № ЧР – 593/05.04.2023 г. /л. 54, л. 32 въззивно дело/ на ищцата е наложено наказание “предупреждение за уволнение“ за това, че е “нарушила основен принцип на академичното поведение“, разпространяване на “неверни твърдения„ и разпространение на обвинения с ел. писмо от 07.11.2022 г. Така наложеното наказание е оспорено от ищцата и с решения на СРС от 30.06.2024 г. и на СГС от 07.07.2025 г. същото е отменено по доводи, че заповедта е немотивирана, както и неспазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Относно ел. писмо от 07.11.2022 г. е била образувана пр.пр. / ищцата оспорва да е подала писмото/, като по тази пр.пр. /л. 58/ е установено, че сигналът не е подписан и районният прокурор е отказал да образува НП за неистински документ.
Преди да се стабилизират горепосочените две заповеди за налагане на полеките наказания “забележка“, “предупреждение за уволнение“ на ищцата, 14 дни след налагане на наказанието “предупреждение за уволнение“, с процесната заповед Заповед № ЧР - 648/19.04.2023 г. /л.14/ е наложено наказание “уволнение„.
Според посоченото в заповедта за нарушенията работодателят е узнал от докладна вх. № 413/14.03.2023 г., която не е приложена по делото.
В хода на процеса не установена самоличността на студента, подал сигнала, нито самоличността на студентите от първи курс, изслушани по дисциплинарната преписка във връзка със задълженията на работодателя по чл. 193 КТ.
Работодателят е създал комисия в състав от четирима члена, един от които свид.
С. /л. 90/, която комисия е изслушала анонимния за настоящото производство студент/студентка – противоречиви доказателства за пола на лицето. Според протокола от 14.03.2023 г. студентката е заявила, че тя и колегите й са подлагани на натиск от ищцата да подпишат писмо в защита на ищцата, във връзка с предходните дисциплинарни производства против ищцата. Също така студентът е заявил, че в часовете влизат външни лица, които говорят за “сватби“ и “сексуална ориентация“.
Представен е и протокол от 17.03.2023 г. от изслушване на комисията, където вместо свид. С. участва свид. Ч.. Тук били изслушани “студенти втори семестър“ по специалност “Политология“. Според протокола те са заявили аналогично на заявеното от студентката, като съдържанието на протокола се припокрива в голяма степен със съдържанието на уволнителната заповед.
На ищцата са искани обяснения с писмена покана от 06.04.2023 г./ л. 93/ и тя е дала писмени обяснения вх. № 617/11.04.2023 г. /л. 23/. Според обясненията ищцата оспорва да е оказвала вербален или психологически натиск върху студенти. Поставен е акцент върху това, че в искането да даване на обяснения не е уточнено на кои дати е вменено на ищцата за оказван натиск, както и по какъв начин.
Разпечатката съдържа 48 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4c5c566-188f-4065-82e9-50df273000c4