Решение № 95 от 13.03.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. ВРАЦА,13.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:РЕНАТА Г.

МИШОНОВА - ХАЛЬОВА

Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА мл.съдия:И.

НИКИФОРСКИ в присъствието на секретаря Веселка Николова, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 671 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 18215 / 17.10.2019 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, чрез юрисконсулт И.Н.Н. против Решение № 753 от 18.09.2019г., постановено по гр.д.№ 5299/2018г. по описа на Районен съд Враца.

Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени Решение № 753 от 18.09.2019г., постановено по гр.д.№ 5299/2018г. по описа на Районен съд Враца, в частта, с която са отхвърлени предявените от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД искове за сумата над 1 378.39 лева до пълния предявен размер от 16 752.53 лева - главница, договорна лихва в размер на 1 378.39 лева и обезщетение за забава в размер на 391.13 лева.Претендират се направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Сочи се във въззивната жалба,че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като същото се намира за неправилно и незаконосъобразно.

За неправилен се намира извода на Районния съдия, че не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК относно съдържанието на погасителния план към процесния договор за кредит.Развиват се подробни съображения в тази насока.

Посочва се, че съдът погрешно е приел, че в конкретния случай липсва валидно сключен застрахователен договор.Твърди се в тази връзка, че е видно от представените по делото доказателства, че е издаден Сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс" N9 1785488, който съдържа всички необходими реквизити - страни, застрахователни покрития, срок, застрахователна сума и застрахователна премия. Договорът е сключен в писмена форма, а съгласно чл. 184, ал. 1 КЗ (отм.) застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт.Аргументира се тезата, че ако се вземат предвид мотивите на първоинстанционния съд за липсата на конкретно изразена воля от страна на застрахователя за сключване на застраховка към процесния договор за кредит, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, тъй като цитираната разпоредба намира приложение в конкретния случай,поради обстоятелството, че безспорно се касае за търговска сделка предвид качеството търговец, което имат, както кредитора „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, така и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България" и „Кардиф Общо Застраховане, клон България".

Навеждат се аргументи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Твърди се, че нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Страната не може да се позовава на недействителност на договора, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.В тази връзка се посочва, че от събраните по делото доказателства и изслушаното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се доказва, че ответникът е извършвал погасявания по застрахователния договор, които са изплащани на застрахователния агент.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на възиваемата страна П.Ц.П., като е депозиран писмен отговор от назначения особен представител - адвокат В.Л.. В същия въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Твърди се, че е правилен извода на районния съд, че по делото ищецът не е доказал валидно сключен договор за застраховка.За неоснователно се намира и възражението на въззивника,че съдът погрешно е възприел, че в конкретната хипотеза е неприложима разпоредбата на чл. 293, ал.

3 ТЗ.

Въз основа на изложеното се отправя искане до въззивния съд да потвърди Решение № 753 от 18.09.2019г., постановено по гр.д.№ 5299/2018г. по описа на Районен съд Враца.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Атакуваното решение на РС- гр.Враца е валидно и допустимо.

В исковата молба ищеца твърди, че въз основа на Договор за потребителски паричен кредит № 1785488/18.03.2015 г., сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, последното дружество в качеството му на заемодател, предоставило на П.П. паричен заем в размер на 21 435,12 лева, от които 15 000 лева – чиста стойност на кредита, 750 лева – такса за разглеждане на кредита, 5 685,12 лева – еднократна застрахователна премия.Твърди се, че договорът бил сключен при общи условия. Сочи се, че сумата от 15 000 лева била преведена на 18.03.2015 г. по посочената от кредитополучателя банкова сметка. ***елна лихва била в размер на 12 477,84 лева при фиксиран за целия срок на договора годишен лихвен процент в размер на 12,50%. Ответникът се задължил да върне общата сума по кредита – главница, лихви и разноски в размер на 33 913,03 лева, на 96 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 353,26 лева, с падеж на първата на 21.03.2015 г. и падеж на последната вноска – 21.02.2023 г.

Заявява, че съгласно общите условия, в случай на забава в плащанията на погасителна вноска, заемателят дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава, начислена върху просрочената главница.Поради това ответникът дължи сумата от 391,13 лева лихва за забава за периода от 21.08.2017 г. до 30.08.2018 г.

Твърди се, че на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ, поради неплащане на две последователни погасителни вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем.Заявява, че волеизявлението за предсрочна изискуемост, инкорпорирано в уведомлението за цесия, е връчено на ответника на 18.07.2018 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Сочи, че на 20.03.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.03.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията спрямо ответника П. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД до ответника били изпратени уведомления за извършената цесия изх. № УПЦ-П-УКФ/1785488/28.03.2018 г. по пощата и изх. № УПЦ-УПИ-С-УКФ/1785488/14.05.2018 г. чрез ЧСИ Д.. Освен това заявява, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД разполага с изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба се прилага уведомление с искане да бъде връчено на ответника. Сочи, че към 18.12.2018 г. са падежирали погасителни вноски от № 46 до № 96 в общ размер на 13 874,20 лева.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор от ответника П.Ц.П., чрез назначения му особен представител адвокат Л., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.Твърди се, че исковете са предявени на основание недействителен договор, съдържащ неравноправни клаузи, което води до недопустимост на исковете.Счита, че договорът и общите условия съдържат неравноправни клаузи. Възразява срещу уговорките за такса за разглеждане на кредита и за сключване на застраховка и нейния размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет договор за потребителски паричен кредит № 1785488 с общи условия към него, сключен между „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитодател/ и П.Ц.П. /кредитополучател/. По силата на договора на ответника бил предоставен кредит в размер на 15 000 лева. Между страните било уговорено, че общата дължима сума от потребителя възлиза на 33 913,03 лв., като в нея освен главницата, били включени и такси за разглеждане на кредита в размер на 750 лв., застраховка към кредита в размер на 5685,12 лв. и лихви. Уговореният годишен лихвен процент бил 12,50 %, а годишният процент на разходите - в размер на 14,46 %. В договора било уговорено кредитът да бъде усвоен чрез превода му по сметка на клиента, като погасяването се извършва на 96 месечни вноски, в размер на 353,26 лв. всяка от тях от сметката на клиента. Падежната дата била уговорена на 21-во число от месеца, като първата вноска следвало да бъде погасена до 21.03.2015 г.

По делото е представен и приет от съда и погасителен план към процесния договор за потребителски кредит, както и сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ № 1785488 с общи условия по застрахователната програма и подписани от страните по договора.

Приети по делото са и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.03.2018 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на който договор кредитодателят „Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника П.Ц.П..

От приетото по делото пълномощно се установява, че по силата на същото цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощен да уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Представени от ищеца са и две уведомителни писма, адресирани до ответника по делото, с които последният е следвало да бъде уведомен за извършената цесия.

Видно от обратните разписки към писмата, адресатът не е открит на адреса, като пратките не са ѝ е реално връчени.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред Районният съд е назначена и изслушана съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено се установява, че във връзка с договора за потребителски кредит, на 18.03.2015 г. кредитодателят „УниКредит Кьнсюмър Файненсинг” ЕАД е превел по сметката на кредитополучателя чиста сума в размер на 8 879,32 лв., представляваща разликата между чистата сума на кредита сума в размер на 15000,00 лв. и рефинансираните задължения - сума в размер на 233,10 лв. към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД по кредит № 1703685 и сума в размер на 5887,58 лв. към УКБ АД по кредит № 578/0294. Посочено е, че част от задължението е и сумата от 750,00 лв., представляваща „такса за разглеждане на кредит”, която сума е включена в главницата на кредита - сума в размер на 21435,12 лв. и е разпределена за изплащане в месечните погасителни вноски, определени по погасителен план. Установява се още от експертното заключение, че на 21.08.2017 г. кредитополучателят е направил погасителна вноска - сума в размер на 325,46 лв., вместо определената по Погасителен план месечна вноска в размер на 353,26 лв. На същата падежна дата част от главницата - сума в размер на 27,80 лв. не е била погасена. Посочено е, че от падежна дата 21.09.2017 г. до края на срока за погасяване на кредита от страна на кредитополучателя не са постъпвали суми за погасяване на задълженията по кредита за главница и договорна лихва.