Решение № 830 от 12.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330201229 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 8345332, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Т. Г. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище в хода на производството за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от представената разписка, ЕФ е връчен на 07.02.2024г., като тази дата не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на 19.02.2024г., т.е. явява се подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на 1 разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 06.11.2023г. в 12,08ч. в гр.

Пловдив, ул. Васил Левски 236, в посока север, МПС с рег. № **** се движело при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч. в населено място с установена наказуема скорост 84 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 34 км/ч. ЕФ е издаден срещу Т. Г. И. – законен представител на фирма „Брадва“ ООД.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 87 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч, се получава скорост 84 км/ч, правилно установена от АНО.

Няма спор, че нарушението е било заснето на място с координатни точки N42.183500 и Е24.738300, посочени и в статичното изображения. След извършена от съда служебна справка в приложението „гугъл мапс“, при въвеждане на административен адрес „гр. Пловдив, ул. Васил Левски 236“, посочен като място на извършване на нарушението, се установява, че същият напълно съвпада с координатни точки N42.183500 и Е24.738300.

От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е „ОББ Интерлийз“ ЕАД- клон Пловдив. Същевременно, като вписан ползвател е било посочено дружеството „Брадва“ ООД, чийто управител към датата на извършване на нарушението, а и към настоящия момент, е жалбоподателят Т.

Г. И.. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП с обственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. При вписване на регистриран ползвател, правилно е ангажирана именно неговата административно-наказателна отговорност, доколкото на него е предоставено моторното превозно средство. В противен случай при 2 санкционирането на собствениците на автомобилите при вписани ползватели би се стигнало до юридическия нонсенс за нарушение, извършено от лизингополучател, да отговаря управителят на дружеството-лизингодател, каквато няма как да е била целта на законодателя. Поради това и съгласно чл.

188, ал. 2 от ЗДвП, правилно отговорността е ангажирана спрямо управителя на дружеството – така и Решение № 1425 от 21.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1473/2022 г.; Решение № 446 от 2.03.2021 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 3338/2020 г.; Решение № 2563 от 21.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2953/2021 г. и др.

Неоснователно е възражението относно неправилното определяне на субекта на административното наказание с оглед аргумента, че друго лице е управлявало автомобила. Според чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Следователно цитираната норма предвижда административнонаказателна отговорност за собственика на моторното превозно средство (респ. за управителя на дружеството-собственик на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП) за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение, се я в я в а т дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Оборването обаче следва да се осъществи чрез изпълнението на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която изрично е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В случай, че не бъде сторено това, именно собственикът, респ. управителят на дружеството-собственик, е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподател ят е предоставил писмена 3 декларация с данни за лицето, което твърди да е извършило нарушението, но същата не е била придружена с копие на свидетелството му за управление на МПС, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения електронен фиш, който от своя страна правилно не е бил анулиран . В този смисъл е и Решение по к.а.н.д. № 3027/22г. на Административен съд – Пловдив. Следва изрично да се посочи, че при приемане на обратното, би се стигнало до положение всеки санкциониран гражданин да може да посочи в декларацията което и да е случайно лице да е управлявало автомобила вместо него и срещу което да се издаде ЕФ, което няма как да е била целта на законодателя и именно с въвеждането на изискването за представяне на копие на СУМПС се препятства тази възможност за злоупотреба.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1. Техническото средство е от одобрен тип, видно от представеното удостоверение,

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото удостоверение,

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото № 130-СГ-ИСИС/ 19.09.2023г.,

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред.

Налице е нарушение на общото правило за ограничение на скоростта за МПС-та от категория В в населено място от 50 км/ч, визирано в чл. 21, ал. 1 4 от ЗДвП. Посочена е правилната санкционна норма – чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като определеното наказание за процесното нарушение се явява в абсолютен размер – глоба в размер на 400 лв. и е определено правилно при издаването на електронния фиш.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото , разноски са дължими на въззиваемия и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.4, вр. с ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ , вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 8345332, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Т. Г. И., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Г. И., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР-Пловдив сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 80 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5