Решение № 29 от 20.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Русе, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Пламен Дочев

Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Крисиана Милкова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600741 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №65 от 04.06.2024 г. по н.о.х.д. №2355/2023 г., РРС, НО, 4-ти наказателен състав признал подсъдимия З. Б. М. за виновен в това, че на 05.12.2023 г., в гр.

Русе, управлявал моторно превозно средство - л. а. „Опел“ „*****“ с per. № ** **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред - Наредба №1/19.07.2017г. на M3, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.343б, ал.1 НК във вр. чл.36 и чл.54 от НК му наложил наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да се изтърпи при ОБЩ ПЪРВОНАЧАЛЕН РЕЖИМ и ГЛОБА в размер на ОСЕМСТОТИН лева.

РРС се произнесъл и на основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс. З. Б. М. да заплати по сметка на ОДМВР Русе сумата 420 лв. разноски на досъдебното производство и сумата 100 лв. по бюджета на съдебната власт за разноски в съдебно заседание.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощен защитник на подс. М., с твърдение за незаконосъобразност, необоснованост, неправилност на атакувания акт и явна несправедливост на наложеното наказание. Моли присъдата да бъде изменена, а въззивната инстанция да постанови решение, с което подс. М. да бъде изцяло оправдан. Алтернативно се моли присъдата да бъде отменена, а делото – върнато за 1 ново разглеждане на Русенския районен съд.

В жалбата се иска се събиране на нови доказателства – повторна оценъчна експертиза, която да определи стойността на управляваното от подсъдимия МПС и да бъде допуснат разпит на свидетел – очевидец, от показанията на когото да се установи дали подсъдимия е употребявал алкохол или не. В открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2025 г., назначеният служебен защитник на подсъдимия заявява, че поддържа жалбата и че не поддържа доказателствените искания, направени в нея, като подсъдимият заявява, че желае да даде обяснения.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК и с оглед изявлението на подсъдимия прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде открито въззивно съдебно следствие, в хода на което подсъдимият беше изслушан. При извършения разпит подсъдимият изразява несъгласие със свидетелските показания на свид.Л. и свид.П., снети в първоинстанционното съдебно следствие и дава обяснения относно причините, поради които е управлявал процесното МПС след употребата на алкохол, както и относно мястото, на което му е извършена проверката от органите на МВР и излага подробности как е извършена тя.

Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда твърдение за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че наложеното наказание изцяло кореспондира с тежестта на извършеното престъпление и намира същото за справедливо отмерено.

Назначеният служебен защитник на подс. М. – адв. Ст. С. моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане или алтернативно атакуваната присъда на РРС да бъда изменена като наложените наказания на подсъдимия бъдат намалени. Посочва, че определеното му наказание е в твърде висок размер, несъответстващ на тежестта на стореното от подсъдимия и същото се явява явно несправедливо. Искането за връщане на делото за ново разглеждане аргументира като изразява становище за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това че районният съд е игнорирал, а в мотивите си към присъдата не е и обсъдил свидетелските показания на свидетелите П. и Л., в които било налице противоречие спрямо дадените такива в хода на досъдебното производство и точната фактическа обстановка на деянието е останала неизяснена. Искането за намаляване на наказанието мотивира с факта, че извършеното деяние е първо за подсъдимия по своя характер, че по делото липсват данни подсъдимият да е управлявал с превишена скорост и че са налице смекчаващи вината обстоятелства предвид причините поради които подсъдимият е предприел управление на МПС след употребата на алкохол.

Твърди, че неправилно РРС е счел, че отговорността на подсъдимия се отегчава от наличието на други нарушения на подсъдимия по ЗДвП, за които той е поел отговорността си и е търпял съответните наказания.

Подсъдимият М. се присъединява към доводите на защитника си и моли наказанието му да бъде намалено, като изразява и съжаление за стореното.

2

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:

Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на показанията на свидетелите Я. П., А. Л., експертното заключение на назначена съдебнооценъчна и автотехническа експертиза, основно и повторно химическо изследване и приобщените писмени доказателства.

Изброената доказателствена съвкупност, ведно с обясненията на подсъдимия М., дадени в рамките на въззивното съдебно следствие, въззивният съд преценява като достатъчна за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.

Въз основа на тях се установява, че подсъдимият М. бил неправоспособен водач на МПС и че никога не е притежавал съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство. До месец декември 2023 г. бил санкциониран осемнадесет пъти по административен ред за нарушения на ЗДвП, основно за управление на МПС без съответното СУМПС и управление на МПС с превишена скорост.

Вечерта на 05.12.2023 г. подс. М. употребил алкохол-около два литра бира, след което привел в движение л. а. „Опел“ ***** с рег. № ** **** ** и започнал да го управлява в град Русе по улици, част от Републиканската пътна мрежа на Република България. При движението си в град Русе, управляваният от него автомобил бил със спукани гуми и бил спрян за проверка от служители при 02 РУ при ОД на МВР Русе - свидетелите А. Л. и Я. П..

Докато св.Л. и св.П. разговаряли с подсъдимия им направило впечатление, че водачът на превозното средство излъчва мирис на алкохол. Полицейските служители при 02 РУ при ОД на МВР – Русе поискали от подсъдимия неговите документи и документите на автомобила и установили, че подсъдимият М. никога не е имал СУМПС. Подсъдимият бил изпробван и за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” №ARPM-0814, при което уредът отчел наличието на 1,32 промила алкохол в издишания въздух. Бил му връчен и талон за медицинско изследване на кръвта. Непосредствено след това подсъдимият бил конвоиран от полицейски служители до УМБАЛ – Русе, където му била взета кръвна проба.

От протокола за химическо изследване било установено, че в изследваната проба от кръв, взета от подс. М. имало наличие на етилов алкохол в концентрация 1,44 на хиляда, след което бил откаран във 02 РУ при ОД на МВР – Русе и били съставени 2 броя актове за установяване на административно нарушение, които били предявени за запознаване със съдържанието на подс. М..

Настоящият съдебен състав възприе фактическата обстановка, почти съответна на описаната в мотивите на първоинстанционната присъда, като в изпълнение на задълженията си по чл. 313 от НПК акцентира върху посочените по-горе обстоятелства.

Производството пред РРС се е развило по общия ред. Ясно изразеното убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали – показанията на свидетелите Я. П. и А. Л., писмените 3 доказателства - справка за съдимост, справка за нарушител, разпечатка от Drager Alcotest 7510, талон за медицинско изследване, автобиография, декларация за семейно и материално и имотно състояние, констативен протокол, протокол за химическо изследване, както и заключения на назначените и изслушани в рамките на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция СОАТЕ и снимков материал.

Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира безусловна опора в събрания доказателствен материал.

Правилно районният съд в мотивите на присъдата не е подложил на анализ и съпоставка, както и на нарочно обсъждане доказателствените материали, въз основа на които е установил фактическата обстановка – per argumentum a contrario от предвиденото в чл.305, ал.3, изр.2 от НПК. Въззивната инстанция не констатира наличието на съществени противоречия в свидетелските показания на св. П. и св. Л.. Дори и да се отчетат известни разминавания в посочените от свидетелите в рамките на съдебното дирене пред РРС маршрути на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил, последното е несъществено и не би могло да се отрази на доказателствената стойност на изложенията им до степен да наложи изключването им, респективно – до изграждане на различни фактически изводи. В тази връзка въззивният съд постави в основата на доказателствените си изводи касателно маршрута на движение на управляваното от подсъдимия превозно средство, то същите са безпротиворечиви, че то се движело, управлявано е било от подсъдимия и е било спряно за проверка в близост до бл.*** в кв. ********, гр. Русе. В последната насока от въззивния съд бяха отчетени изминалия период от време и заеманото служебно положение от двамата свидетели, което несъмнено предполага извършването на множество проверки по Закона за движение по пътищата и логично обяснява анализираните несъществени разминавания. В обобщение – липсват пропуски в доказателствената дейност на РРС, предвид безпротиворечивостта на приобщените в рамките на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция.

Въззивната съдебна инстанция възприе обясненията на подс. З. М. като достоверно отражение на събитията от процесната дата и ги постави в основата на доказателствените си изводи относно значимите за производството факти – касателно употребата на алкохол, неговото относително количество и управлението на МПС почти непосредствено след това. На самостоятелно основание, настоящият въззивен такъв извърши анализ и съпоставка на обясненията на подс. М. отчитайки обстоятелството, че същите освен средство за реализиране на признатото и провъзгласено в процесуалния закон право на лична защита, съставляват и източник на доказателства, чиято достоверност следва да се преценява с оглед всички събрани доказателства. Тук следва да се посочи, че противоречия в изложението на подсъдимия не бяха констатирани.

При така установените факти районният съд е направил верни изводи за правната квалификация на деянието, за което подсъдимият З. М. следва да понесе отговорност.

В този смисъл, и обстойният и цялостен анализ на обясненията на подс. М. от 4 въззивното съдебно следствие, показанията на свидетелите, експертните заключения и писмените доказателства, както поотделно, така и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че на 05.12.2023 г., в гр. Русе подс. М. е управлявал МПС — л.а.

„Опел“ ***** с рег. № ** **** **. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия надхвърля законово допустимия минимум от 1.2 промила. Установена е по надлежния за това ред - с протокол за химическо изследване, извършено по газхроматографския метод и е била в размер 1,44 на хиляда, а съгласно повторното такова, назначено и изслушано в хода на съдебното следствие пред РРС - съответно в размер на 1,57 на хиляда. При липса на изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК обаче, подс. М. следва да носи отговорност съобразно повдигнатото му такова с обвинителния акт (за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1.44 на хиляда).

От субективна страна въззивният съд прие, че деянието е извършено с евентуален умисъл, защото подсъдимият М. макар и неправоспособен водач на МПС е бил на 41годишната му възраст към момента на извършване на деянието, многократно е управлявал МПС и е бил наясно със забраната да се управлява лек автомобил след употреба на алкохол.