Определение № 512 от 14.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Ловеч, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500282 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частта жалба от адвокат К. С.

В. против определение № 133/09.03.2026 г., по гр.д. № 930/2025 г. на РС Тетевен, с което съдът е допълнил определение № 794/05.11.2025 г., по гр.д. № 930/2025 г. на РС Тетевен в частта за разноските, осъждайки „Радослав 2018“ ЕООД да заплати на адв. К. С. В. 400 евро – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца К.А.М..

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение с доводи за занижен размер на присъденото адвокатско възнаграждение, като се поддържа, че същото не съответства на конкретната фактическа и правна сложност на делото, на положените от адвоката усилия за изясняването му от съда и на размера на обезщетението от 20 000 лева, което ищецът се е съгласил да получи по извънсъдебното споразумение, с което ответникът се съгласил да заплати и сторените по делото разноски. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на адвокатско възнаграждение в по висок размер – 1124,84 евро.

В срока по чл. 276 ГПК от „Радослав 2018“ ЕООД не e постъпил писмен отговор.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Броен от деня на връчване на обжалваното определение (10.04.2026 г.), указаният в него двуседмичен срок за обжалване изтича на 24.04.2026 г., а частната жалба е подадена преди този ден – 15.04.2026 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д. № 930/2025 г. на РС Тетевен е образувано по искова молба от К.А.М. против „Радослав 2018“ ЕООД, с която е предявен иск 1 по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 120 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 04.04.2023 г.

С разпореждане № 2467/10.09.2025 г. съдът разпоредил на насрещната страна да се изпрати препис от исковата молба.

След размяна на съдебните книжа и преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с определение № 794/05.11.2025 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от предявения иск. Определението е връчено на К.А.М. чрез адв.

К. В. на 01.12.2025 г.

С молба по чл. 248 ГПК (именувана частна жалба) с вх. № 9086/03.12.2025 г. от адв. К. В. е поискано изменение на определение № 794/05.11.2025 г. чрез осъждане на ответника да заплати адвокатско възнаграждение с оглед материалния интерес по делото.

От „Радослав 2018“ ЕООД не е постъпило становище по молбата.

С определение № 133/09.03.2026 г., по гр.д. № 930/2025 г. на РС Тетевен, съдът е допълнил определение № 794/05.11.2025 г., по гр.д. № 930/2025 г. на РС Тетевен в частта за разноските, осъждайки „Радослав 2018“ ЕООД да заплати на адв. К. С. В. 400 евро – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца К.А.М..

От правна страна съдът приема, че определението е правилно.

При постигнато извънсъдебно споразумение в хода на производството и прекратяване на делото поради отказ от иска, ищецът има право на разноски, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК). След като насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът на ищеца има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно чл. 36, ал. 3 и 4 от Закона за адвокатурата и осъжда ответника да го заплати (чл. 38, ал. 2 и 3 ЗАдв). Препращането на чл.

38, ал. 2 ЗАдв е към критериите, а не към реда определяне на възнаграждението, доколкото чл. 38, ал. 2 ЗАдв вменява на съда задължение да определи същото възнаграждение. Критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв са: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Ориентировъчни при определяне на възнаграждението следва да са правилата на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа нормативен минимум, доколкото липсва издадена наредба по чл. 36, ал. 4 ЗАдв. Определянето на адвокатското възражение под съответно установения по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа нормативен минимум се допуска според съдебната практика, вкл. тази на СЕС, намерила израз в решението на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, дадено по 2 преюдициално запитване, свързано с тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. В духа на дадените разяснения се налага разбирането, че установените по норматив минимални размери в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа следва да се възприемат само като ориентир при определяне на възнаграждението за предоставената безплатно адвокатска помощ и съдействие, без същите да са обвързващи съда. Бидейки ориентир, същите размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги в съответствие с критериите по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и на разясненията на СЕС в практиката му по същия проблем.

В случая адвокатското възнаграждение от 400 евро съответства на обема и интензитета, при които от адвоката на ищеца е оказана безплатната правна помощ и съдействие – изготвяне и подаване на исковата молба. Освен при сезирането на съда, процесуално представителство не е осъществявано, с оглед извършения отказ от предявения иск след изпращане на препис от исковата молба и прекратяване на делото преди насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание. В този смисъл производството по делото е приключило на изключително ранен етап, при който от пълномощника не са извършвани дължимите процесуални действия, насочени към изясняване на делото и приключването му при очаквания от страната благоприятен изход (участие в процеса по събиране на доказателства, по извършване на техния анализ и по излагане на съображения от правна страна).

Без такова участие на пълномощника не би могло да се обоснове заплащане на възнаграждение и около ориентировъчните размери в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, доколкото същите като номинални величини са установени и изразяват стойностното изражение на отплатата, която би се дължала на адвоката за положените от него усилия при типичното развитие на съответните производства, включващо и приключването им с акт по същество. В този смисъл при неосъществило се докрай съдебно производство, без манифестиране позицията на всяка от двете страни и без събиране на доказателствата в подкрепа на направените искания и възражения, няма как да се приеме за реалистична преценката в частната жалба, че положените от адвоката усиля са достатъчни и гарантирано успешни, за да обосноват определяне на съответно на тях възнаграждение около ориентировъчните размери в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Липсата на решение по съществото на спора е с оглед прекратяването на делото по инициатива на ищеца, за чието извънпроцесуално поведение адвокатът следва да знае от самия ищец, предвид доверителната връзка между двамата. От уговорката в постигнатото в извънсъдебното споразумение за поемане на задължение за заплащане на всички такси и разноски в това число и адвокатските хонорари по делото, не би могло да произтече задължение за съда да определи възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв при поискания от адвоката размер. Това е така, защото уговорката от споразумението не посочва конкретни суми, които ответникът 3 се задължава да изплати на адвоката като възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, от една страна, а от друга, словосъчетанието „адвокатските хонорари“ се отнася до договорените и заплатени адвокатски възнаграждения, т.е. за определените такива по размер при сключване на споразумението.

По изложените съображения обжалваното определение, с което съдът е допълнил определение № 794/05.11.2025 г., по гр.д. № 930/2025 г. на РС Тетевен в частта за разноските, осъждайки „Радослав 2018“ ЕООД да заплати на адв. К. С. В. 400 евро възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 133/09.03.2026 г., по гр.д. № 930/2025 г. на РС Тетевен, с което съдът е допълнил определение № 794/05.11.2025 г., по гр.д. № 930/2025 г. на РС Тетевен в частта за разноските, осъждайки „Радослав 2018“ ЕООД да заплати на адв. К. С. В. 400 евро – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца К.А.М..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4