Решение № 42 от 19.02.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Перник , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500703 по описа за 2020 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена

ОТ: адв. Р. К. – особен представител на И. И. Г. с ЕГН ********** с адрес *** ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 260250 от 09.10.2020 г. постановено по гр.дело № 3814 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: *** срещу И. И. Г., ЕГН ********** от *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. И. Г., ЕГН ********** от *** дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата в размер на 2180,68 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абонатен № *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 182,55 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2017 г. до 05.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1286/2019 г. по описа на Районен съд Перник.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като 1 неправилно, необосновано и не кореспондиращо със събраните по делото доказателства.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че било останало недоказано по делото, по конкретно сключен с конклудентни действия договор за продажба на топлоенергия, по смисъла на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ответника да е придобил качеството на клиент и потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.1 и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и да е би бил страна по облигационно отношение с ищеца „Топлофикация Перник“ АД. Сочи се, че по делото не било установено безспорно, ответника И. И. Г. да има качеството на клиент по отношение на „Топлофикация Перник“ АД и не е възникнала облигационна връзка, тоест оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез особения си представител, чрез писмена молба, изразява становище, че подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно изложени във въззивната жалба доводи.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител с писмено становище, депозирано преди съдебното заседание моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба Моли за присъждане направените разноски, посочени в представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че от приетата като писмено доказателство декларация по чл. 14 ЗМДТ се установявало, че на *** г. И. И. Г. е декларирала собственост върху процесния имот като е посочила, че е придобила същия по наследство. От представеното по делото удостоверение за наследници се установявало, че същата е единствена наследница по закон на баща си И. П. М., починал на *** г.

Първоинстанционният съда е посочил, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена за целите на данъчното облагане, има характера на подписан /което не се оспорва/ от ответника частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа, е лицето, подписало документа.

Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1286/2019г. по описа на Пернишкия районен съд, относно вземането, предмет на исковото производство. Заповедта за изпълнение не е връчена лично на длъжника, като искът е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Отбелязал е, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

2

Обосновал, е че тъй като в случая от писмените доказателства, се установявало, че ответника е собственик на процесния имот, между страните бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и ответника дължал претендираната от ищеца сума в пълен размер.

При определяне размера на процесното взема, съдът бил съобразил заключението на вещото лице по допусната съдебно – икономическа експертиза и приел, че стойността на потребената топлинна енергия е 2180,68 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., а обезщетението за забава е в размер на 182,55 лева, считано от 09.07.2016 г. до 05.02.2019 г.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 5869 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания до кредитора да предяви иск за вземането си. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :

Основните доводи в жалбата са, че неправилно Районен съд Перник бил интерпретирал доказателствата по делото, като бил приел, че именно ответника бил този, който е клиент на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в процесния период и дължал заплащане на цената на топлинна енергия. Респективно не бил ползвал енергия.

С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се даде разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на ищеца няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ колективно да се декларира писмено това пред топлопреносното предприятие и да се поиска прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази 3 абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение.

Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал.

3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради което настоящия съдебен състав счита, че жалбоподателя, като собственик на имот в такава сграда е ползвал топлинна енергия.

Относно наведените във въззивната жалба доводи за липса на качеството „потребител на топлинна енергия“ в лицето на ответника И. И. Г., наведени и като възражения с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, следва да се посочи, че действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота.

Видно от декларация по чл. 14 ЗМДТ рег. № 2151/ 30.04.2013 г. И. И. Г. е декларирала собственост върху процесния топлоснабден имот като е посочила, че е придобила същия по наследство. От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че същата е единствена наследница по закон на баща си И. П. М., починал на ***г., както и че тя е адресно регистрирана на адреса на процесното жилище. В декларацията е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на ползване.

Разпечатката съдържа 37 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4c416c2-1611-420f-b450-ca1c62ff5e48