Решение № 960 от 19.03.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Варна, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110110265 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

РС Варна е сезиран с искова молба, заведена с регистрационен вх. № 65681/14.08.2024 г., уточнявана и коригирана с молба с рег.№ 72519/11.09.2024 г. и № 73546/16.09.2024 г.

Ищецът по делото В. Н. П., ЕГН **********, с адрес: *** е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1-во ЗЗД против ответното дружество „В. Б.” ЕАД, ЕИК ***. Искането, с което е сезиран съдъа съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено съдебно решение по силата на което ответникът да бъде осъден ДА ВЪРНЕ на ищеца СУМАТА от 140 лева - получена неоснователно от мобилния оператор, получени от последния, на 18.06.2024 г., без правно основание по фактура № 007242813/15.06.2024 г. срещу разписка №0400022384164000/18.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 14.08.2024 г. и до окончателното изплащане на вземането на основание чл. 55, ал. 1, пр.1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът претендира и заплащане на разноските по делото, като сочи и банкова сметка по която ответникът може да извърши плащане.

В исковата и уточнителни молби ищецът сочи цена на иска не 140 лв., а 148 лв. като ясно е завил, че за да може да докаже претенцията си е направил разход от 8 лева за снабдяване със заверен препис от Решение № 260406/13.10.2022 г. постановено по гр.д. № 12 038/2020 г. по описа на РС Варна, 21-ви състав и този разход ищецът търси от ответника за възстановяване . Доколкото в третата си молба ищецът не твърди сумата от 8 лв. да е платена в полза на ответника, то съдът с проекта за доклад, обявен за окончателен, без възражения от страните, е приел , че искането на ищеца е тази сума от 8 лв. да му се присъди на осн. чл. 78, ал.1 ГПК като сторени по делото разноски.

По същество в исковата си молба ищецът твърди, че като редовен клиент на „В.“ , на 18.06.2024 г. съгласно разписка №0400022384164000/18.06.2024 г. заплатил на ответника сумата от общо 197.10 лв. за :„корекции, дарения и услуги на партньори”, в която била включена сума 140 лв.

Ищецът твърди, че не е в отношения на услуги и дарения с партньори на ответника.

1

Сочи, че в офис на ответника / в мол ***, във Варна / му било обяснено, че въпросната сума представлявала стойността на невърнат от ищеца рутер за ТВ приемник.

Понастоящем ищецът заявява, че ползва само 1 такъв, към 1 телевизор, на горепосочения адрес, а съгласно решение № 260406/13.10.2022 г. по гр.д.№ 12038 на РС Варна, 21-ви състав В.П. бил осъден да заплати като наследник на Н. Т. П. ЕГН **********, починал на 24.11.2019 г., кл.№ *** СУМАТА от 593.75 лв., което и направил съгласно б. б.

***/17.10.2022 г., издадено от И.. Видно било от мотивите към посоченото решение, пояснява ищеца, че съдът приел за установено, че на 27.11.2019 г. с приемо - предавателен протокол стационарен телефон, оборудване и рутер ползвани от бащата на ищеца във Варна, на ***, където понастоящем нямало телефон, нито телевизор, нито компютър. Съдът приемал, че от общо дължимата сума бил приспадната предплатен депозит от 140 лв., както и едни други 200 лв. за върнато оборудване. От гореизложеното, обобщава ищеца, че следвало, че ищецът нямал задължение към ответника за връщане на рутер за ТВ приемник, нито като клиент, нито като наследник на починал негов клиент нито на адрес ул. ***, нито на адрес ж.к. *** във Варна.

В исковата си молба ищецът твърди, че ползва такъв рутер за 1 телевизионен приемник, получен по договор между него и мобилния оператор на адрес гр. Варна, кв.“ ***“. Същото ищецът бил изтъкнал пред ответника със Заявление от 24.6.2024 г. С писмо от 1.7.2024г. представител на ответника обяснявал на ищеца, че начислената неустойка в размер на 140 лв. била за БТВ приемник със сериен номер ***, предоставен с телевизионна услуга IP3214309. С писмо до В. - обслужване на клиенти София, ищецът настоял да му бъде посочен договорния текст, под който с подписа си ищецът удостоверил, че се съгласява да получи и ползва рутер за ТВ приемник на адрес Варна, ***, а така също и Протокол за предаването на такова устройство в съответствие с договорния текст. В свое последно писмо към ищеца , от 17.07.2024 г. представител на ответника се позовавал на сключен между ищеца В. Н. П. и него договор от 22.04.2022 г. по силата на който ищецът получил „телевизионна услуга *** IPTV с избран ценови пакет „EON FULL”, чийто доставчик би различен от „В.“, но иначе самият „В.“бил предоставил на ищеца необходимото за достъп до услугата оборудване -приемник SN ***. Твърди се ясно в исковата молба, че към момента на сезиране на съда ответникът не бил предоставил на ищеца надлежни доказателства, че ищецът поискал да ползва рутер за ТВ приемник на ул. „*** „***, а така също и че такъв му бил предоставен с приемо-предавателен протокол, а тези две твърдени от ответника обстоятелства следвало да бъдат доказани от ответника. Без тях, счита ищецът, че сумата в размер на 140 лв. е получена от мобилния оператор неоснователно и иска да му бъде върната.С исковата си молба ищецът е представил заверени за вярност с оригинала копия на документи, които желае да бъдат приобщени по делото. В уточнителната си молба от 11.09.2024 г. ищецът е направил искане по делото да бъде приобщено гр.дело № 12 038/2020 г. по описа на РС Варна, 21-ви състав. Повторил е твърденето си, че на 18.6.2024 г. е платил на ответника исковата сума без правно основание, т.к. по силата на сключен между ищеца и ответника договор ищецът получил и ползвал само 1 рутер на адрес във Варна, кв. ***, бл.

***, между страните по делото нямало договор за предоставяне на 2-ри рутер и за ползване на адрес във Варна, *** Пояснено е в уточнителната молба, че ищецът има качество потребител и е в договорни отношения с ответника и като такъв следва да заплаща ежемесечно предоставяните от ответника мобилни и интернет услуги, които за предходен месец - видно от фактура № 0072424813/15.06.2024 г. били в размер на 57.10 лв., която сума не е предмет на спора, т.к. за нея ищецът имал реално потребление. Посочено е още, че процесната сума от 140 лв. била вписана във фактурата като „Корекции, дарения и услуги на партньори“ без никакви други уточнения , а при разговор със служители на ответника, на ищеца устно му било обяснено,че това било цената на рутер , който ищецът бил получил и ползвал на ул.“***“, по който именно повод се наложило ищецът да представя заверено копие от Решението на ВРС 21-ви състав по гр.д. № 12038 с предмет на спора дължими от наследодателя на ищеца Н.Т.П. суми включително и за рутера. В последствие вече в кореспонденция между ищеца и ответника се появявал номера на рутера, но не и протокола за предаването му ведно с договорна клауза по силата на която В.Н.П. да се е съгласил да получи и ползва на ул.“***“ /рутера/, от което и следвало, че протокола за предаване заедно с договорното основание следвало да се докажат от ответника.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „В. Б.“ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощника си - юрисконсулт А. К. - e депозирало писмен отговор на искова молба депозирана от В. Н. П..Отговора на искова молба е постъпил чрез пощенски услуги, регистриран под вх.№ 82 688/16.10.2024 г.

2

Ответникът намира, че предявения иск е допустим, но напълно неоснователен и недоказан и като цяло оспорва същия.

С предявената искова молба, сочи ответника, че се иска осъждане на дружеството „В.

Б. „ЕАД за връщане на неоснователно платена от ищеца сума в размер на 140 лева по сключен договор за електронни услуги № 1145385622042022-53903288/22.04.2022 г.

В подкрепа на твърденията си за неоснователност на иска ответникът излага следните аргументи: От фактическа страна, счита ответника за безспорно, че между г-н В.

Н. П. и „В. Б.“ ЕАД е сключен двугодишен договор за електронни услуги № 1145385622042022-53903288/22.04.2022 г. с клиентски номер *** за телевизионна услуга с избран от потребителя абонаментен план „EON FULL“ с начална дата 22.04.2022 г. и съответно крайна дата 22.04.2024 г. За предоставянето на услугата (реалното й използване) се изисквало необходимо техническо оборудване, което следвало да се предостави от страна на доставчика, а именно „В. Б.“ ЕАД. В съответствие с това, такова било предоставено - един брой телевизионен приемник EON STB+REMOTE CONTROL NOTUS, със сериен номер ***, за което бил съставен Приемно-предавателен протокол № 0028354090 от 22.04.2022, подписан от страна на ищеца г-н П., който приемно-предавателен протокол ответникът прилага към отговора на искова молба в заверено за вярност с оригинала копие . На 22.03.2024 г. в съответствие с клаузите в договора г-н П. посетил магазин на търговеца „В.

Б.“ ЕАД с искане за прекратяване на гореописания договор поради изтичане срока на същия и нежелание да бъде подновен, за което съгласно процедурите на търговеца било създадено Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за прекратяване с вх. № 20240322114612-59838961, отново лично подписано от ищеца г-н П..

Предвид това и в съответствие с Общите условия и клаузите по договора същия бил прекратен след един месец, считано от 21.04.2024 г. В описаното Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за прекратяване с вх. № 20240322114612-59838961 за закриване на услугата ясно било записано в удебелен шрифт следния текст указващ на потребителя задължението му да върне предоставеното оборудване по сключения договор, цитирано от ответника: „Ако „В. Б." ЕАД е предоставило на абоната оборудване, той се задължава да го върне в добър търговски вид в срок до 30 дни от датата на прекратяване на споразумението в магазин на „В. Б." ЕАД, като се подписва приемо-предавателен протокол, удостоверяващ състоянието на оборудването към момента на връщането му. Ако оборудването не бъде върнато в срока или в добър търговски вид, абонатът дължи неустойка в размер на цената на оборудването по ценовата листа на „В. Б." ЕАД.". От страна на г-н П. подобно действие не било предприето и предоставеното по процесния договор и съгласно гореописания приемно-предавателен протокол оборудване не било върнато на доставчика „В. Б.“ ЕАД, а именно един брой телевизионен приемник EON STB+REMOTE CONTROL NOTUS, със сериен номер ***.

Предвид това и съгласно посочената по-горе клауза от Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за прекратяване с вх. № 2024032211461259838961 за закриване на услугата, оборудването било начислено - „цената на оборудването по ценовата листа на „В. Б.“ ЕАД в издадена Фактура № 0072424813 от 15.06.2024 г.

Ответникът обръща внимание, че информацията относно задължението за връщане на оборудването и съответно начисляването на оборудването в случай на невръщане при прекратяване на договора се съдържала и в самия него на страница № 4. Предвид това счита, че ищецът бил наясно с това задължение още в момента на сключването на договора -24 месеца преди неговото прекратяване и възникването на задължението за връщане на въпросното оборудване. По същество на спора ответникът счита , че настоящия иск се явява напълно неоснователен и недоказан. Твърди се от ответника, че липсват доказателства за твърденията от страна на ищеца, което водело до неоснователност и недоказаност на иска.

Нещо повече - изложеното от ищеца в исковата молба не кореспондирало с обективната действителност.Налице бил валидно сключен договор, който бил подписан от г-н П., съдържащ информация на страница № 4 за задължението за връщане на предоставеното по договора оборудване и последствията при невръщането му. Налице бил приемнопредавателен протокол за предоставяне на въпросното оборудване. Налице било Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги за прекратяване по желание на абоната, в което също се съдържала клаузата указваща задължението за връщане на оборудването и последствията от невръщането. След това била издадена описаната фактура, в която оборудването било начислено на абоната - след изтичането на повече от 30 дни (срокът за връщане на оборудването). Ответникът счита предприетите действия от страна на „В. Б. „ЕАД за напълно законосъобразни в съответствие 3 с всички клаузи от сключения договор, както и общите условия на компанията.Обръща внимание, че при връщане на оборудването се съставял приемно-предавателен ПРОТОКОЛ между абоната и търговеца. Такъв не съществувал, тъй като не било върнато оборудването.