Решение № 546 от 07.08.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. София, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000014 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 310616/10.11.2022год., подадена от „ Тарктур“ ЕООД и „ Т-Усма“ ЕООД срещу Решение № 260621/05.10.2022год., постановено по т.д.№ 713/2021год. на СГС, с което дружествата-жалбоподатели са осъдени да заплатят на „ПС Инженеринг“ЕООД /н/ както следва : Т-Усма ЕООД-сумата от 52 498 лева с ДДС, представляваща общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен аванс по развален договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019год.,срещу който неусвоен аванс не са извършени и насрещни престации чрез изпълнение на строително-монтажни работи по устно възлагане от м.06.2020год., ведно със законната лихва от 21.04.2021год. и до окончателното погасяване на сумата и „Трактур“ ЕООД- сумата от 530.28лева с ДДС, представляваща общо дължим и подлежащ на връщане неусвоен аванс по развален договор за доставка и строителномонтажни работи от 31.07.2019год., срещу който неусвоен аванс не са извършени и насрещни престации чрез изпълнение на строително-монтажни работи по устно възлагане от м.06.2020год., ведно със законната лихва от 21.04.2021год. и до окончателното погасяване на сумата, са осъдени да заплатят на основание чл.92 от ЗЗД на ПС Инженеринг ЕООД /н/ суми както следва : Т-Усма ЕООД- сумата от 45 761.39 лева, представляваща неустойка по чл.49 от Договор за СМР от 31.07.2019год., ведно със законната лихва от 21.04.2021год. и до окончателното погасяване на сумата и „Трактур „ ЕООД- сумата от 462.24 лева , представляваща неустойка по чл.49 от договор за СМР от 31.07.2019год., ведно със законната лихва от 21.04.2021год. и до окончателното й изплащане , са осъдени да заплатят на ПС“ Инженеринг“ ЕООД /н/ както следва –„Т Усма“ ЕООД-в размер на 4327лева и „Трактур“ ЕООД-в размер на 44 лева и с което е отхвърлен предявения от „ Т-Усма“ ЕООД срещу ПС„Инженеринг“ ЕООД /н/ иск по чл.92 от ЗЗД за сумата от 51 946.09лева-дължима неустойка по чл. 55 от Договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019год.,дължима поради неизпълнение задължението за заплащане на втора авансова вноска до 20 работни дни от започване на работата.

Във въззивната жалба се поддържа ,че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и като 1 необосновано. Като порок на решението се сочи,че същото е постановено в производство , в което ПС „ Инженеринг“ ЕООД/Н/ е участвало , без да бъде надлежно представлявано - от назначения му синдик. Сочи се ,че с решението е признато съществуване на вземане на ПС „ Инженеринг“ ЕООД при липса на предпоставките за неоснователно обогатяване.Твърди се и се излагат доводи за това ,че ищецът не бил доказал съществуването на вземането си по твърдяното устно споразумение, неговия предмет, срок за изпълнение,както и развалянето на договора, респ. възникване изискуемост на задължението за връщане на платената сума. При липса на установено съществуване на задължение за връщане се поддържа ,че за ответника е било налице основание да задържи сумата. Неправилно било прието ,че договорът между страните бил прекратен, но дори и да се приемело това за доказано , ищецът не бил индивидуализирал вземането си съобразно последиците от прекратяването,поради което присъждането му било без основание. Сочи се ,че обжалваното решение било постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства , в частност неправилно първоинстанционния съд бил кредитирал и оценил изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза , не бил кредитирал в цялост и в съвкупност с останалите доказателства по делото показанията на свидетеля Х. С., както и бил направил неправилна оценка на фактите и обстоятелствата досежно времевото развитие на отношенията между страните. Поддържа се ,че твърдените от ищеца във връзка с отношенията му с ответниците не били надлежно установени ,а именно наличие на сключен между страните устен договор от 16.06.2020 год.,нито надлежно отпадане на основанието за получаване на паричните средства от ответниците . Между страните било налично единствено валидно сключено споразумение от 31.07.2019год. и което не било прекратено. Сочи се , че първоинстанционният съд не бил обсъдил релевираните от ответника възражения за кредиторова забава, за злоупотреба с право,както и възражението му по реда на чл.83 от ЗЗД, които били надлежно заявени , както и че неправилно бил приел за неоснователно възражението за нищожност поради противоречие с добрите нрави на чл.49 от Договора за доставка и строително-монтажни работи от 31.07.2019год.

Поддържа се , че посочената договорна клауза била нищожна, тъй като ищецът бил поставен в привилегировано положение и била налице прекомерност и свръхобезпеченост на вземанията на кредитора. Оспорва се и размера на присъдената неустойка, като се сочи приетият от първоинстанционния съд размер не бил обоснован и че бил изчислен само въз основа на избирателно ценени от съда писмени доказателства.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и в частта на насрещния иск и възражението за прихващане, предявен , респ. заявено от „ Т Усма „ ЕООД ,респ.

„ Трактур“ ЕООД. Позовавайки се на обвързаността между страните съгласно сключения между тях договор за доставка и строително-монтажни работи от 31.07. 2019год. и наличието на забава от страна на ищеца като възложител по договора при изпълнението на задължението му по чл.5, ал.1 ,т.1.1.2 се поддържа , че последният дължи уговорената в чл.55 от договора неустойка .

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново , с което предявеният от ПС „ Инженеринг“ ЕООД иск да бъде отхвърлен и уважен предявения от „ Т-Усма“ ЕООД насрещен иск.При уважаване на жалбата се претендират разноски за двете съдебни инстанции.

В подаден писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Поддържа се , че обжалваното решение е валидно , допустимо и правилно.Твърди се ,че по делото е установено облигационна обвързаност между страните по сключен между тях договор за изработка от 31.07.2019год. , който е развален поради неизпълнение от страна на изпълнителя по причина тяхното виновно поведение - неточно изпълнение във времево отношение . Не било вярно и не било доказано по делото твърдението за наличие на кредиторова забава при условията на чл.95 от ЗЗД ,респ. предпоставките на чл.83 от ЗЗД, при които да се считат отпаднали последиците от установената забава на длъжниците, включително и пораждането на потестативното право по чл.87 от ЗЗД в полза на кредитора. Не било доказано ,че неизпълнението се дължи на непреодолима сила, което да води до освобождаване на длъжника от отговорност за неизпълнението. Правото по чл.87 от ЗЗД било надлежно упражнено –чрез изявление за разваляне, обективирано в нотариална покана , достигнала до знанието на адресатите –юридическите лица – участници в ДЗЗД и е произвело предвидения в закона ефект- разваляне на сключения между тях договор за изработка , считано от 28.05.2020год. С оглед характера на договора, развалянето няма обратно действие,поради което и съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД кредиторът имал право единствено да иска връщане на неусвоената част от дадения аванс,респ. исковата му претенция била 2 основателна,в който смисъл било и възприетото от първоинстанциония съд. Размерът на подлежащата за връщане сума съставлявал разликата между подлежащия за възстановяване аванс с ДДС и стойността на извършените по устно възлагане СМР и бил установен от изготвената в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза , която правилно била кредитирана от първоинстанционния съд. Твърди се, че ответниците не били доказали основание за задържане на сумата от 53 028.28 лева с ДДС или погасяване на задължението си за връщането й на ищеца.Неоснователни били оплакванията за неправилна преценка на първоинстанционния съд на събрания по делото доказателствен материал и за необсъждане на възражението за нищожност на неустойчната клауза. Първоинстанционният съд бил обосновал извода си за действителност на неустойчната клауза,който би съответстващ на възприетото в ТР № 1 /15.06.2020год. на ОСТК на ВКС. При валидна уговорка за неустойка по чл.49 от договора ,правилно било прието ,че с надлежното упражняване на правото на ищеца да развали договора поради виновно неизпълнение от длъжниците, за него е възникнало и правото да претендира и неустойка при разваляне.

В писмения отговор се поддържа ,че предявеният насрещен иск е неоснователен и правилно бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Предпоставките за заплащане на претендирата от ответника неустойка не били налице, тъй като договорът между страните бил развален и облигационната връзка между тях била прекъсната от 28.05.2020год.След развалянето на договора не можело да има както изпълнение по него,така и неизпълнение ,включително и неизпълнение,свързано с правото на неустойка по чл.55 от договора. Уговорката по чл.55 от договора не била предвидена в хипотезата на разваляне на договора , а прекратяването на договора изключвало приложението по чл.79 от ЗЗД.Това било съобразено от първоинстанционния съд,поради което изводът му за неоснователност на насрещния иск бил направен в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. При разглеждането на жалбата по същество констатира следното :

Производството пред СГС е образувано по искова молба на „ ПС Инженеринг“ ЕООД срещу ДЗЗД „ Трактур Т“ чрез съдружниците в дружеството : „ Т-Усма“ ЕООД и „ Трактур“ ЕООД, с която е поискано партньорите в ДЗЗД „ Трактур Т“ да бъдат осъдени до размера на процентното им участие за сума в размер на 99 371.75 лева , от която сума в размер от 53 148.12лева с ДДС,формирана като разлика между платен аванс и изработеното по устно споразумение ,която сума се явява платена на отпаднало основание- чл.55, ал.1 ,предл. 3 от ЗЗД и сума в размер на 46 223.63 лева, представляваща неустойка в размер на 10% от стойността на неизпълнението по договор от 31.07.2019год. работи-на основание чл.92 от ЗЗД.

В уточнителна молба от 28.04.2021год. е конкретизирана исковата претенция спрямо всеки един от ответниците / като партньори В ДЗЗД „ Трактур-Т“ като е поискано същите да бъдат осъдени да заплатят на ищеца суми както следва : „ Т-Усма“ ЕООД- да заплати сума в размер на 98 378.03лева , от която сума в размер на 52 616.64 лева по иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.3 от ЗЗД-неусвоен аванс и сума в размер на 45 761.36 лева-неустойка и „ Трактур“ ЕООД-да заплати сума в размер на 993.72лева, от която сума в размер на 531.48 лева по иск с правно основание чл. 55, ал.1, изр.3 от ЗЗД-неусвоен аванс и сума в размер на 462.24 лева-неустойка.

В исковата и уточняващата същата молба ищецът твърди ,че на 31.07.2019год. между „ ПС Инженеринг“ ЕООД и ДЗЗД“ Трактур-Т“ е бил сключен договор за доставка и строителномонтажни работи на обект „ Изпълнение на СМР за модернизация на образователна инфраструктура-ремонт на корпус „ А“, „ Б“, „Д“ и пристрояване на съоръжение за достъпна архитектурна среда –външен асансьор на корпус „ А“ на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „ Пеньо Пенев“ гр.Русе,бул.“ Цар Освободител“ № 105А,с който на ответното дружество било възложено извършването на строително-монтажни работи,подробно описани в количествено-стойностна сметка,съставляваща неразделна част от договора-Приложение № 1 на обща стойност 524 708.00лева без ДДС ,съответно 629 649.60лева с 3