Решение № 447 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100508587 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 20032443/27.04.2022 г. на СРС, 113 с - в, по гр. д. № 60143/2020 г.

К. Р. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

*******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 323, 04 лв., представляваща 1/2 от 1/3 от цената на доставената топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019г. за имот, находящ се в гр. София, на адрес ж. к. „*******, аб. № *******, сумата от 27, 15 лв. - мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 15.06.2020 г., сумата от 7, 70 лв. за стойността на извършената услуга по дялово разпределение за периода от м. 05.2017 г. до м.

04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 03.12.2020 г.

(подаване на исковата молба) до плащането им, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 433, 21 лв. за разноски по делото, като искът е отхвърлен за сумата от 1, 46 лв., лихва за забава върху главницата за суми за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 15.06.2020 г.

Със същото решение В. Р. Д. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК : *******, с адрес на управление: гр. София, ул.

*******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД посочените в решението суми, като исковете са и частично отхвърлени срещу него.

Решението се оспорва само от ответника К. Р. Д., чрез представителя му, само в частите, в които са уважени осъдителни искове срещу него, с доводи, че по заповедно производство по чл. 410 ГПК по гр. д. № 26028/2020 г. на СРС, 88 с-в, срещу него е издаден изпълнителен лист от 06.10.2020 г. за същите суми и периоди, по влязло в сила заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът сочи, че този факт е известен на СРС, който не го 1 е съобразил при постановяване на решението. Поддържа, че в отговора по чл. 131 ГПК е информирал съда, че по посочения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20208560402146 при ЧСИ Б.Б. и са предприети действия по събиране на сумите. Моли решението да се отмени и исковете да се отхвърлят изцяло срещу него. Претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД, в срока по чл. 263 ГПК, не е подала възражение по въззивната жалба. На 27.11.2023 г., преди съдебно заседание, ищецът е подал молба, в която оспорва жалбата, моли да се потвърди решението в оспорената част и претендира разноски по делото, като възразява за прекомерност на разноските на другата страна за адвокат.

По отношение вторият ответник В. Р. Д. решението е влязло в сила, поради което неговото участие във въззивното производство не е необходимо.

Третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Софийски градски съд, намира следното от фактическа страна :

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Пред СРС са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. с чл. 79, ал.1 , пр.1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД – за присъждане на суми за потребена топлинна енергия и законни лихви върху тях и присъждане на разноски. Ищецът е твърдял, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на ТЕ е доставил за процесния период до посоченият топлоснабден имот топлинна енергия, като ползвателите не са престирал насрещно - не са заплатили дължимата цена.

Съдът констатира също така, че срещу К. Р. Д., ЕГН ********** в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******* е издаден изпълнителен от 06.10.2020 г. по ч. гр. д. № 26028 от 2020 г. на СРС, 88 с-в, според който ответникът е осъден да заплати на дружеството следните суми : 646, 08 лв. цена на доставената топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, на адрес ж. к. „*******, аб. № *******, сумата от 54, 31 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.06.2020 г., сумата от 15, 40 лв. стойност на извършената услуга по дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и сумата 2, 91 лв. лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. - 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 22.06.2020 г., датата на подаване на заявлението, до плащането им и разноски по делото.

Видно от съобщение от 18.11.2020 г., по този изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20208560402146 при ЧСИ Б.Б..

Предвид изложеното произнасянето на СРС в оспореното решение, макар и валидно, е недопустимо в обжалваната част, в която са уважени исковете срещу К. Р.

Д., тъй като срещу същия вече е приключило производство по чл. 410 ГПК. Съдът констатира, че сумите за които е постановено оспореното решение на СРС, по дело, заведено на 03.12.2020 г. са за същия период, макар и в по – малки размери, за които е налице влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК, посочена по – горе.

2

Налице е многобройна практика на ВКС, отричаща допустимостта на осъдителен иск за парично вземане, за което е проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена по надлежния процесуален ред на чл. 415, ал. 2 ГПК или по искане на заявителя - кредитор. В решение № 30/25.04.2013 г. по т. д. № 245/2012 г. на ІІ т. о., решение № 78/06.06.2012 г. по т. д. № 511/2011 г. на ІІ т. о., решение № 89/02.06.2011 г. на ІІ т. о., решение № 152/15.11.2012 г. на ІІ т. о., решение № 168/01.10.2013 г. по т. д. № 1332/2013 г. и др., е прието, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл. 410 ГПК/чл.

417 ГПК, е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение защитата на вземането е възможна единствено чрез уредения в чл. 422, ал. 1 ГПК специален установителен иск.

По делото няма данни издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение срещу ответника К. Р. Д. да е обезсилена по искане на ищеца или при предпоставките на чл.

415, ал. 2 ГПК, с оглед на което осъдителни искове за вземане, което е влиза в предмета на заповедта, са недопустими. Разглеждайки осъдителни искове при наличие н а влязло в сила заповед за изпълнение за същите вземания, СРС е постановил недопустимо решение, коет о следва да се обезсили в оспорените от ответника К. Д. части и производството да се прекрати.

В обобщение на изложеното настоящият състав намира, че решението на СРС в обжалваните части, в които са уважени искове на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

******* срещу К. Р. Д., с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД и последният е осъден за разноски по делото, е недопустимо постановено.

То следва да се обезсили в тези части, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, а производството по делото - да се прекрати.

По разноските пред СРС и СГС: Предвид промяна в изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответник следва да се присъдят още 248, 97 лв. адвокатско възнаграждение за СРС, както и 51, 30 лв. държавна такса за СГС. Пред СГС не са представени доказателства за други направени от този ответник разноски.

По изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20032443/27.04.2022 г. на СРС, 113 с - в, по гр. д. № 60143/2020 г., в частите, в които К. Р. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 323, 04 лв., представляваща 1/2 от 1/3 от цената на доставената топлинна енергия през периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, на адрес ж. к. „*******, аб. № *******, сумата от 27, 15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.06.2020 г., сумата от 7, 70 лв. за стойността на извършената услуга по дялово разпределение за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 03.12.2020 г. до плащането им, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 433, 21 лв. за разноски по делото и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в цялата останала неоспорена от страните част.

3

ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес : гр. София, ул. ******* да заплати на К. Р. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „*******, чрез адв. Н., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско възнаграждение пред СРС в размер на още 248, 97 лв., както и 51, 30 лв. - държавна такса за СГС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД като третото лице помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4