Решение № 21073 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21073 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110124589 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 138832/26.04.2024 г., уточнена с молба с вх. № 176036/30.05.2024 г. от В. В.

Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Х* и М. В. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ул. „Д*, чрез процесуален представител адв. М. З., съдебен адрес за двамата: гр. Со* срещу Н. Д. К.

(адвокат), служ. адрес: гр. С*, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.

51 ЗА вр. чл. 39, ал.4 ЗА вр. чл.19, ал.3 Етичния кодекс на адвоката вр. чл.284, ал.2 ЗЗД, за сумите:

1. 240 (двеста и четиридесет) лева, която сума ответникът е получил по разписка от 21.02.2019 г., като държавна такса за водене на гр.д. № 16260/2019 г. по описа на СРС, заплатена от неин доверител В* Т., ЕГН **********, като впоследствие доверителят, по молба на адв. Н. К. бил освободен от държавни такси за цитираното дело ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (22.02.2024 г.) до датата на окончателното заплащане на сумата;

2. 270 (двеста и седемдесет) лева, която сума ответникът е получил - по разписка от 20.07.2020 г., като държавна такса за водене на гр.д. № 10936/2021 г. по описа на СРС, заплатена от неин доверител В* Т., ЕГН **********, като впоследствие доверителят, по молба на адв. Н. К. бил 1 освободен от държавни такси за цитираното дело ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (22.02.2024 г.) до датата на окончателното заплащане на сумата;

В исковата молба са изложените следните твърдения:

Първо, бащата на ищците - В* Т., ЕГН ********** възложил на ответника като адвокат да води и го представлява по две граждански дела срещу „Топлофикация София" ЕАД, а именно гр.д. № 16260/2019 г. и гр.д.№ 10936/2021 г., и двете по описа на СРС. Ищците твърдят, че между техният наследодател и ответника е имало договор за правна защита и съдействие .

Наследодателят е заплатил на ответника адв. Н. К. процесните суми пари за заплащане на държавна такса. За адвокатското възнаграждение са подписвали договори за правна помощ (в които по-късно баща им научил, че не е вписано платеното възнаграждение и то е записвано по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и е присъждано направо на адвоката, с което ответницата е получавала сумите отново). Твърдят, че посочените суми за държавна такса са предавани на адвоката, за което баща им получил разписка. Баща им починал на 12.10.2023 г.

Сочат, че баща им бил освободен от внасяне на държавни такси по чл.83, ал.2 ГПК с актове по двете дела, но ответникът не е върнал процесните суми.

Считат, че ги държи без основание. Твърдят, че ответникът е злоупотребител с правата си на адвокат и не е върнала сумите, които е получила от наследодателя на ищците като суми за заплащане на държавна такса. Считат, че следва тази сума да се върне, тъй като техният баща бил освободен от държавна такса и ответникът няма право да я получи. Сочат, че ответникът не е изпълнил законовите си задължения и дължимата професионална грижа – знанието за освобождаване от държавна такса по всяко от двете дела и ответникът не е върнал получените пари. Същите следва да ги върне на ищците, които се явяват наследници.

Поради неизпълнението на законовите си задължения и на дължимата професионална грижа - знанието за освобождаване от държавна такса по всяко от двете дела, адв. Н. Д. К. не е върнала получените пари и дължи сумите от 240 лева (по разписка от 21.02.2019 г.) и от 270 лева (по разписка от 20.07.2020 г.).

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

С допълнителна молба с вх. № 176036/30.05.2024 г. уточнява, че са използвали сумата без основание като общ термин. Уточняват че претендират сумите на отпаднало основание тъй като са били заплатени на ответника във връзка с държавни такса, а те били освободени от такива по чл.83 ГПК, след като ги били дали на ответника. Като петитум иска ответникът да бъде осъден на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.51 ЗАдв.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва изцяло исковата претенция. Твърди, че липсват убедителни писмени доказателства.

Прави възражение за погасителна давност. Твърди, че не се намира в 2 облигационни отношения с ищците. Сочи, че в съдебно заседание ще изложи допълнителни аргументи и становище в ход по същество. Моли съда да отхвърли закона. Претендира разноски по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 400.00 лева.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищците се представляват от адвокат. Поддържат иска. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

Представя списък.

В о.с.з., ответникът се представлява от свои колега адв. И.. Оспорва исковите претенции. Считат, че исковете са недопустимо и тези 60 лева, които се претендират за изготвена ИМ е са били за адвоката, а за Федерацията а потребителите. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е редовна и следва да бъде разгледана.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

От фактическа страна

1. От приложеното гр. д. № 16260/2019 г. по описа на СРС се установи, че 20.03.2019 г. В* Т., ЕГН ********** е предявил искова молба срещу „Топлофикация София“ АД. Като негов процесуален представител е бил.

Адв. Н. К., която е ответник по делото.

В исковата молба адв. К. е поискала освобождаване на ищеца от държавна такса. Към исковата молба адв. К. е приложила декларация да материално и гражданско състояние на В* Т., ЕГН **********, която декларация е подписана лично от него. Този факт не се оспорва от страните.

Към исковата молба е представено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 21.02.2019. Съгласно представения договор, адв. К. е поела да представлява ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА (ищецът е материално затруднено лице).

С разпореждане – 194201/16.08.2019 г. съдът е оставил ИМ без движение, като е указал на ищеца да внесе държавна такса в размер на 239.41 лева.

3

С молба от 05.09.2019 г. ищецът чрез адв. Кръстев отново е поискал освобождаване от държавна такса, като е представил декларация по чл.82, ал.2 ГПК. Декларацията е подписана лично от ищеца и този факт не се оспорва от страните.

С определение 213163/10.09.2019 г. по гр. д. № 16260/2019 г. председателят на съдебния състав е освободил ищецът В* Т., ЕГН ********** от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ГПК.

Делото е проведено в едно о.с.з., а именно 09.12.2019 г. Решението е от 09.01.2020 г. Същото не е обжалвано и влязло в законна сила на 14.02.2020 г.

2. По гр. д. № 16260/2019 г. се установи, че на 01.06.2022 г. адв. К. е постъпила молба, с която признава, че са преведени пари по делото в размер на 1100 лева, вместо същите да бъдат преведени на ищеца В* Т.. С разпореждане от 21.06.2022 г. съдът е върнал сумите на адв. К., тъй като било потвърдено плащането от счетоводството на СРС, а В* Т. бил освободен от внасяне на държавна такса.

3. От приложеното гр. д. № 10936/2021 г. по описа на СРС се установи, че на 24.02.2021 г. В* Т., ЕГН ********** е предявил искова молба срещу „Топлофикация София“ АД. Като негов процесуален представител е бил.

Адв. Н. К., която е ответник по делото.

В исковата молба адв. К. е поискала освобождаване на ищеца от държавна такса. Към исковата молба адв. К. е приложила декларация да материално и гражданско състояние на В* Т., ЕГН **********, която декларация е подписана лично от него. Този факт не се оспорва от страните.

Към исковата молба е представено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 20.07.2020 г.. Съгласно представения договор, адв. К. е поела да представлява ищеца по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА (ищецът е материално затруднено лице).

С разпореждане № 20131837/04.06.2021 г. по гр. д. № 10936/2021 г. председателят на съдебния състав е освободил ищецът В* Т., ЕГН ********** от внасяне на държавна такса, на основание чл.83 ГПК.

Делото е проведено в едно о.с.з., а именно 26.01.2022 г. Решението е от 05.04.2022 г. Същото е обжалвано и потвърдено с акт на СГС. Въззивното дело е преминало през едно с.з. на 14.11.2022 г.

4. От представеното удостоверение за наследници се установи, че В* Т., ЕГН ********** е починал на 06.10.2023 г. и е оставил свои наследници – ищците М. В. Т. и В. В. Т. (л.4 от делото).

5. Видно от представената разписка, на 21.02.2019 г. ответникът адв. Н. К. е 4 получила сумата от 240 лева + 60 лева, представляваща държавна такса по делото срещу Топлофикация София (л.5 от делото).

6. Видно от представената разписка, на 20.07.2020 г. ответникът адв. Н. К. е получила сумата от 270 лева + 60 лева, представляваща държавна такса по предстоящото дело срещу Топлофикация София (л.12 от делото).

По доказателствата

7. Съдът напълно кредитира всички писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото. Страните не са оспори истинността на документите.

8. По отношение на разписките за плащане към ответника адв. К. (виж пар.

5-6) съдът приема, че същите следва да се кредитират с оглед изложеното в параграф 7. При тези съображения е без значение кой е дописал на ръка сумата от 60.00 лева, при положение, че получателят, т.е. ответникът се е разписал върху тези разписки и не е оспорил това в срока по чл.131 ГПК.

9. Въпреки това, настоящият съдебен състав приема, че не следва да обсъжда дописаното на ръка от 60 лева по двете разписки. Предмет на делото са двете суми от 240 и 270 лева. При това положение дописаното на ръка не е от предмета на делото, не е от спорната част. Ето защо съдът не следва да го обсъжда. Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че тези 60.00 лева са заплатени за изготвяне на ИМ и тези 60.00 лева са били не за адвоката а за Федерацията на потребителите.

10. Разписките по параграф 5-6 представляват такива по чл.77 ЗЗД, доколкото изхождат от длъжника, респективно неговите наследници, и служат като доказателство, че е заплатена сумата от ищците (техния наследодател) на ответника, т.е. ответникът е получил процесните суми.

11. С оглед приложените граждански дела се установи че по всяко от тях има приложен договор за правна защита и съдействие. По първото дело договорът е от 21.02.2019 г., а делото е заведено на 20.03.2019 г. По второто дело договорът е от 20.07.2020 г., а делото е заведено на 24.02.2021 г. С оглед факта че по всяко дело е приложен различен договор, съдът направи доказателствен извод, че за всяко дело страните са сключили отделен (различен) договор и приложеният по делото договор отговаря на последващите процесуални действия по съответното дело, независимо от факта, че има период от време между сключване на договора и завеждане на делото (особено при второто дело е 7 месеца ).

12. С молбата по параграф 2 ответникът признава неизгоден за себе си факт, че сумата от 1100 лева се отнася за В* Т. по посоченото дело.

Следователно сумата се намира в банковата сметка на ответника адв. К. и е за името на В* Т., респективно неговите наследници. Ето защо съдът направи доказателствен извод, че това са т.нар. клиентски средства по клиентска сметка по смисъла на чл.39 от Закона за адвокатурата и чл.19 от Етичния кодекс на адвоката. Посочената банкова сметка представлява клиентска.