Решение № 976 от 15.07.2009, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2273/2008
- Вид
- Решение № 976
- Подписан
- 15.07.2009
- Състав
- ЛЮБОМИРА КИРИЛОВА НЕСТОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 ал. 2 предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 113 ал.1, 2, и 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 113 ал.1, 2, и 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 113 ал.1, 2, и 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 131 · Закон за устройство на територията
- чл. 131 ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 134, ал. 2, т. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 215 · Закон за устройство на територията
- чл. 21 ал.4 · Закон за устройство на територията
- §5 т.22 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е Н И Е
№
15.07.2009 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
Административен съдия: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
При секретаря С.С.
Като разгледа докладваното АХД № 2273 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
215 във вр. с чл. 132 , ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.С.Ш. и С.Н.Ш. *** против Заповед № ОА-800 от 19.03.2008г. на Кмета на
Община Пловдив, с която на осн. чл. 134 ал.2 т.6; чл.
129 ал.2; чл. 128 ал.5; 109 ал.2; чл. 110 ал.1 т.3 и 4; чл. 113 ал.1, 2, и 4 от ЗУТ; Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗ на част от кв. 148 нов 303 стар по плана на Централна градска част гр. Пловдив като в УПИ ІХ-664 и УПИ ХІІ- 665 се предвижда запазване на съществуващото застрояване с пристрояване и надстрояване до средно застрояване, свързано в двете УПИ с устройствени показатели за зона Ц /височина до 15.00м, плътност на застрояване до 80%; Кинт до 4.0; озеленяване мин. 20%, по означеното застрояване с черни и червени плътни линии; указаната матрица със син цвят и Работен устройствен план на част от кв. 148- нов, 303- стар по плана на Централна градска част гр. Пловдив, със застрояване в УПИ ХІ и ХІІ с височина в абсолютни коти 171.56м и 174.56м и съответно относителни коти 12.00м и 15.00м, по означеното застрояване и котировки с черен и червен цвят.
В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед, която, според жалбоподателя, е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в процесния ПУП-ПЗ разстоянието между сградите не е достатъчно и че проектът е направен без тяхното съгласие. В писмени бележки процесуалния представител на жалбоподателите излага подробни съображения относно незаконосъобразността на Заповед № ОА-800 от 19.03.2008г. на Кмета на
Община Пловдив. Претендира се отмяната на процесната заповед и направените по делото разноски.
Ответникът - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и намира процесната заповед за законосъобразна, постановена съгласно административнопроизводствените правила. Излага подробни съображения в писмени бележки.
Заинтересованата страна – Г.Х.Д., Е.Т., М.И.Т., Р.Т.С., Е.Т.С., М.Н.А., М.К.П., З.Г.П., Й.Г.П. не изразяват становище по жалбата.
Заинтересованата страна Д.Я.А., чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в писмени бележки, като се претендира отхвърляне на жалбата. Заинтересованата страна Л.П.К. намира жалбата за неоснователна.
Жалбата е депозирана чрез административния орган до
Административен съд – Пловдив, в предвидения срок / от Разписен лист /л.10/ е видно, че срокът на обявяването изтича на 25.10.2008г., а жалбата е депозирана на
10.10.2008г. в Общ. Пловдив, Район “Централен”/ и от имащи правен интерес от обжалването страни.
За да се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е инициирано със Заявление до Главния архитект на Община Пловдив с вх. № 9400 23242 от 18.04.2005г., депозирано от Д.Я.А. и Г. Алексиев Г., с което се иска да бъде допуснато изработване на ПУП-
ПРЗ за УПИ ХІІ -665, кв. 148-нов, 303-стар по плана на ЦГЧ. Легитимират правото си на собственост с НА № 165, т.1, д. 4328/82г. на ПРС; НА № 108, т.3, д. № 992/82г. на ПРС; Протокол от 17.01.1969г. на Пловдивски народен съд; НА № 69, т. ХІV, д. 3950/68г. на Пловдивския народен съд. На ос. чл. 124 ал.3, чл. 135 ал.2 и ал.3; Решение № 141, обективирано в Протокол № 12 от 17.05.2001г. на ОбС-Пловдив, Протокол № 23 т.12 от 11.05.2005г. на ЕСУТ при Община Пловдив Главният архитект на Община Пловдив е разрешил изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ на част от кв. 148-нов,
303-стар по плана на ЦГЧ-гр. Пловдив. В Разрешението с изх. № 9400-23242/03.06.05г. е посочен обхвата на проекта за изменение на ПУП-ПЗ, а именно: УПИ ХІ-664 и ХІІ-665 и контактната зона:
УПИ Х-663, ХІІІ-632, 633. С Протокол № 23 от 11.05.2005г. ЕСУТ при Община Пловдив допуска изготвяне на проект за изменение на ПУП-ПЗ на част от кв. 148-нов, 303-стар по плана на ЦГЧ-гр.
Пловдив. Предвид това, че разглежданите УПИ попадат в ансамбъл “Групов паметник на културата”, проектът следва да се съгласува с Националния институт за паметниците на културата /НИПК/.
Със
Заявление вх. № ********* от 20.08.2007г. Д.А. е поискал от Гл. архитект на Община Пловдив , одобряването на процесния ПУП-ПЗ. От Писмо с изх. № 656 от 24.08.2007г. на Националния институт за паметниците на културата е видно, че на осн. чл. 20 от ЗПКМ е съгласуван проект за изменение на ПУП-ПЗ на част от кв. 148-нов, 303-стар по плана на ЦГЧ-гр.
Пловдив за УПИ ХІІ-665 и УПИ ХІ-664 и проект за РУП на част от кв. 148-нов, 303-стар по плана на ЦГЧ-гр. Пловдив за УПИ ХІІ-665 и
УПИ ХІ-664, като са посочени конкретни изисквания, изрично и императивно е изискването, че всички следващи фази на проекта, подлежат на съгласуване с НИПК. С Протокол № 40 от 12.09.2007г. ЕСУТ при Община Пловдив допуска проекта за изменение на процесния ПУП. Извършено е обявяване, съгласно ЗУТ, на посочения по-горе Протокол на ЕСУТ. Постъпило е възражение на 05.06.2007г. от Д.Ш., който настоява строителните работи да се извършват в рамките на законните отстояния. ЕСУТ при Община
Пловдив е разгледал възражението, видно от Протокол № 5 от 13.02.2008г. и е приел, че липсват закононарушения, тъй като проектът е съгласуван с НИПК и са спазени изискванията на чл. 21 ал.4 от ЗУТ, чл. 82 ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Последвало е обявяването на процесната заповед на заинтересованите лица. По делото е приета графичната част на процесния ПУП и обяснителна записка към него. От Договор за продажба на държавен недвижим имот от 16.05.1984г. се прави извод, че жалбоподателите са собственици на апартамент, в жилищна сграда на два етажа, построена върху държавна земя, парцел ХІ-664, кв.
303-стар, 148-нов, ЦГЧ-Пловдив.
Приети по делото са още: Решение № 141 от
17.05.2001г. на Общински съвет Пловдив, с което е дадено съгласие на Кмета на Община Пловдив да предостави на Гл. архитект правомощия по ЗУТ. Със Заповед № ОА-780 от 15.05.2004г. Кметът на Община Пловдив е предоставил правомощия по ЗУТ, свързани с изработването на ПУП. Прието е Геодезическо заснемане на УПИ ХІІ-665, кв. 148-нов, 303-стар по плана на ЦГЧ гр. Пловдив и обяснителна записка, от която става ясно, че геодезическото заснемане е необходимо за проектиране.
По делото е назначено съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Б.И.К.-Х., която не е оспорена от страните.
Съдът намира, че същата е обективна, безпристрастна и компетентна, и я кредитира, като има предвид и частта от СТЕ, която не се поддържа от вещото лице. изцяло.
От заключението на вещото лице е видно, че процесният проект за изменение на ПУП-ПЗ предвижда запазване на съществуващото застрояване с пристрояване и надстрояване до средно застрояване. Проектът предвижда в УПИ ХІ-664 двуетажна масивна жилищна сграда –запазване с пристрояване и надстрояване до средно застрояване на калкан със застрояването в УПИ ХІІ-665 по точки ЖЕ / приложена Скица № 1 към заключението/. В УПИ ХІІ-665 се предвижда двуетажна масивна жилищна сграда –запазване с пристрояване и надстрояване до средно застрояване на калкан по точки АБД с новопредвиденото пристрояване и надстрояване в УПИ ХІ-664 по точки ЗЖЕГ; триетажна масивна сграда –запазване без пристрояване и надстрояване; триетажна пристройка между 2мж и 3мс – премахване и изграждане на ново средно застрояване като част от пристрояването и надстрояването на 2мж, на калкан с 3мс.; част от едноетажната застройка –изграждане на ново средно застрояване, като част от пристрояването и надстрояването на 2мж на калкан със застрояването в УПИ ХІ-664 по точки БД. Според експертът не са изследвани в процесната разработка докрай градоустройствените възможности на УПИ ХІІ-665. Некоректно е показано съществуващото застрояване в УПИ ХІІ-665, като посочва, че на практика в УПИ ХІІ-665 основното и допълващото застрояване е по всички регулационни граници- улични и с УПИ ХІ-664 и УПИ ХІІІ-646, незастроената площ е около 17 кв.м Пзастр.
На ХІІ-665 в момента е почти 100% /96%/, а с обжалваната заповед е допуснато Пзастр. Максимално до 80%. В съдебно заседание експертът пояснява, че е редно да се направи цялостна разработка, за да се отговори, дали са спазени показателите за застрояване. Посочва, че не поддържа заключението в частта, относно Забележка № 3, касаеща некоректното посочване на съществуващото застрояване. Посочва, че към този момент имотът на жалбоподателите не е достатъчно ослънчен.
От правна страна Съдът намира следното:
Като основание за допускане на частично изменение на влязъл в сила ПУП е визирана разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Според същата, за да се одобри такова изменение, е необходимо да има съгласие на всички пряко заинтересовани собственици. Кръгът на заинтересованите лица е определен с разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ. Съгласно чл. 131 ал.1 от ЗУТ (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Съгласно ал. 2, т. 1 на същата разпоредба, такива са и собствениците на имотите - предмет на самия план, а съгласно т.2 - съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване. Съгласно §5 т.22 от ДР на ЗУТ “свързано” е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат допрени една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване или на постройките на допълващото застрояване. Следователно, за да е налице съгласие на всички пряко заинтересовани собственици в конкретния случай, е необходимо и съгласието на собствениците на имотите, визирани в чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
По делото безспорно бе установено, че съгласия от заинтересованите собственици за изменение на ПУП във вида, проектиран в оспорената заповед, не са изисквани и не са получавани. Жалбоподателите са едни от заинтересованите лица, пряко засегнати, тъй като предвижданията на проекта са за свързано застрояване /застрояане на калкан/ и тяхното съгласие е било предпоставка за материална законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Предвидената хипотеза в чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ не е осъществена. Предвид липсата на съгласие, издаденият акт следва да се приеме за незаконосъобразен. При служебната проверка, извършена на основание чл. 168 от АПК, съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон, спазена е установената форма, но са нарушени материалноправните разпоредби, поради което същата следва да бъде отменена. Изискванията за валидност на административния акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. В случая не са налице материалноправните предпоставки за изменение на ПУП и процесната заповед следва да се отмени. Своевременно са претендирани разноските по делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателите, но от Договора за правна помощ не е ясен размерът на възнаграждението за всеки един от доверениците, нито е ясно кой от тях го е получил, поради което претенцията за адвокатско възнаграждение е неоснователна и не следва да се уважи. Съдът констатира, че дължимите разноски в полза на жалбоподателите са в размер от 320 лв., представляващи разноски за държавна такса в общ размер от 20 лв. и внесен депозит за вещо лице
Разпечатката съдържа 42 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4c15bc7-8f65-4416-88b3-725c5ee2b158