Решение № 6275 от 15.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6275 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100101656 по описа за 2024 година

С искова молба са предявени обективно съединени искове от Т. И. Н., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ул. ******* *******, срещу „З.Д.Е.“ АД , с ЕИК:******* и седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. *******, представлявано от Д. С.Д. и Р.Г.Б. - изпълнителни директори, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените вреди, вследствие на пътно - транспортно произшествие от 10.10.2023г., причинено виновно от водача на МПС марка „Ягуар“, модел „ХЖР“, с рег. № ******* управляван от водач, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „З.Д.Е.“ АД , както следва:

- сумата в размер от 70 000 (седемдесет хиляди) лева (допуснато увеличение в последното съдебно заседание, л. 221), предявен като частичен иск от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на щетата пред застрахователя 30.10.2023г. до окончателното плащане на дължимата сума;

-сумата в размер на 1 792,56 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и два лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума (съгласно допуснатото увеличение в последното съдебно заседание, л. 221).

Ищецът твърди, че на 10.10.2023г., около 14:37 часа, на път 1-4, се движи МПС марка „Ягуар“, модел „ХЖР“, с рег. № ******* управлявано от В. М.С.. В района на км.

177+800 м., водачът на автомобила губи управление и навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно правомерно движещото се по нея, в срещуположна посока, МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *******. В резултат на пътния инцидент е пострадала ищцата Т. И. Н., която е пътувала на предна дясна седалка в МПС марка „Ягуар“, модел „ХЖР“, с рег. № ******* с поставен предпазен колан.

След пътния инцидент пострадалата постъпва по спешност в „МБАЛ - Търговище“ АД, с оплаквания от остри болки, оток и деформации в областта на дясната гривнена става и 1 в областта на левия глезен, както и невъзможност за движение в тези области. След проведени прегледи и изследвания специалистите установяват, че ищцата е получила следните увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост, закрито вдясно; счупване на външен латерален малеол, закрито вляво. На същия ден на ищцата е извършена оперативна интервенция под анестезия, изразяваща се в закрито наместване на фрактура, с поставяне на гипсова имобилизация. На увредения долен крайник също е поставена гипсова имобилизация.

Процесното ПТП се отразява силно негативно, както физически, така и психически върху ищеца.

В законоустановения срок ответникът е оспорил производството по делото като недопустимо. Ответникът оспорва исковете по основание и размер и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Ответникът оспорва изцяло отговорността на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество водач на лек автомобил марка марка „Ягуар“, модел „ХЖР“, за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

Ответникът е оспорил механизма на настъпване на ПТП. Недоказани са твърденията на ищеца, че вина за инцидента носи водачът на л.а. „Ягуар” В. М.С., както и че е извършил цитираните нарушения на правилата за движение по пътищата.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Т. И. Н.. Твърди същата не е използвала предпазен колан. Това е довело до свободно движение на тялото и и съприкосновение с вътрешния интериор на купето на МПС, в което се е намирала тя. Предвид посочените аргументи приносът на пострадалата следва да е в размер не по-малък от 30 % (тридесет процента).

Счита, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване на ищцата, а да отговаря на претърпените от нея вреди. В този смисъл поддържа, че настъпилото процесно събитие не бива да се превръща в повод за материалното замогване на ищцата, а последната да бъде обезщетена в границите на претърпените от нея вреди. Ответникът твърди, че исковете са необосновано завишени по размер, като претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика при идентичен предмет на делото.

Оспорва по основание и размер и претенциите за имуществени вреди.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по същество.

От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл.

380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 30.10.2023г. (л.74) се установява, че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от застрахователя (вж. кореспонденцията, л. 74-80). Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По основателността:

Не се спори между страните (вж. определението, л. 100), а и е видно от приетите доказателства, че е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка „Ягуар“, Модел „ХЖР“, с рег. № 2

******* сключен с ответното „З.Д.Е.“ АД с покритие към деня на процесното ПТП.

Видно от заключението на САТЕ, неоспорено от страните, механизмът на процесното ПТП е следният:

На 10.10.2023 г. около 14,37 ч. по главен път “1-4” в посока от гр. Търговище към гр.

Лясковец/Велико Търново по околовръстния участък на гр. Антоново се е движил л.а.

“ОПЕЛ ЗАФИРА” с рег. № *******. Едновременно с него, по същия пътен участък, но в протИ.положна посока, се е движил л.а. “ЯГУАР ХЖР” с рег. № ******* от гр. София към гр. Варна, управляван от В. М.С., а на предна дясна седалка се возила пътничката Т. И. Н..

На около 380 м. преди потенциалното място на удара, водачът на л.а. “ЯГУАР” е имал визуална забрана с п.з. “В24-Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош, който знак е предшествал мястото на удара и е бил обозначен с допълнителна табела “Т2”, указваща продължителност на забраната около 700 м. Когато л.а. “ОПЕЛ ЗАФИРА” подминава последователно бензиностанция “Петрол” (разположена от ляво), източният вход към гр. Антоново, подминава средния вход към гр. Антоново и малка бензиностанция “Иоанна”, разположени в ляво, водачът е управлявал със скорост около 74,58 км/ч. По това време, на около 160 метра от л.а. “ОПЕЛ ЗАФИРА”, насрещно движещият се л.а. “ЯГУАР ХЖР” е навлязъл в дясна пътна лента, т.е. в същата лента, в която се е движел л.а. “ОПЕЛ ЗАФИРА”. В този момент водачът на л.а. “ЯГУАР ХЖР” го е управлявал със скорост около 76,62 км/ч.

На разстояние от около 160 метра един от друг, двамата водачи са имали видимост към насрещно движещия се автомобил. Отстоянието, на което се е намирал л.а. “ОПЕЛ ЗАФИРА” от мястото на удара е било около 78,93 м., а разстоянието на л.а. “ЯГУАР” от мястото на удара е било около 81,07 м. Въпреки че дължините на опасните зони на спиране на всеки от процесиите автомобили са били по-малки от горе описаните отстояние и разстояние, нито един от двамата водачи не е реагирал с аварийно спиране и/или със спасителна маневра за предотвратяване на ПТП. В следствие на така забавените реакции на двамата водачи настъпва челен удар между двата автомобила, изцяло в дясна пътна лента.

Произшествието настъпва в светлата част на денонощието при двупосочно, сухо без неравности пътно платно. По делото не са налице данни за причините, поради които л.а.

“ЯГУАР ХЖР” е навлязъл в лентата за насрещно движение.

След удара л.а. “ЯГУАР” практически остава на място, а л.а. “ОПЕЛ ЗАФИРА” отскача в протИ.положна посока на първоначалното си движение на около 12,70 м.

Основна причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. “ЯГУАР”, тъй като се е движил в насрещната за него пътна лента, въпреки наличието на п.з. “В24Забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош (0)”, който знак е предшествал мястото на удара с около 380 м., т.е. липса на адекватно поведение и постоянен визуален контрол на пътното платно пред него.

Съпътстваща, но в по-малка степен причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. “ ОПЕЛ ”, тъй като дясна пътна лента е била с ширина 3,30 м., десен пътен банкет е бил с ширина 3,35 м., а ширината на л.а. “ОПЕЛ ЗАФИРА” е била 3,74 м., т.е. водачът на л.а. “ОПЕЛ ЗАФИРА” е имал техническа възможност да спре аварийно с едновременно отклоняване към десен банкет.

Ударът е настъпил изцяло в дясна пътна лента по която се е движил правомерно л.а.

“ОПЕЛ ЗАФИРА”, т.е. л.а. “ЯГУАР” е навлязъл и се е движил в насрещната пътна лента, включително до мястото на удара при наличие на непрекъсната осева линия.

При настъпването на произшествието, на предната дясна седалка на л.а. “ЯГУАР ХЖР” е пътувала ищцата. На тази седалка автомобилът е фабрично оборудван с обезопасителен триточков колан. Предвид липсата на травматични увреждания, които да са типични при наличието на въздействие на поставен предпазен колан, то може да се предположи, че ищцата не е била с поставен такъв. Това обаче не е повлияло съществено върху тежестта на получените увреждания на долните и горни крайници, тъй като те не са 3 фиксирани от предпазния колан и могат да извършват свободно движение в автомобила, получавайки различни увреждания.

Въз основа и на медицинските данни от СМЕ в.л. инж. Т. е дал заключение, че механизмът на счупване на дясната гривнена става е бил от директен удар в областта на дланта, при което силата на удара се е предала по оста на крайника и се е получило счупване на лъчевата кост над гривнената става.

Счупването на малкия пищял в областта на лявата, глезенна става е могло да се получи, както по директен механизъм “удар в мястото на счупване”, така и индиректно при притискане и усукване на стъпалото в глезенната става.

Най-вероятно увредите са се получили от контакт на увредените крайници с борд на таблото на автомобила, разположен срещу на движението на тялото, т.е. дясна част на арматурното табло и горен крайник, а долна дясна част на торпедото от вътрешна страна на купето с долен крайник.

Видно от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на СГС, е, че и при активиране на въздушната възглавница е възможно увредените крайници на пасажера да са достигнали таблото на автомобила.

Видно от заключението по СМЕ на вещото лице К. С., ортопед- травматолог, неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно дадено, при процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания: Счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в областта на гривнената става; Счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в областта на глезенната става с разместване на костните фрагменти.

Възстановителният период при ищцата първоначално е продължил 6 месеца, което кореспондира със средностатистическите срокове за възстановяване при такъв вид увреждания. През този период на възстановяване, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца след инцидента, болките са били с по интензивен характер.

Поставянето на две гипсови имобилизации на дясна гривнена става и лява глезенна става, са причинили на ищцата затруднения при санитарно хигиенното и битово и самообслужване за период от около 2 месеца. Занапред е възможно ищцата да чувства болки в мястото на счупване при физическо натоварване и промяна на времето.