Решение № 1523 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110149958 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Н. Д, ЕГН: **********, съдебен адрес:****************** чрез адв. В. Т. срещу „ТС” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ************, с петитум да бъде установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 430.82 лева -1/4 от главницата по изпълнителен лист от 05.10.2012 г., издаден по гр,д.№ ********. по описа на СРС, 80 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №. *********** г. по описа на ЧСИ *************.

Сочи се, че ищцата е наследник на ******** като отговаря за ¼ от наследствената маса.Твърди се, че в хода на изпълнителното производство, след снабдяване с удостоверението за наследници на починалия ******** са извършени следните действия: взискателят е подал молби от 16.10.2015 г., 01.02,2016г. и от 29.12.2016 г., с които е поискан запор на банкови сметки и трудово възнаграждение, и запори са били налагани: на 12.12.2012 г., 15.06.2015г. и на23.02.2016г.

Поддържа се, че не са били извършвани други действия в изпълнителното производство, нито да са били подавани молби от взискателя в периода между 30.12.2016 г. и 16.10.2025 г., поради което правото на принудително изпълнение на вземането на ответника по процесния изпълнителен лист се е погасило по давност.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която са изложени твърдения, че с молба от 03.12.2012г., депозирана от „ТС“ ЕАД, е образувано изпълнително дело № ****************** по описа на ЧСИ *************.

Съгласно молбата за образуване е инициирано принудително изпълнение спрямо длъжника, като същевременно е извършено упълномощаване на съдебния изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Ответното дружество - взискател по изпълнителното дело е подавало регулярно молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, запор 1 на банковите сметки, запор на МПС както и извършването на опис и оценка на движими вещи. Вследствие депозираните от взискателя молби е установено, че длъжникът **************** е починал. С оглед на това съдебният изпълнител е конституирал по изпълнителното дело наследниците на ****************.

Поддържа се, че рамките на приложимия 5-годишен давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсвана многократно Сочи се, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020г. спират да текат определени изрично посочени срокове, сред които и срокът на погасителната давност.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

**************** **********, ЕГН **********, от една страна и ТС“ ЕАД, ЕИК **********, от друга страна с а били страни по ч.гр.д. №************* г. на Софийския районен съд, 80 състав, по което на 25.07.2012 г. е издадена Заповед за изпълнение за сумата от 1723,30 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.06.2010 г. до м.04.2011 г. ведно със законна лихва за периода от 13.07.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 234,72 лв. за периода от 31.07.2010 г. до 02.07.2012 г. и 139,16 лв. разноски по делото, а именно: 39,16 лв. държавна такса и 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

На 05.10.2012 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист.

По молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 03.12.2012 г. е образувано изп.дело №****************** по описа на ЧСИ *************. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.

Със Запорни съобщение изх.№№ ******************* г. са наложен запори върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника **************** ********** в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, Стопанска и инвестиционна банка (СИБАНК)“ АД, „ЦКБ“ АД, ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД, „Общинска банка“ АД,

С молба вх. № 39213 / 12.06.2015г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия- налагане на запори.

Със Запорни съобщение изх.№№ -****************. са наложен запори върху вземанията по всички левови и валутни сметки на длъжника **************** ********** в „Обединена българска банка“ АД Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Алфа банк- клон България“, „Алианц банк България“ АД, „Прокредит банк“ ЕАД, Общинска банка“ АД, „ЦКБ“ АД, ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Юробанк България“ АД, Банка ДСК“ ЕАД.

Изискано и приложено по изпълнителното дело е Удостоверение за наследници Изх.№ ************, видно от което **************** ********** е починал на 24.11.2014 г. и е оставил за наследници Е. Н. Д- съпруга, ********************

С постановление от 16.10.2015 г. съдебният изпълнител е конституирал на основание чл.429, ал.2 ГПК във вр. с чл.60, ал 1 от ЗН, във връзка с чл. 5, ал.1 от ЗН, Е. Н. Д с ЕГН ********** като длъжник по изпълнително дело №: ****************** относно 1/4 от размера на целия дълг по изпълнителното дело, като законен наследник на **************** **********.

С молба вх. № 03456 / 01.02.2016г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия- налагане на запори и извършване на опис на движими 2 вещи.

Със Запорно съобщение изх. № 7540/23.02.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Е. Н. Д, получавано от „**********“ ЕООД

С молба вх. № 71945 / 29.12.2016г. взискателят „ТС“ ЕАД е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия- налагане на запори.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако 3 длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.

За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може да се приеме, че заповедта е влязла в сила е 05.10.2012 г.- датата на която е издаден изпълнителен лист. Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ************* г. на Софийския районен съд, 80 състав е влязла в сила на 05.10.2012 г.- Също така следва да се съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 05.10.2017 г.

Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело ****************** по описа на ЧСИ *************- 03.12.2012 г. давността не е изтекла.

Изпълнителното дело е образувано при действието на Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС

Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.