Определение № 1543 от 25.03.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1543 гр. Варна, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500496 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба № 2181/09.01.2025г. от “Бляк Сий Инвестмънт Тръст“ ЕАД, с ЕИК 103874408, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Княз Борис I“ N982, ет.2, ап.3, чрез адв. Д. от ВАКС срещу определение № 14202/16.02.2024г. по гр.д.№116786/2023г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото пред съда и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

В жалбата е изложено оплакване, че сезираният съд не е зачел уговорената между страните местна подсъдност по споровете, произтичащи от сключения договор.

Оспорва ответната страна да има потребителско качество по процесното правоотношение. В тази връзка се позовава, че имотът си в комплекса ответницата е отдавала под наем, с което се изключва възможността да го е ползвала само за лични нужди. При извода си за потребителското качество на ответницата съдът не съобрази представени писмени доказателства- извадка от ел. кореспонденция, както и събраните по делото гласи доказателства. Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от ответната страна Д. А. А., чрез адв. Т.. Обжалваното определение се намира за законосъобразно и се настоява за потвърждаването му. Поддържа, че представената за обосноваване на компетентността на съда ел. кореспонденция от 02.10.2018г. не сочи на извод, че ответницата е отдавала имота под наем, а само че е предоставила апартаментите на сестра си, която ги е ползвала по собствено усмотрение. Счита, че за да се отрече потребителското й качество, е необходимо да се установи, че отдаването под наем е системно. Намира, че показанията на водения от ищеца свидетел са с ниска доказателствената стойност, тъй като последният е лице, свързано със страната.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 121 от ГПК и от легитимирано 1 лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Варненският районен съд е сезиран с иск, предявен от „Бляк сий инвестмънт тръст" ЕАД, със седалище гр. Варна срещу Д. А. А., с адрес:

*********************************** за заплащане на възнаграждение по договор за поддръжка и управление от 28.09.2017 г., за имоти с идентификатори **************** и **************** по КККР, дължимо за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2023 г. до нейното окончателно изплащане.

Своевременно, с отговора на исковата молба, ответникът е релевирал възражение за местна подсъдност на спора, позовавайки се на потребителското си качество и е поискал прекратяване на делото, и изпращането му на съда по постоянен и настоящ адрес на страната.

На осн. чл. 8, ал. 3 от ГПК сезираният съд е предоставил възможност на ищеца да обоснове компетентността му с оглед направения в срок отвод за местна подсъдност.

С нарочна молба вх.№ 81162/10.10.2024г., в изпълнение на горните указания, ищецът „Бляк сий инвестмънт тръст" ЕАД е мотивирал становище за неоснователност на възражението за местна подсъдност. Обосновал е, че ответникът отдава недвижими имоти по занятие, поради което не може да се ползва от подсъдността по чл. 113 от ГПК.

С обжалваното определение съдът, приемайки, че обектът, чиято поддръжка е предмет на сключения между страните договор, не се ползва изключително за търговска или стопанска дейност, е изпратил делото за разглеждане пред съда по настоящ адрес на потребителя.

Определението е правилно.

Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, освен в изрично предвидените случаи. На осн.чл. 119,ал. 2 и ал. 3 от ГПК съдът е задължен да следи служебно за спазване на подсъдността по местнонахождението на недвижимия имот (чл. 109 от ГПК) и може служебно да повдига въпроса за местната подсъдност по чл.

108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК до приключване на първото заседание по делото в първата инстанция. Във всички останали случаи съдът се произнася по подсъдността само по възражение.

Относно фактите, които не представляват абсолютна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, съдът не следи служебно, а в тежестта на страната, която се позовава на тези обстоятелства е да ги докаже.

В случая своевременно, с отговора на исковата молба, ответникът е заявил отвод за местна подсъдност, като е поискал изпращането на делото на местно компетентния съд в гр.София. Тъй като страната има постоянен и настоящ адрес в гр. София, независимо дали по правилото на чл. 113 от ГПК( в случай, че се приеме, че е сключила договора за цели извън стопанските си нужди), или съобразно общата местна подсъдност (чл. 105 от ГПК), компетентен да се произнесе по спора е съответният съд в гр.София. Общата подсъдност по чл. 105 от ГПК може да се изключи само при съгласие на страните, при сключен договор, с който страните 2 уговорят подсъдност различна от законоустановената. Договорната подсъдност представлява относителна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, за която съдът не следи служебно, а само ако такова възражение е надлежно предявено от заинтересованата страна.

В случая нито с исковата молба, нито с молбата вх.№ 81162/10.10.2024г., депозирана в изпълнение на указанията на съда по обосноваване компетентността на сезирания съд, ищецът не се е позовал на договорена от страните подсъдност. Подобни твърдения са посочени едва в частната жалба. Съставът на въззивния съд намира, че най-късният момент, до който ищецът, позоваващ се на подсъдност по чл. 117, ал. 1 от ГПК, може да я въведе, е процесуалното действие, следващо направения от ответника отвод за местна подсъдност. Това е най- късния момент, след който страните следва да концентрират пред съда всички факти, въз основа на които решаващият орган да се произнесе по подсъдността. В случая преди да приложи норма, която препятства упражняване на процесуални права, съдът е изискал становището на ищеца по предпоставките за прилагането й (чл. 8 ал.3 ГПК). Тъй като в указания срок ищецът не се позовал на договорно основание за ангажиране компетентността на сезирания Варненски районен съд, последният правилно е прекратил производството пред себе си. За договорната подсъдност съдът не следи служебно. Доколкото по изложените съображения за липса на своевременно позоваване на договорна подсъдност, компетентният съд е Софийски районен съд, не се налага съдът да обсъжда доводите и възраженията на страните във връзка с потребителското качество на ответницата.

Поради съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАВА определение № 14202/16.02.2024г. по гр.д.№116786/2023г. на Варненски районен съд.

Определение подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Върховния съд на Република България при условията на чл. 280, ал.

1 и ал. 2 от ГПК/ т.9 в от ТР №1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3