Определение № 20464 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20464 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Иван В. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20261100508261 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 211815/01.07.2026 г., подадена от Г. С. Б. против определение № 20162/01.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20241110163994 по описа на Софийския районен съд за 2024 г., 142 състав, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната въззивната жалба с вх. № 349591/27.10.2025 г., подадена от същата страна.

В частната жалба се поддържа, че на 09.12.2025 г. жалбоподателката е получила чрез свой колега от офиса призовка, съдържаща указание за внасяне на държавна такса в размер на 287,99 лв., дължима във връзка с подадената от нея на 27.10.2025 г. въззивна жалба с вх.

№ 349591 срещу решение № 16362/02.09.2025 г., постановено по гр. д. № 63994/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 142 състав. Твърди се, че дължимата държавна такса е била заплатена в офис на „Изипей“, като при извършване на плащането служителката е посочила в графата „наредител“ както името на жалбоподателката, така и това на нейния брат, с когото същата съвместно води производството по делото. Посочва се, че на 24.06.2026 г. жалбоподателката е получила призовка, с която е била уведомена за връщането на въззивната жалба. Впоследствие тя е поискала препис от документа, удостоверяващ извършеното плащане, от който установила, че като „наредител“ е посочена Г. Б., а като „задължено лице“ – нейният брат. Претендира отмяна на обжалваното определение и възстановяване на срока за внасяне на държавната такса.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област София Й.Т., чрез процесуалния пълномощник Л.И., е изразила становище за неоснователност на жалбата, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК третото лице помагач Министерството на външните работи, чрез юрк. Ралица Димитрова, изразява становище за неоснователност на жалбата, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

1

От данните по делото се установява, че с разпореждане № 180358/25.11.2025 г. на Софийския районен съд, 142 състав, въззивната жалба с вх. № 349591/27.10.2025 г., подадена от Г. С. Б., е оставена без движение, като на жалбоподателката е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе дължимият размер държавна такса от 287,99 лв. за въззивно обжалване по сметка на СГС. В разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение на указанието в срок въззивната жалба ще бъде върната и производството ще бъде прекратено.

Съобщението за постановеното разпореждане е връчено на 09.12.2025 г. на колега от офиса на жалбоподателката, поради което даденият едноседмичен срок за отстраняване на нередовността е изтекъл на 16.12.2025 г.

В рамките на така определения срок по делото липсва доказателство, удостоверяващо внасянето на изискуемата държавна такса.

С определение № 20162/01.06.2026 г. първоинстанционният съд е приел, че даденото указание не е изпълнено в определения срок, поради което, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК, е върнал въззивната жалба.

Съгласно чл. 260 ГПК въззивната жалба следва да отговаря на предвидените в закона изисквания за съдържание, а съобразно чл. 261, т. 4 ГПК към нея следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса. Когато въззивната жалба не отговаря на изискванията на закона, съгласно чл. 262, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд оставя жалбата без движение и дава на страната едноседмичен срок за отстраняване на констатираните нередовности. При неизпълнение на дадените указания в срок, съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, въззивната жалба се връща.

Същевременно указанията следва да отговарят на общото изискване на чл. 101, ал. 1 ГПК — съдът да посочи в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена.

В настоящия случай на жалбоподателката е било указано единствено да внесе държавна такса в размер на 287,99 лв. в едноседмичен срок, като е била предупредена, че при неизпълнение на указанието въззивната жалба ще бъде върната. Не е било указано обаче, че следва да представи по делото документ, удостоверяващ извършеното плащане.

Същевременно именно непредставянето на документ, удостоверяващ внасянето на държавната такса, е посочено в обжалваното определение като основание за приемане, че дадените указания не са изпълнени, респективно – за връщане на въззивната жалба. По този начин на жалбоподателката са вменени неблагоприятни процесуални последици за неизвършването на действие, за което същата не е била изрично и надлежно уведомена, че следва да извърши.

При тези данни не може да се приеме, че страната е била надлежно уведомена да извърши именно онова процесуално действие, неизвършването на което е послужило като основание за връщане на въззивната жалба – представяне на платежен документ.

За да може неизпълнението на дадени указания да обуслови връщане на жалбата, указанията следва да бъдат ясни, точни и недвусмислени, така че страната да може да разбере както естеството на нередовността, така и конкретното действие, което следва да извърши за отстраняването й.

В частната жалба се твърди, че държавната такса е била заплатена в офис на „Изипей“, както и че за извършеното плащане съществува разписка, в която като наредител е посочена жалбоподателката, а като задължено лице – нейният брат. Независимо от тези твърдения, по делото не е представен документ. Самото твърдение за плащане не установява извършването му. То обаче не променя извода, че администриращият съд е следвало да даде точни и пълни указания за представяне на платежния документ. При своевременно внесена държавна такса именно този документ има доказателствено значение за установяване на факта на плащането и за преценка относно изпълнението на дадените указания.

Следователно, доколкото на жалбоподателката не е било указано да представи документ за внесената държавна такса, не може да се приеме, че тя е била надлежно 2 уведомена за всички необходими действия за отстраняване на нередовността на въззивната жалба.

При неточни, непълни или неясни указания страната не може да бъде санкционирана с неблагоприятните последици на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Когато липсват необходимите и конкретни указания за отстраняване на нередовността, за страната не възниква задължение да извърши непосоченото в тях процесуално действие, поради което за съда не възниква и правото да върне въззивната жалба поради неизпълнението му.

Поради изложеното настоящият състав приема, че дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба с вх. № 349591/27.10.2025 г. не са били достатъчно точни и пълни. Поради това не са били налице предпоставките на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК за връщане на въззивната жалба.

Обжалваното определение, с което въззивната жалба е върната, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, чрез даване на нови указания до жалбоподателката да представи по делото в едноседмичен срок от получаване на съобщението доказателства – документ за заплатена по сметка на СГС държавна такса в определения от администриращия съд размер.

Водим от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 20162/01.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20241110163994 по описа на Софийския районен съд за 2024 г., 142 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския районен съд, 142 състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3