Определение № 121 от 05.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. К., 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно частно наказателно дело № 20235100600355 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 279, във вр. чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по повод подадена частна въззивна жалба от А. М. Х. от с. Ш., общ. К., обл. К. срещу разпореждане № 260004 / 23.07.2023 г. постановено от Районен съд – К. по НОХД № 326 / 2021 г. с което е постановено да се издаде изпълнителен лист в полза на М. Х. М. срещу А. М. Х..

С жалбата си А. М. Х. счита, че обжалваното разпореждане е порочно – неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което го обжалва само в частта, с която е постановено издаването на изпълнителен лист в полза на М. Х. М. срещу настоящият жалбоподател за сумата от 4100 лева. Жалбоподателя развива доводи, че производството пред съдът, по което са издадени изпълнителните листове е по реда на НПК с внесен обвинителен акт на прокуратурата. Според жалбоподателя подсъдимият М. Х. М. е следвало да си търси правата по ЗОДОВ, като отбелязва, че не той е повдигнал обвинението срещу него. В жалбата се посочва, че подсъдимият (М. Х. М.) има възможност, която неизбежно щял да реализира, като иска връщането на пари от самия жалбоподател, като в същото време да претендира да му бъдат заплатени и по 1 реда на ЗОДОВ. Именно поради това обстоятелство жалбоподателя счита, че постановеното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е недопустимо и че не следва да бъдат прилагани разпоредбите на чл. 282, ал.6, във вр. с чл. 245, ал.3 , чл. 309, ал.2 и чл. 422, ал.3 от ГПК, тъй като същите касаят гражданско съдопроизводство от което не произтичат права по реда на ЗОДОВ. Жалбоподателят посочва, че не е имал възможност да участва във възобновителното производство. На следващо място жалбоподателят посочва, че в този смисъл, ако следва да се търси отговорност от някой, то би следвало това да е Прокуратурата на Република България. Жалбоподателят счита, че производството пред първа инстанция би следвало да приключи с акт „определение“ съдържащ осъдителен диспозитив, а не с разпореждане, както и че би следвало претендираните от длъжника суми да се търсят в отделно състезателно производство. По отношение на претендирана от длъжника (М. Х. М.) сума в размер на 1549, 52 лева събрана по изпълнително дело № 158/2015 г. по описа на ДСИ при РС – М., жалбоподателя счита, че разпореждането е правилно и молбата в тази част е недопустима. В заключение жалбоподателя отправя молба да бъде отменено разпореждане с № 260004 от 23.07.2023 г. издадено по НОХД № 326/2021 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист срещу него в полза на М. Х. М. като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и молбата на длъжника да бъде оставена без уважение, защото същият има права по реда на ЗОДОВ, а самия жалбоподател нямал отношение по повдигнатото обвинение с обвинителен акт на прокуратурата.

За да постанови обжалваното разпореждане Районен съд – К. е приел, че с присъда № 260055 от 08.09.2021 г. постановена по НОХД № 326/2021 г. по описа на Районен съд – К. подсъдимият М. Х. М. е признат за виновен и по повод предявен граждански иск е осъден да заплати на А. М. Х. сумата от 6000 лева за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 3400 лева за разноски за адвокатско възнаграждение. Присъдата е изменена с решение № 85 от 08.07.2022 г. постановено по ВНОХД № 47/2022 г. по описа на Окръжен съд – Х. в гражданско – правната й част, като е намален размера на уважения граждански иск от 6000 лева на 2000 лева, а в останалата част присъдата била потвърдена. По искане на гражданския ищец, а именно А. М. Х., по повод влязлата в сила присъда били издадени от Районен съд – К. два броя 2 изпълнителни листове, а именно с № 260055 за сумата от 3400 лева и с № 260056 за сумата от 2000 лева, и двата срещу М. Х. М. в полза на А. М. Х.. В тази връзка били образувани и съответно две изпълнителни дела с №№ 897/2022 г. и 971/2022 г. и двете при ЧСИ Р.С., с рег. № *** с район на действие Окръжен съд - К.. Районен съд – К. е приел, че от представените доказателства безспорно е установено, че по изпълнително дело № 897/2022 г. осъдения М. Х. М. е заплатил сумата от 4676, 54 лева, а по изпълнително дело № 971/2022 г. последният заплатил сумата от 385, 59 лева. Посочва се, че с решение № 165 от 18.11.2022 г. на Апелативен съд – П. е възобновено наказателно производство по ВНОХД № 47/2022 г. по описа на Окръжен съд – Х., като е отменено възивното решение и вместо него е постановено ново с което е признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 286, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и е отхвърлил предявения срещу подсъдимия М. Х. М. от А. М. Х. граждански иск в размер на 20 000 лева, като неоснователен и недоказан. РС – К. посочва, че по НЧХД № 53/2015 г. по описа на РС – М. е постановено разпореждане № 53 от 19.10.2015 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на А. М. Х. против М. Х. М за сумата от 1320 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в двете инстанции. По делото нямало направено отбелязване за издаден изпълнителен лист, но РС – К. прави извод, че такъв най – вероятно е наличен, тъй като е било образувано изпълнително дело № 158/2015 г. по описа на ДСИ при РС – М.. По посоченото изпълнително дело М. Х. М. бил заплатил 1891, 64 лева. При така установените данни РС – К. е направил извод, че на основание чл. 282, ал.2, във вр. с чл. 245, ал.3 от ГПК следва да се издаде изпълнителен лист в полза на длъжника (М. Х. М.) срещу взискателя (А. М. Х.) за връщане на сумите получени въз основа на възобновеното производство и постановеното оправдателно решение от апелативната инстанция, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. РС – К. е приел също, че това е така, тъй като в чл. 404 от ГПК били посочени актовете които подлежат на принудително изпълнение и въз онова на които се издава изпълнителен лист, но отбелязва, че в ГПК се съдържат и други разпоредби в които се предвижда издаването на изпълнителен лист от съда, а именно чл. 245, ал.3, чл. 282, ал.6, чл. 309, ал.2 и чл. 422, ал.3 от ГПК. На следващо място съдебния състав е отразил в какви хипотези се прилагат посочените разпоредби. РС – К. е 3 посочил, че се касае за издаването на т.нар. в практиката „обратни“ изпълнителни листове, като в тези случаи според последният, не е необходим специален титул – акт който да постановява осъждането на насрещната страна да върне исканите суми. Отразено е, че и в четирите посочени случая е необходимо съдебния акт въз основа който е издаден първоначалния изпълнителен лист да бъде отменен по съответния ред и съответната искова претенция да бъде отхвърлена, т.е. новото решение да бъде различно от отмененото. В този конкретен случай РС – К. намира, че изпълнителните листове с №№ 260055 и 260056 издадени в полза на А. М. Х. са били издадени въз основа на присъда № 260055 от 08.09.2021 г. постановена по НОХД № 326/2021 г. по описа на Районен съд – К., изменена с решение № 85 от 08.07.2022 г. постановено по ВНОХД № 47/2022 г. по описа на Окръжен съд – Х., което било отменено по реда на възобновяването и гражданските искове били отхвърлени, т.е. според РС – К. били налице и двете предпоставки за издаване на обратен изпълнителен лист.

Първоинстанционния съд е счел, че следва да приложи чл. 282, ал.6 , във вр.с чл. 245, ал.3, изр.2 от ГПК, като е изложено какво съдържат тези разпоредби.

По този повод районния съд е счел, че молбата на адвокат Г.Б., подадена в качеството му на защитник на М. Х. М. за частично основателна относно претендираните суми по изпълнителни дела № 897/2022 и № 971/2022 г. и двете при ЧСИ Р.С., с рег. *** с район на действие ОС – К.. Съдът е приел, че съгласно цитираните вече текстове на М. Х. М. се дължат връщане на сумите получени във основа на отменителното решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски по изпълнителното дело, но тъй като се претендирали само сумите, без таксите и разноските, то според РС – К. молбата следва да бъде уважена само за претендираните суми. По отношение на претендираната сума в размер на 1549, 52 лева събрана по изпълнително дело № 158/2015 г. по описа на ДСИ при РС – М., съдът е приел, че в тази част молбата е недопустима, тъй като сумата е събрана на база на изпълнителен лист по НЧХД 53/2015 г. по описа на РС – М., което дело според РС – К. няма нищо общо с настоящото такова. На тази база РС – К. е постановил да се издаде изпълнителен лист в полза на М. Х. М. със следното съдържание: осъжда А. М. Х. с адрес с. Ш. № ***, общ. К., обл. К. с ЕГН:

********** да заплати на М Х. М. с адрес с. Ш. № **, общ. К. с ЕГН:

********** сумата от 4100 лева, получена от взискателя по изпълнително 4 дело № 897/2022 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № *** с район на действие ОС - К. и сумата от 221, 32 лева получена от взискателя по изпълнително дело № 971/2022 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. *** с район на действие ОС – К..

Въззивният съд след като се запозна с атакувания съдебен акт и с материалите по съдебните производства намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срещу акт подлежащ на въззивна проверка, от правно легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима, а по съществото си е неоснователна С присъда № 260055 от 08.09.2021 г. постановена по НОХД № 326/2021 от Районен съд – К. подсъдимия М. Х. М. е признат за виновен за това, че на 09.03.2015 г. в гр. М. пред надлежен орган на властта – Районен съд – М., набедил А. М. Х. от с. Ш., общ. К. в извършване на престъпление по чл. 130, ал.2, вр. ал.1 от НК като знаел, че е невинен и набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност по НЧХД № 53 /2015 г. по описа на Районен съд – М. , поради което и на основание чл. 286, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.

54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание за срок оът 3 години.

Със същата присъда подсъдимия М. Х. М., във връзка с предявен граждански иск е осъден да заплати на А. М. Х. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на 09.03.2015 г. в гр. М. неимуществени вреди ведно със законна лихва считано от 09.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълният предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен и недоказан.

Също така подсъдимия М. Х. М. е осъден да заплати на А. М. Х. сумата от 3 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение сторени по НОХД № 11/2019 г. по описа на РС – М., по ВНОХД № 132/2019 г. по описа на ОС – К., по ВНОХД № 303/2020 г. по описа на Окръжен съд – Х. и по НОХД № 326/2021 г. по описа на Районен съд – К.. Подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски.

По повод подадена въззивна жалба от М. Х. М., чрез адвокат Р.Х. от АК - К. срещу присъда № 260055 от 08.09.2021 г. постановена от Районен съд – К. е образувано ВНОХД № 239/2021 г. на Окръжен съд – К.. Предвид невъзможността на бъде образуван въззивен състав който да разгледа делото, 5 последното е било прекратено и е изпратено на Върховен касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Във ВКС било образувано ЧНД № 1114 / 2021 г., като с определение № 7 от 25.01.2022 г. НОХД 239/2021 г. по описа на Окръжен съд – К. е изпратено на Окръжен съд – Х. за разглеждане. С решение № 85 от 08.07.2022 г. постановено от Окръжен съд – Х. по ВНОХД № 47/2022 г., присъда № 260055 от 08.09.2021 г. постановена от Районен съд – К. била изменена в гражданско – правната й част, като е намален размер на уважения граждански иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди от престъплението от 6000 лева на 2000 лева, както и размера на държавната такса върху уважената част на същият иск от 240 лева на 80 лева. Посочената присъда в останалата й част е потвърдена.