Решение № 139 от 30.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пазарджик, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500066 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.7 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се Постановление на частен съдебен изпълнител Д. С., с рег.

№889 ,с район на действие Окръжен съд Пазарджик, от 05.12.2025г. постановено по изпълнително дело №20258890401217 по описа на същия ЧСИ , с което е отказано да бъдат намалени начислените разноски по изпълнителното дело и претендирания от взискателя адвокатски хонорар.

В жалбата с вх.№40267 от 18.12.2025г. подадена от длъжника по изпълнението Д. З. С., ЕГН-********** от гр.**** се поддържа, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, както и неправилно и прекомерно е начислена и пропорционална такса , посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Твърди се, че . съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, приложима и за изпълнителното производство, размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде определен в законоустановените граници, като не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело. Смята, че в конкретния случай исканото адвокатско възнаграждение за изпълнително 1 производство е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Смята още, че същия е определен произволно от взискателя и е законово и логически неоправдан, доколкото е следвало да се има предвид, че извършените по изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молбата за образуване изпълнителното дело. А действия по водене на изпълнителното дело не са осъществени, и съответно, не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер. Допълва, че включването на сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по воденото изпълнителното дело с главница от 375 лева за прекомерна и недължима и че работата на адвоката в случая се свежда до подаване на една молба до съдебния изпълнител. На отделно основание, счита тази сума за недължима, доколкото длъжника изпълнява в срока на поканата за доброволно изпълнение и че преди този срок, не е разполагала с актуална банкова сметка на взискателя и е била поставена във фактическа невъзможност да изплати задължението. Отбелязва, че адвокатското възнаграждение, присъдено по заповедното производство и претендирано по настоящето изпълнително дело в общ размер от 700 лева, представлява почти 2 пъти размера на главницата, с което у длъжника се създава съмнение и впечатление за извършване на процесуални действия, без да бъде поканена доброволно с посочване на банкова сметка от дружеството, за да заплати два адвокатски хонорара, с цел увеличаване на дълга й и натрупване на ненужни разноски — в случая адвокатски възнаграждения.

Възразява се срещу определеното адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева в поканата за доброволно изпълнение на юрисконсулта на взискателя АД, като счита същото за прекомерно завишено съобразно фактическата и правна сложност на защитата, необходима за образуването и представителството по това изпълнително дело. Освен това се твърди, че не са оправдани разноски, които следва да плати, свеждащи се само за написването на молба за образуване на изпълнителното дело. И че такъв размер освен, че противоречи на изискванията на чл. 27, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ от 01.01.2006г., е неоправдан и от гледна точка на реално извършените изпълнителни действия от страна на адвоката на взискателя. Допълва, че съгласно тази наредба, за процесуално представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 2

150 лева и отново съобразно извършените юридически дейности и тяхната правна и фактическа сложност. Акцентира, че искането за намаляване размера на адвокатското възнаграждение като прекомерно се отнася за липсата на фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело, което не може да обоснове поискания и прието от ЧСИ възнаграждение. И че не са извършвани никакви други действия. Повтаря, че по делото правната помощ на адвоката на взискателя се е свела единствено до подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, въз основа на която е образувано изпълнителното дело, поради което моли за намаляване размера на разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 50 лева, като израз на основното начало в гражданското производство, включително изпълнителното производство, за социална справедливост и достъп до правосъдие.

Жалбоподателката длъжник по изпълнението моли да се намали и размера от 139.24 лева на начислената такса по .т 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, доколкото длъжникът изпълнява в срок на поканата за доброволно изпълнение, пропорционална такса върху вземането не се дължи. Позовава се на чл. 53 от Етичния кодекс на ЧСИ съгласно която частният съдебен изпълнител прави и приема само онези разноски по изпълнението, които са оправдани, с оглед фактическите обстоятелства по делото. и че основният аргумент за намаляване размера на разноските като прекомерни се отнася до липсата на извършени други действия, освен образуване на изпълнително дело, както и поради липсата на фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело, което не може да обоснове високия размер на редица такси и разноски. Жалбоподателката моли да се намали претендираното от адвоката на взискателя адвокатско възнаграждение до сумата от 50 лева и начислените такси и разноски в полза на съдебния изпълнител до сумата от 66 лева. По отношение на другите разноски посочени от ЧСИ като дължими от длъжника по изпълнението няма постъпила жалба от Д. З. С. и с въведени доводи за незаконосъобразност на акта на ЧСИ по отношение на същите нито има нарочно искане за отмяната му в тази част.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнението на „Девил Синема Груп“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК-206299814, представляван от процесуалния си представител 3 адв.П. Ж. П. от АК - гр.Стара Загора, с вх.№01899 от 19.01. 2026г. , в които подадената жалба се квалифицира като допустима, но неоснователна по същество. Твърди се, че по делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размера на уговорения хонорар и начина на плащане- в брой, както и че сумата от 400 лева е заплатена в брой, при което правилно ЧСИ Станчева е постановила постановлението, с което е определил размера на разноските в изпълнителното дело, респективно е отказал да намали начислените разноски по изп.дело и претендирания от взискателя адвокатски хонорар. допълва, че след издаване на процесния изпълнителен лист, няма законово основание. което да задължава кредитора /взискателя по изпълнението/ да кани, респективно да уведомява длъжника за издадения срещу него изпълнителен лист. Сочи, че изпълнителният лист, респективно заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, като в нея подробно е описана банковата сметка на взискателя или ако задълженото лице С. е имала намерение да заплати доброволно присъдените суми по Изпълнителен лист рег. №1352 от 04.11.2025г. издаден по ч.гр. дело .№20251520102566/2025г. по описа на РС-Кюстендил, то е можела да стори това в срока за доброволно изпълнение /30 дни от уведомяването й/. На следващо място се твърди, че заплатеният адвокатски хонорар в размер на 400 лева не е прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, доколкото ИД е усложнено допълнително от фактическа и правна страна от възраженията на длъжника.

Заключава, че в случая става дума за дело със значителна фактическа и правна сложност, поради което не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение. Акцентира, че по изпълнението не се претендира юрисконсултско възнаграждение, а адвокатско възнаграждение и че цитираната Наредба за правната помощ се отнася до дела /в т.ч. изпълнителни/ по които се назначават служебни защитници (адвокати) / като тази наредба се отнася до адвокати назначени, респективно определени от НБПП, а не до договорни защитници /процесуални представители, какъвто е настоящия случай. Излага се и довод, че изпълнителното основание, на база на което е образувано процесното изпълнително делото е изпълнителен лист за сумарна сума от 790.24 лева и дължимото минималното адвокатско възнаграждение е 200лв за образуване на изпълнително дело /чл.10. т. 1. от НМРАВ №1 от 09.07. 2004г, и 200 лева за процесуално представителство. защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на 4 действия с цел удовлетворяване на парични вземания / чл. 10 т.2 във връзка, с чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата НАРЕДБА, а уговореното между. страните е 400лв., тоест на определения минимум. Акцентира се още, че с подадената молба е предявен изпълнителен лист с определен материален интерес и предвид разпоредбите на цитираната Наредба се дължи адвокатско възнаграждение. както за образуването на изпълнителното дело. така и за процесуалното представителство по него, в следните минимални граници-200лв за образуване на изпълнително дело /чл.10 т.1/ и по т.2 -за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, като при интерес от 1000лв , той е в размер на 200лв/1/2 от 400лв/. Счита и че заплатения. респективно претендиран адвокатски хонорар в размер на 400 лева не е прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, тъй като работата на адвоката защитаващ взискателя в изпълнителното производство не се изчерпва в подаване на молба за образуване. а включва проучване на документите отнасящи се до предявеното парично вземане, преценка на основателността на претенцията, следене на срокове и други. Моли да се отхвърли (да остави без уважение) жалба с вх. №40267 от 18.12.2025г. на длъжника Д. С., ЕГН********** против Постановление от 05.12.2025г.,постановено по изп.дело.№ 20258890401217/ 2025г. по описа на ЧСИ Д. С. като неоснователна.

Претендира присъждане на разноските и за воденето на настоящото съдебно производство, включително адвокатски хонорар от 200евро съобразно разпоредбата на чл.10, ал.5 от Наредба №1/2004г.

В мотивите си към обжалваните изпълнителни действия/ становище на ЧСИ без номер и дата/, се поддържат доводи за допустимост на жалбата , но неоснователност на същата по същество. Твърди се, че делото е образувано на 13.11.2025 г. за събиране на парично вземане за което е издаден електронен изп.лист рег. №1352/4.11.2025 г. на РС -Кюстендил по ЧГД № 2566/2025г. с взискател по делото Девил Синема Груп ЕООД като се претендират: 375 леваглавница, ведно със законна лихва от 28.08.2025 г. до окончателното изплащане; 93.99лв. -мораторна лихва за периода от 6.11.2023 г.-28.08.2025г.,и сторените по делото разноски 21.25лв. разноски по делото-държавна такса и 300лева- адвокатско възнаграждение, или общ размер на вземането от 790.24лв /без размера на начисляваната законна лихва върху главницата, 5 считано от 28.08.2025г./ .

Допълва, че производството по което е издаден изпълнителният лист е по реда на чл.410 от ГПК и съдът е връчил на длъжницата заповед за изпълнение, като същата е имала съответно срок за заплащане на дължимото или за подаване на надлежно възражение, в случай че не се дължи. Като предвид неплащането на задължението процесуалният представител на взискателя е образувал изпълнително дело, доколкото за клиента му е налице правен интерес от събиране на дължите суми. Твърди се още, че в молбата за образуване от 13.11.2025г са посочени всички суми, съгласно изпълнителен лист, от което ЧСИ заключава, че и към дата на образуване, не е извършено плащане от длъжницата. Допълва, че взискателят е направил искане за запор на банкови сметки, запор на трудово възнаграждение, справка за банкови сметки, трудови договори , МПС, възложени са на ЧСИ правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Поискано е да бъде събрано възнаграждение в размер на 400 лева.