Решение № 191 от 14.09.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Ловеч, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500068 по описа за 2026 година

С решение № 281/03.12.2025 г., по гр.д. № 898/2023 г. на РС-Т., състав на същия съд отхвърлил предявения от „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД (като правоприемник на „ВИТ Автотранспорт“ АД) против Ц. П. Г., Б. П. Д., Н. Д.

Н., М. И. Г. и Д. И. Н. (наследници на П.Н.В.) положителен иск за собственост по чл. 124 ГПК, заявен на основание покупко-продажба и изтекла придобивна давност, върху следния имот: поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Т. ул. „******“ № 4, целият с площ от 29 620 кв.м, включваща 6 000 кв.м площ, за които с решение на РС Т. от 04.05.1995 г. е признато, че П.Н.В. (наследодателят на ответниците) е притежавал към 1949 г. С решението съдът е отхвърлил искането на въззивника „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 156, том II, дело № 862/1995 г. на РС Т.. Съдът е признал за установено по предявения от Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. против „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че ищците са собственици по реституция и наследяване от П.Н.В. на реална част с площ от 3800 кв.м, попадаща в югоизточната част на поземлен имот, находящ се в гр.

Т., ул. „******“ № 4, целият с площ от 29620 кв.м., представляващ имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Т., одобрени със заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-С., която реална част е отразена като имот с проектен идентификатор № ***, изобразен като фигура по съответните точки на комбинирана скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, приподписана от съда и 1 представляваща неразделна част от решението, като със съдебно решение е прието, че в одобрената кадастрална карта е налице непълнота, изразяваща се в това, че същият имот с площ от 3800,00 кв.м не е нанесен като самостоятелен поземлен имот с отделен идентификатор, а е нанесен като част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Т.. Със съдебното решение съдът разпределил отговорността за разноските, осъждайки „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД да заплати на Ц. П. Г. сторените такива в размер на 1 500 лв., а на Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. – 2767 лв.

Решението е обжалвано изцяло с въззивна жалба от „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД, подадена чрез адв. М. Д., в която се навеждат оплаквания за неговата неправилност, свеждащи се до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, в следните аспекти: несъобразяване от районния съд, че целият имот от 29 620 кв.м (идентификатор № *** по КККР на гр. Т.) е ограден с трайно повече от двадесет години и е владян от необезпокоявано от „ВИТ Автотранспорт“ АД, а след купуването му и от ищеца; превратно интерпретиране от районния съд и в противоречие с останалите доказателства по делото на показанията, дадени от свидетелите, посочени от въззиваемите, при несъобразяване на обстоятелствата по чл. 172 ГПК (близки отношения на свидетелите с въззиваемите); неправилно приемане на от районния съд, че е налице непълнота в кадастралната карта, вкл. липсваща в диспозитива на решението яснота, относно границите на имота, с който следвало да се попълни кадастралната карта. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на решението, за уважаване на предявения първоначалния главен иск, както и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. е постъпил писмен отговор, подаден чрез адв. С. С., а от Ц. П. Г. чрез адв. С. Л., в които се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, респ. за правилност на решението. В писмените отговори се посочва поставя акцент върху подробния анализ от районния съд на събраните доказателства, върху правилното позоваване на влязлото в сила съдебно решение между праводателите на страните, върху липсата на доказателства за демонстрирано спрямо въззиваемите владение от ищеца и неговия праводател, както и за доказана собственост на ответниците върху реалната част от имота с площ 3800,00 кв.м и нейните граници. В писмените отговори се прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивникът не взема участие в откритото съдебно заседание, но в писмено становище чрез адв. М. Д., се излагат подробни съображения за основателност на въззивната жалба, моли се за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноските за двете инстанции.

Вззиваемата Ц. П. Г. също не се явява в откритото съдебно заседание, но в писмено становище от пълномощника адв. С. Л., се излагат съображения за правилност на обжалваното решение, моли се за неговото потвърждаване и за присъждане на въззивната инстанция.

Въззиваемите Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С.

2

С., която оспорва въззивната жалба, навежда съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на обжалваното съдебно решение, моли за потвърждаването му и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Третото лице „ВИТ Автотранспорт“ АД помагач на страната на въззивника не взема участие в откритото съдебно заседание – чрез представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД (като частен правоприемник на „ВИТ Автотранспорт“ АД) против Ц. П. Г., Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н.

(наследници на П.Н.В.) положителен установителен иск за собственост по чл.

124 ГПК, заявен на основание покупко-продажба и изтекла придобивна давност, върху поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Т. ул. „******“ № 4, целият с площ от 29 620 кв.м, включваща и площта от 6 000 кв.м, за която с решение на РС-Т. от 04.05.1995 г. е признато по отношение на Община Т. и „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД, че П.Н.В. (наследодателят на ответниците) е притежавал към 1949 г.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Ц. П. Г., Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И.

Г. и Д. И. Н. е подаден писмен отговор, в който са направени правоизключващи възражения за неоснователност на предявения против тях иск, като наред с това от тях против „Сайбър Левъл Секюрити” ЕООД е предявен насрещен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици по реституция и наследяване от П.Н.В. на реална част с площ от 3800 кв.м, попадаща в югоизточната част на поземлен имот, находящ се в гр. Т., ул. „******“ № 4, целият с площ от 29620 кв.м., представляващ имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Т., одобрени със заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-С., и че е допусната непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в липсващо отразяване на реалната част от 3800 кв.м като самостоятелен обект на собственост.

Първоинстанционният съд е обявил решението си, произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения, с отхвърляне на предявения от дружеството положителен установителен иск за собственост върху поземления имот, с идентификатор № *** по КККР на гр. Т., включващ и площта от 6 000 кв.м, респ. с уважаване на предявения против дружеството насрещен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, чрез признаване на за установено, че ищците са собственици реална част с площ от 3800 кв.м, попадаща в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Т., както и че е допусната непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в липсващо отразяване на същата реална част като самостоятелен обект на собственост. В този смисъл съдът е останал 3 в рамките на търсената от страните защита, като освен без накърняване на диспозитивното начало, в обжалваната му част решението е постановено при наличие на положителните процесуални предпоставки, респ. отсъствие на процесуални пречки за възникване правото на иск. Допустимостта на двата иска следва от двете противостоящи и взаимно изключващи се претенции за собственост, доколкото с първоначалния иск на дружеството се претендира се собственост върху конкретен поземлен имот, чиято площ включва и по-малка такава, за която ответниците по този иск също претендират свое право на собственост, като наред с това поддържат допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в липсващо нейно отразяване като самостоятелен обект, тяхна собственост. Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 413/28.09.1993 г. на кмета на Община Т., на основание чл.

1, ал. 1 ЗВСВОНИ (ДВ. бр. 15/92 г., доп. бр. 26/92 г.) е наредено да се деактуват 6000 квадратни метра земя, бивша собственост на П.Н.В. от гр. Т., одържавена по силата на постановление на Министерския съвет № 46/06.04.1949 г. и актувана като държавна собственост по ЗОЕГПНС с акт № 570/15.02.1950 г. В заповедта е посочено, че одържавеният имот е представлявал градина – селище в гр. Т., в местността „В.“, землище на гр. Т., при граници И.Н., река Вит, П.Н.В. и старо корито на реката.

С влязло в сила съдебно решение от 04.05.1995 г., по гр.д. № 83/1995 г. на РС Т. по предявен иск за собственост, съединен с иск за грешка и непълнота в кадастралната основа на регулационния план по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) е признато за установено по отношение на Община Т. и на „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД гр. Т., че към 1949 г. П.Н.В. е бил собственик на имот (градина с площ от 6 дка), находящ се в м. „В.“, землище на гр. Т., при граници И.Н., река Вит, наследници на Н.В. и старо корито на реката, който имот при постановяване на решението е включен в парцела I, кв. 4 от промишлената зона на гр. Т., отреден за „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД гр. Т., без да е отделена площта на ищеца от 6 дка, както е отразено по скицата на вещото лице Н.Г., неразделна част от съдебното решение, очертана със зелен туш. На 07.11.1995 г. е вписано преобразуване на ответника по същото решение „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД във „ВИТ Автотранспорт“ АД (третото лице помагач).

С писмо № 147/02.06.1995 г. на Община Т. П.Н.В. е уведомен, че със заповед № 148/22.05.1995 г. се утвърждава попълване на кадастралната основа на кв. 4 с нов имот с пл. № 1906 по плана на промишлената зона на гр. Т., съгласно съдебно решение по дело № 83/1995 г. на РС-Т..

На 03.11.1995 г., въз основа на съдебното решение е издаден констативен нотариален акт № 156, том II, дело № 862/1995 г. на Районен съд Т., с който П.Н.В. е признат за собственик на имот с площ от 6 дка, находящ се в м. „В.“, землище на гр. Т., при граници И.Н., река Вит, наследници на Н.В. и старо корито на реката, отразен с планоснимачен номер 1906 в кадастралната 4 основа, одобрена със заповеди № 892/25.05.1978 г. и № 148/22.05.1995 г., включен в парцела I, кв. 4 от промишлената зона на гр. Т., отреден за „ВИТ Автотранспорт“ ЕООД гр. Т..

С молба до кмета на Община Т. (вх. № 2054/03.11.1995 г.) П.Н.В. е поискал въвод във владение и трасиране на граници относно собствените му поземлени имоти № 1905 и № 1906, като с протокол № 35/08.11.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво относно имот № 1906 е определена такава за строеж на ограда, като посоченото в протокола основание е възстановяване право на собственост № 156/1995 г. и заповед № 413/28.09.1993 г. на кмета на Община Т..