Определение № 3561 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3561 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20261100205992 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК.

Преписката е препратена на СГС по компетентност от ВКП, по повод жалба на С. П.

В. срещу постановление от 10.07.2026 г. на АП-София по пр. пр. № 2114/2026 г. по описа на АП-София, с което е потвърдено постановление от 29.04.2026 г. на СГП за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 9333/2026 г. по описа на СГП.

В жалбата се изразява недоволство от аргументите на прокурора от АП-София, който неправилно тълкувал понятието „функционален имунитет“, за което заслужавал дисциплинарно наказание. Припомня се, че под термина „функционален имунитет“ в правото се разбирало това, че дадено лице не носи юридическа отговорност за действия, извършени в рамките на служебните му функции, но не и за да върши престъпления по служба на работното си място през работно време, тъй като на съдиите никъде по длъжностна характеристика и по закон не им било вписано като задължение да нарушават закона, да постановяват актове в противоречие със закона, съдебната практика и приложените писмени доказателства, да си правят каквото си искат през работно време и да вършат престъпления. Жалбоподателката настоява за проверка по повод постановените множество нищожни съдебни актове спрямо нея, което представлявало извършени от страна на магистрати престъпления по чл. 107 от НК.

След като се запозна с аргументите, развити в жалбата, атакуваното прокурорско постановление и материалите по пр. пр. № 9333/2026 г. по описа на СГП, ведно със съдържащите се в нея и обект на контрол от страна на съда постановление на СГП от 29.04.2026 г. за отказ от образуване на ДП и постановление от 10.07.2026 г. на АП-София по пр. пр. № 2114/2026 г. по описа на АП-София, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което е направило съобщение по смисъла на чл. 208, т. 1 от НПК за евентуално престъпление от общ характер (квалифицирано като чл. 107 от НК) и, съгласно чл. 213, ал. 4 от НПК, има право да обжалва потвърдения от горната прокуратура отказ за образуване на досъдебно производство (ДП).

Жалбата е подадена пред компетентния съд, доколкото оплакването съдържа твърдения за евентуални престъпления от общ характер, осъществени от магистрати, по аргумент на чл. 35, ал. 4 ат НПК („На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и 1 следователи…“).

Горното уточнение дава възможност на настоящия съдебен състав да прецени, че именно СГС е компетентният съд да се произнесе по основателността на атакуваното с жалбата постановление на АП-София, още повече, че в атакуваните постановления на прокуратурата се коментират тежки умишлени престъпления, включително такива по чл. 107 от НК.

Приложени са обратни разписки, видно от които атакуваното постановление от 10.07.2026 г. на АП-София е връчено на С. П. В. на 03.08.2026 г., а процесната жалба е получена на електронната поща на АП-София на 10.08.2026 г. В този смисъл съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения седемдневен срок.

По същество контролната съдебна инстанция счита жалбата за неоснователна, предвид правилните аргументи на СГП и САП в тази насока, които е безпредметно да бъдат преповтаряни.

Независимо от това съдът следва да посочи, че нито в първоначалния сигнал, обобщен от молба от 14.03.2026 г., оплакване от 14.03.2026 г. и жалба от 18.03.2026 г., нито в последващите жалби срещу постановлението от 10.07.2026 г. на АП-София и постановлението от 29.04.2026 г. на СГП, се съдържа конкретна информация за ясно определими действия или бездействия на магистрати, които безусловно могат да бъдат характеризирани като съставомерни по някои от най-възможните в случая състави, какъвто е чл. 282 от НК. Още по-малко като вредителство по чл. 107 от НК (по повод твърдени действия на съдебните деловодители) или компютърно престъпление по чл. 319а, ал. 1 от НК (по повод твърдяна хакерска атака срещу мобилния апарат на жалбоподателката).

В случая в нито една от жалбите не само не се сочат данни за конкретни действия или бездействия на магистрати, но същите не се упоменават поименно. Основно се излага недоволство от постановени множество (представени по списък) актове на АССГ, които жалбоподателката определя за „нищожни“, както и несъгласие с аргументите на поименно посочените прокурори от СГП и АП-София, оставили без уважение претенциите на В. за наказателно преследване.

Липсата на каквито и да е данни за противоправни действия на поименно посочени магистрати правилно е мотивирало прокурора от СГП да откаже назначаването на предварителна проверка по чл. 145 от ЗСВ.

Колкото до цитираните множество съдебни актове по административни дела, които жалбоподателката счита за „нищожни“, следва да се има предвид, че нищожността се прогласява по съдебен, инстанционен ред.

От особено съществено значение е да се припомни също, че при осъществяване на задълженията си съдиите разполагат с функционален имунитет, като мотивите за актовете, постановени по силата на закона, изразяват вътрешното убеждение на магистрата. Касае се за оценъчна дейност, чиято правилност подлежи на въззивен контрол, но дори и при подобна установена от горната инстанция неправилност при оценката на фактите и доказателствата, последното, само по себе си, не влече извод за осъществено престъпление. Противното би означавало функцията на магистратите да се ограничава до безусловно изпълнение на желанията на страните, което като резултат обезсмисля съществуването на една правова държава.

С оглед всичко изложено не може по какъвто и да е начин да се изведе извод за осъществено престъпление от страна на магистрати, доколкото оплакването в жалбата по съществото си касае недоволство и/или разочарование от постановени съдебни актове, подлежащи на въззивен контрол.

Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 от НПК, СЪДЪТ

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на С. П. В. срещу постановление от 10.07.2026 г. на АП-София по пр. пр. № 2114/2026 г. по описа на АП-София, с което е потвърдено постановление от 29.04.2026 г. на СГП за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 9333/2026 г. по описа на СГП.

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 29.04.2026 г. на СГП за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 9333/2026 г. по описа на СГП, потвърдено от постановление от 10.07.2026 г. на АП-София по пр. пр. № 2114/2026 г. по описа на АПСофия.

Препис от определението да се изпрати на СГП и жалбоподателката В..

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3