Присъда № 214 от 25.04.2023, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда №214 от 25.04.2023г. по НЧХА №7776 по описа за 2021г. на Софийски районен съд. Наказателно отделение, 98 ми състав Срещу подсъдимата Б. Д. ХР., ЕГН ********** е повдигнато обвинение с частната тъжба, подадена от тъжителя П. ИЛ. П., ЕГН **********, за това, че на 03.02.2021 г., в гр. София, в сигнал до министъра на вътрешните работи с вх.№812102-151/03.02.2021г. е разгласила позорни обстоятелства за частния тъжител П. ИЛ. П. и му приписала престъпление, с твърденията, че при изпълнение на преките му служебни задължения, вменени в качеството му на младши полицейски инспектор, е злоупотребявал със служебното си положение, че той и други двама негови колеги са укривали престъпления, че са изпращали нерегламентирано служебна информация на трети лица по приложението „Вайбър" по интернет, че са укривали множество престъпления, извършени от лицето Деян Стаменов и при изпълнение на преките си задължения, той и другите му колеги са действали като организирана престъпна група, като клеветата е разпространена публично, при и по повод изпълнение на служебните му задължения като полицейски служител - престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и ш.З вр. чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България (НК).

Производството се е развило по реда на Глава XX от Наказателнопроцесуалния кодекс на Република България.

По делото е приет за съвместно разглеждане, предявеният от частния тъжител П. срещу подсъдимата Х., граждански иск за неимуществени вреди от престъплението по чл.148 НК в размер на 5000 (пет хиляди) лева. Като акцесорна страна в процеса, в качеството си на граждански ищец, е конституиран частният тъжител П.П..

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, частният тъжител П.П. редовно уведомен, явява се лично. Споделя, че никога не е работел по случай, който под една или друга форма да е бил свързан с личността на подсъдимата Х.. Изтъква, че в посочените от Х. периоди не е бил служител на ОДМВР - Търговище.

Повереникът на частния тъжител - адвокат Г. акцентира, че в жалбата, подадена от подсъдимата до министъра на вътрешните работи, са изложени твърдения за частния тъжител, с коиго му е приписано извършване на престъпление, по смисъла на чл.282, ал.1 НК, както и че са разпространени позорни обстоятелства за него. Насочва се вниманието към безспорната установеност, че изнесените от Х. данни не отговарят на обективната действителност. Позовавайки се на показанията на свидетеля Е. Я., се обосновава извод, че причината подсъдимата да подаде процесната жалба се 1 корени в некоректно отношение на друг служел на МВР, а не на такова реализирано от частния тъжител П.. Въпреки осигурената възможност в хода на съдебното следствие да бъдат разпитани всички свидетели, посочени от подсъдимата, адв. Г. обобщава, че те не съумяват да възпроизведат никаква съществена информация, а единствено се е доказало, че свидетелите С. и Г. са се познавали, както по между си, така и с подсъдимата Х.. Поставя се под съмнение изнесеното твърдение от подсъдимото лице, че частният тъжител е използвал неправомерно, в работно време, басейна на свидетеля С., както и се поставя акцент върху некоректността в посочените от подсъдимата дати. Въз основа на събрания доказателствен материал се защитава тезата, че частният тъжител П. е работел по една единствена преписка, и то срещу свидетеля С., а не срещу подсъдимата. Резултатът, от която е докладвал на наблюдаващия прокурор. Този факт, разгледан съвкупно с влошеното здравословно състояние на П., станало причина за отсъствието му от работа, повереникът на частния тъжител третира като достатъчен, за да обори твърденията на Х. за оказан спрямо нея полицейски тормоз, именно от П.. С тези доводи се изтъква, че обвинението е доказано по безспорен начин, а правото на всеки гражданин да сигнализира органите на реда за нередности не е абсолютно и не следва да бъде използвано за накърняване на правата и интересите на друго лице.

От представените медицински документи се прави извод за доказаност на причинените с деянието неимуществени вреди спрямо частния тъжител П..

Подсъдимата Б.Х., редовно призована, се явява лично, разбира обвинението и се възползва от правото си да даде обяснения. В своя разказ представя хронология на познанството си с подсъдимия П., разяснявайки, че в периода до 2018г. не е имала проблеми с полицейските служители, отговарящи за село Малка черковна, докато не са се породили конфликти между нея и свидетеля С.. Излага версия, в която се насочва вниманието към наличието на приятелски отношения между частния тъжител П., свидетеля Г. и лицето И. (полицейски служители) със свидетеля С.. Сочи, че след като подава сигнал за извършването на нерегламентирани строежи, чрез използването на служебна техника и след потърсено съдействие на телефон 112 за нарушаване на нощната тишина, спрямо нея е започнал постоянен тормоз от полицейските служители, включително и от частния тъжител П..

Изтъква, че е била викана в районното управление и е давала обяснения за подадени от свидетеля С. жалби, по па нейните молби за съдействие не е отвърнал никой. Обяснява, че единствената причина, поради която се е обърнала към министъра на вътрешните работи е бездействието на органите на реда и натискът, който й е бил оказван от полицията, породил в нея чувство за безпомощност. Споделя за заплахи, за опит за палеж на къщата й, както и за 2 отровени животни, които действия, определя като част от полицейския тормоз, реализиран спрямо нея и семейството й.

Подсъдимата се защитава от упълномощен защитник - адвокат К., който на първо място отбелязва, че производството е протекло при нарушаване на правата й. Заема становище, че между изложените в частната тъжба обстоятелства не е поставена разграничителна линия кои се приемат за опозоряващи такива и кои за приписване на престъпление. По доказателствата приема, че не се откриват такива, от които да се обоснове извод, че подсъдимата е описала в своята жалба до министъра на вътрешните работи, обстоятелства, които не отговарят на истината. Направлява фактите в последователност, в която проверката по подадения от подсъдимата Х. сигнал за силна музика бива поверена на частния тъжител П. и е оставена изолирана, а след което е преразпределена на друг служител, който също е бездействал.

Коментира се, че фактите следва да бъдат преценявани през действията на тримата полицейски служители - И., П. и Г.. Анализира се поведението на частния тъжител, който по един или друг начин е защитавал действията на свидетеля С. и е оказвал натиск спрямо подсъдимата, чрез подаването на анонимни сигнали срещу нейния съпруг. Сочи се, че този тип поведение е използвано и срещу други лица, които са се осмелявали да се оплачат от свидетеля С.. Обобщава се, че в жалбата подадена от подсъдимата, изложените твърдения не касаят единствено частния тъжител и не следва по тълкувателен път да се достига до извод, че само той се е държал арогантно и е отправял заплахи. Резюмира се, че голяма част от съдържанието на жалбата са оценки, съждения, умозаключения, които по своя характер не биха могли да бъдат квалифицирани като престъпления. С тези доводи се моли подсъдимата да бъде оправдана, а гражданският иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В правото си на лична защита, подсъдимата Х. посочва, че заплахите срещу семейството й продължават, но никой не предприема действия за преустановяването им. Споделя, че не обвинява частния тъжител за тези прояви и не е целяла някой да бъде оклеветен. Разказва, че всичко случило се е повлияло и на нейното емоционално състояние. Изтъква, че единствената й цел е била да бъде преустановена една порочна практика, а частният тъжител като служител на реда е следвало да бъде безпристрастен при изпълнение на служебните си задължения.

В правото си на последна дума подсъдимата Х. моли да бъде оправдана.

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдима е Б. Д. ХР., ЕГН **********, родена .........г., в гр. Ш., българка, с българско гражданство, неосъждана, неомъжена, със средно образование, трудово ангажирана, с постоянен адрес в гр.........................

3

Подсъдимата Х. била във фактическо съжителство със свидетеля Е. Я.и през 2017г. двамата решили да закупят имот и да се преместят да живеят в с.

Малка черковна.

Селото било малко и спокойно. В него имало само шестима души, регистрирани по постоянен и настоящ адрес. Живущите се познавали и си помагали един на друг. В началото, закупеният от подсъдимата Х. имот, трябвало да се ремонтира, поради което тя и свидетелят Я. пътували от гр.

Търговище до село Малка черковна ежедневно. Същите се занимавали с дърводобив и притежавали земя в землището на село Малоградец.

Свидетелят Д. С. също живеел в с. Малка черковна от 2013г. Същият притежавал няколко имота, обособени като къщи за гости, с басейн и беседка, които се намирали в непосредствена близост до дома на подсъдимата Х..

Свидетелят С. се познавал и бил в близки отношения с частния тъжител П.

ИЛ. П., който към 2020г. заемал длъжността „младши експерт" - младши полицейски инспектор в участък - Антоново, при РУ-Омуртаг, при областна дирекция на МВР-Търговище. Заедно с него, за реда и спокойствието в с.

Малка черковна, отговаряли и останалите служители на участъка в Антоново свидетелите И. И.ов, Б. И., Б. Г., Т. Ю. и лицето П.И..

Свидетелят С. бил по-близък с частния тъжител П., както и с лицето И. и често се събирали със семействата си в поддържаните от С. къщи.

Свидетелите И. И.ов, Б. И., Т. Ю. и Б. Г., знаели за близките отношения между свидетеля С. и колегите им, както и ставали свидетели на провеждани между тях разговори от лично естество.

В началото подсъдимата Х. и свидетелят С. се разбирали, помагали си един на друг, ходили си на гости и имали добри приятелски отношения. Но с течение на времето, през 2020г., между тях се създало напрежение, провокирано от посещението на туристи, които според подсъдимата по време на престоя си в къщите за гости, стопанисвани от С., нарушавали спокойствието в селото.

Подсъдимата Х. влязла в пререкания със свидетеля С., както и започнала да се обръщала за съдействие към органите на реда. Свидетелите И.ов и И. знаели за породилото се напрежение и честите сигнали подавани от и срещу свидетеля С..

Но разприте между подсъдимата Х. и свидетеля С. продължили. Те започнали да водят спорове за законността на ремонтната дейност, която свидетелят С. и негов близък приятел осъществявали в селото, както и средствата, с които се извършва. Напрежението ескалирало и се стигнало и до физическо съприкосновение между тях, размяна на взаимни нападки и закани, но не последвали действия от органите на реда.

4

През август 2020г., подсъдимата Х., заедно с нейни близки приятели се събрали в дома й, когато неочаквано се появил свидетелят С., който заплашил подсъдимата, че ще я изгони от селото, хванал я за ръцете и силно ги извил.

На помощ се отзовал един от приятелите на подсъдимата, който възпрял свидетеля С.. Впоследствие свидетелят С. подал срещу него сигнал до органите на реда с твърдения, че е засегнал телесната му неприкосновеност.

В навечерието на 29 срещу 30 август 2020г., в стопанисваните от свидетеля С. къщи имало настанени гости, които обаче били шумни и пускали силна музика. Това провокирало подсъдимата Х. в 00:23 часа да подаде сигнал до дирекция „Национална система 112". При разговора си с дежурния диспечер, подсъдимата изрично помолила за анонимност.

На подадения сигнал се отзовал автопатрул на РУ-Омуртаг, който пристигнал на място около 01:00 часа и установил, че от две от къщите за гости, стопанисвани от свидетеля С., се чува силна музика. Присъстващите в тях лица обаче не осигурили достъп на органите на реда и същите, след доклад на оперативната дежурна част, продължили по маршрута си. По подадения сигнал до дирекция „Национала система 112" началникът на РУ-Омуртаг образувал преписка с рег.№...................г., която на 08.09.2020г. била възложена на частния тъжител П..

На 10.09.2020г., частният тъжител П. снел сведения от свидетеля С., който отрекъл в посочения ден да е бил в къщата за гости. На 15.09.2020г., служителите, част от екипа, отзовал се на място, изготвили докладни записки, в които описали последователно действията си. Няколко дни след това свидетелят С. се обърнал към подсъдимата Х. и я предупредил да не подава повече сигнали в полицията срещу него.