Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1129 от 02.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 16738/2023
Вид
Решение № 1129
Подписан
02.03.2024
Състав
ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100т · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.17 · Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията текст от значение за ЕИП

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. София, 02.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. М. В. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110216738 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-209/09.11.2023г., постановено от Заместник - Председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено н а „Т. Б. С. Г.“ АД, ЕИК: ................... административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000.00 (пет хиляди) лева на чл.17, § 4, ал.1 от Регламент (ЕС) № 596/2014г. Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба вр. с чл.23, ал.2, т.2, пр.1 от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти.

Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира в съдебно заседание и в писмена защита подробни доводи за 1 неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.

Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I. Въззивната жалба е депозирана на 27.11.2023г. в законоустановеният 14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчен по надлежния ред с обратна разписка на 13.11.2023г.

(пощенско клеймо), подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Фактическата обстановка, възприета от въззивния съд не се различава по съществен от фактическата обстановка, описана от административно-наказващия орган в НП, а именно:

Считано от 08.06.2020г. акциите от капитала на „Т. Б. С. Г.“ АД (дружеството) с ISIN BG1100017190 са били допуснати до търговия на регулиран пазар, организиран от „Б. Ф. Б.“ АД, предвид което и съгласно чл.

17, § 1, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (Регламент (ЕС) № 596/2014), изискванията на посочената разпоредба се прилагали и по отношение на „Т. Б. С. Г.“ АД. На 20.02.2023 г. в 18:47 часа дружеството „Т.

Б. С. Г.“ АД е разкрило посредством интернет страницата www.x3news.com на информационна агенция „Ф. М. С.“ ЕООД вътрешна информация „Уведомление относно проявен интерес от потенциален инвеститор“. С разкриването на посочената вътрешна информация „Т. Б. С. Е.“ АД съобщило: „С настоящото уведомяваме, че от страна на C., частен капиталов инвеститор, учреден и съществуващ съгласно законите на Люксембург, е проявен интерес към потенциална инвестиция в „ Т. Б. С. Г.“ АДГ.

С писмо с вх. № РГ-05-1688-5/21.02.2023 г., получено в КФН на 20.02.2023г. по електронна поща, е представено уведомление от „Т.“ АД, че горепосочената вътрешна информация, разкрита на 20.02.2023г., представлявала вътрешна информация, чието разкриване е било забавено след извършена преценка за кумулативно наличие на основанията, предвидени в чл. 17, § 4, ал. 1, б. „а“ - „в“ от Регламент (ЕС) № 596/2014. Към 2 писмото е бил приложен и Протокол от заседание на Управителния съвет (УС) на „Т.“ АД, на което е било взето единодушно решение да бъде отложено разкриването на горепосочената вътрешна информация. На проведеното заседание също така е било взето единодушно решение за изготвяне и приемане на доклад относно действията по отлагане разкриването на вътрешна информация, включително бъдещите действия, които да се предприемат в съответствие с изискванията на чл. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055 на Комисията от 29 юни 2016 година за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на техническите средства за подходящо публично разкриване на вътрешна информация и за отлагане на публичното разкриване на вътрешна информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055).

Цитираният доклад също бил е предоставен с горепосоченото писмо.

От доклада се извеждало, че същият е бил изготвен във връзка с постъпило в дружеството писмо на 03.08.2022 г. от Л. Минчев., мажоритарен акционер в дружеството с дял от 66.97%. С изпратеното писмо господин М. уведомявал УС на дружеството, че е бил информиран от водещ български консултант в сферата на придобиванията - „Е.“ ООД, че два фонда: M . и С., са заявили предварителен интерес към придобиването на значителен дял от капитала на „Т.“ АД. Същевременно господин М. е посочил, че проявеният интерес представлявал ценна възможност за дружеството, предвид положителния представителен ефект от евентуалното влизане на подобни инвеститори и богатия им опит в сферата на придобиванията в региона на Централна и Източна Европа - направление, което е част и от заявената от „Т.“ АД стратегия за растеж.

В доклада на УС, изготвен на 04.08.2022 г. във връзка с постъпилата информация, УС на дружеството определяло, че в съобщението се съдържа ла информация, която е била от значение за инвеститорите, а същата е определена в доклада на УС като „чувствителна“ и следвало да бъде опосвестена от дружеството по реда и условията на Регламент (ЕС) № 596/2014. Следователно дружеството е трябвало да оповести вътрешната информация по реда на чл. 17, nap. 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014 - при първа възможност. Същевременно УС на дружеството е преценил, че постъпилата информация се отнасяла до предварителен интерес и не съдържала конкретни параметри по придобиването, вследствие на което УС е решил, че оповестяването на информация само за заявен предварителен интерес към придобиване на дял от „Т.“ АД можела да подведе инвеститорите, както и да застраши хода на преговорите, поради високия риск от неправилното й отчитане от инвеститорите и обществеността при формиране на тяхната преценка за бъдещото им икономическо и правно положение, както и за правното и икономическото положение на Дружеството като цяло, господин М. и посочените потенциални инвеститори.

В тази връзка УС на дружеството е счел, че по отношение на постъпилата информация може да приложи разпоредбата на чл. 17, § 4 от Регламент (ЕС) № 596/2014, и е взел решение да забави разкриването на вътрешната 3 информация.

За кумулативното изпълнение на изискванията на чл. 17, § 1, ал. 1,6. „а“ „в“ УС на дружеството считало, че по отношение на б. „а“ от посочената разпоредба - незабавното разкриване е вероятно да увреди интересите на емитента, предвид риска информацията да не бъде правилно отчетена от инвеститорите и обществеността като цяло и да доведе до погрешни изводи относно цената на акциите и правното и икономическото положение на дружеството; по отношение на б. „б“ от посочената разпоредба – нямало вероятност забавянето на разкриването да подведе обществеността, тъй като към момента информацията не съдържа сигурност или обвързващ ангажимент за придобиване и не е достатъчно конкретна по отношение на вероятността от фактическо осъществяване и точния размер, форма и структура на инвестицията от страна на потенциалните инвеститори; по отношение на б. „в“ от посочената разпоредба - дружеството е било в състояние да гарантира поверителността на тази информация (в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1055, УС ще предприеме всички изискуеми действия/ мерки по въвеждане на информационните бариери както в Дружеството, така и по отношение на трети страни - контрагенти, партньори, с оглед предотвратяване достъпа до вътрешна информация от лица, различни от членовете на УС, както и директора връзки с инвеститорите).

В доклада на УС от 04.08.2022 г. е посочено, че са налице кумулативно изискванията съгласно чл. 17, § 4, ал. 1, б. „а“ - „в“ от Регламент (ЕС) № 596/2014, но относно условието по б. „в“ от посочената разпоредба е предвидено, че УС предстои да предприеме действия и мерки, т.е. първоначалното изпълнение на условието не е изпълнено. В писмо, вх. № РГ05-1688- 5/20.03.2023 г., от „Т.“ АД е разкрито, че между дружеството и потенциалните инвеститори, цитирани в писмото на Л. от 03.08.2022г., са подписани споразумения за конфиденциалност. С писмо, изх. № РГ-05-16885/11.04.2023 г., от дружеството са изискани всички споразумения за конфиденциалност, които „Т.“ АД е сключило във връзка с разкритата на 20.02.2023 г. вътрешна информация, чието разкриване е било забавено. В отговор с писмо, вх. № РГ-05-1688- 5/21.04.2023 г., от дружеството са предоставени три споразумения за конфиденциалност съответно между „Т.“ АД и E. от 08.08.2022г., M. от 12.08.2022 г., и C. от името на C. от 16.08.2022 г. Във връзка с това е установено, че до датата на подписване на последното споразумение, емитентът не е могъл да гарантира поверителността на информацията, т.е. към момента на вземане на решението да се забави разкриването на вътрешната информация първоначалното изпълнение на условието съгласно разпоредбата на чл. 17, § 4, ал. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 596/2014 не е било спазено.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от показанията на свидетеля А. В. У. – актосъставител при съставянето на АУАН и установяване на нарушението, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената 4 фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Съдът намира, че показанията на свидетеля Д. като служител и длъжностно лице на КФН кореспондират на писмените доказателства по делото и са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не само въз основана показанията й, но и въз основа на цялостната писмена документация по случая, от която съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите на решението. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни фактори.

..........................................................................................................................................

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Т.е. к ато инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права.