Решение № 4476 от 14.08.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4476 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. П.а при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100506756 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20172019 от 15.08.2021 г., постановено по гр. д. № 51017/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 174 състав, Т. И. С. е осъдена, на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл. 86 ЗЗД да заплати на Н. П. З., сумата от 3 025 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения им имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 63, НАХОДЯЩ СЕ В ГР. София, СО – Район „******* - нов номер, стар – 3*******, а а съгласно скица: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД – 18 – 14/06.03.2009 г., на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.

София, ж. к. „******* ап.63, за периода от 08.03.2018 г. до 04.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2019 г., до окончателното плащане, както и сумата от 344, 40 лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.03.2018 г. до 04.07.2019 г.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 980, 71 лв., представляваща разноски за производството.

С определение № 20024998 от 27.03.2022 г., постановено по горепосоченото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното на 15.08.2021 г. съдебно решение, като в абзац първи, ред последен, след „04.07.2019 г.“ да се чете: „като отхвърля предявения от Н. П. З. срещу Т. И. С., иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, за осъждане на Т. И. С., да заплати на Н. П. З., сумата над 3 025 лв. до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им имот, описан по – горе. Оставени са без уважение молбите 1 на страните за изменение на решението в частта за разноските, както и е оставено без уважение молбата на ищеца за допълване на постановеното съдебно решение.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Н. П. З..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. В мотивите решаващият съд не е изложил съображения защо кредитира едното експертно заключение и не кредитира другото.

Същевременно и двете заключения са приети от съд. Първото изготвено експертно заключение е своевременно оспорено от ищеца. счита, че това експертно заключение е необосновано, тъй като вещото лице не е ползвало данни и информация за исковия период, без да ползва информация от различни агенции за недвижими имоти. Вещото лице е посочило, че е ползвало списание „Софийски имоти“, в което няма информация за разглеждания период. Вещото лице не е съобразило действителния пазар на наемите през исковия период. Второто експертно заключение по допуснатата повторна експертиза счита, че е дало точен отговор на поставените задачи.

Вещото лице не е имало за задача да направи оглед на имота, поради което това обстоятелство не може да послужи като основание да не се кредитира заключението. Счита, че второто експертно заключение е по – пълно и обосновано от първото, оспорено експертно заключение. С оглед на това поддържа, че решаващият съд е следвало да възприеме изводите на повторната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице по последната е използвало данни от интернет сайтове на най-големите агенции за недвижими имоти и е дало пазарната цена на наемите за 1/2 ид. ч. от процесния имот.

Така задължението на ответницата възлиза на 4 140, 11 лв., а искът е предявен в по – нисък размер – 3 887, 42 лв., поради което се явява изцяло основателен.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, да уважи изцяло предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Т. И. С., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е обосновал защо кредитира първото експертно заключение в съответствие с изискването на чл.202 ГПК.

Вещото лице по повторната експертиза не е извършило оглед на имота и не е имало впечатления относно неговото състояние. Поддържа, че състоянието на имота е един от основните фактори, които следва да се вземат предвид, но то не е отчетено от повторната експертиза. Използваните данни от сайта на агенцията за недвижими имоти „Мирела“ счита, че са силно завишени стойностите на наемните цени. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Постъпила е частна жалба от ищеца срещу определението от 27.03.2022 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. При определяне размера на сторените по делото разноски съдът не е съобразил направените такива за налагане на допуснатата обезпечителна мярка. Също така определеното адвокатско възнаграждение счита, че е под минималния 2 размер на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответницата, с който я оспорва. Излага съображения, че определението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и не е налице основание за присъждане на допълнителни разноски на ищеца. своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ищецът претендира разноски не за самото налагане на обезпечението, а такива за образуване и водене на изпълнителното производство, които обаче се събират в самото изпълнително производство.

Също така в списъка на разноските по чл.80 ГПК не става ясно за какви действия и за какво се претендира присъждане на сумата от 500 лв., за която е посочено, че съставлява адвокатски хонорар за процесуално представителство, въпреки че на същото основание се претендира сумата от 1 060 лв. Претендираните от ищеца разноски са на стойност, близка до цената на иска. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на апартамент№ 63, находящ се на ет.14 в жилищен блок 350, в ж. к. „Люлин“ – 3, при равни квоти. Придобил е своята идеална част с постановление за възлагане на ЧСИ С.Я., рег. № 844 от 16.08.2012 г., влязло в сила на 11.09.2012 г. Ответницата му пречела да има достъп до имота лично, заедно със своя съпруг Б. С., използвала цялото жилище за собствени нужди. На 13.12.2012 г. на ищеца е предаден ключ, въпреки че достъпът до имота е ограничен от 3 броя заключващи врати.

Достъпът до входа се осъществява с чип, какъвто не му бил предоставен.

Отправил до ответницата покана, връчена на 17.01.2013 г., за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота, но не последвала реакция от нена страна. На 16.07.2013 г. била връчена втора нотариална покана., а на 08.08.2013 г. – трета. На 09.03.2016 г. е отправил искане за извършване на въвод във владение, при което получил 2 броя ключове, които са недостатъчни за осигуряване на реален достъп до имота. постановени са влезли в сила решения, с които са уважени исковите му претенции по чл.31, ал.2 ЗС. На 23.04.2018 г. на ответницата била връчена поредна покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване и предаване на ключовете до имота. към момента на завеждане на делото ответницата не е предоставила 3 броя ключове, нито е заплатила дължимото обезщетение за лишаване от ползване. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 3 887, 42 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот за периода 08.04.3.2918 г. – 04.07.2019 г., сумата от 344, 40 лв., представляваща мораторна лихва за периода 08.03.2018 г. – 04.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Счита, че не пречи на ищеца да ползва имот, тъй като с отправените до нея нотариални покани не е отправял такова искане, а единствено е претендирал заплащане на обезщетение. Искане за реално ползване на имота е направил едва с покана от 20.05.2019 г. На 13.12.2012 г. е предаден ключ на ищеца от имота, поради което той е имал пълното право да го ползва. Съгласно съставения на 3

24.10.2018 г. приемо -предавателен протокол ответницата е предала на ищеца един брой ключ за патрона на вратата на металната решетъчна преграда.

Твърди, че неведнъж е изразявала готовност пред ищеца да му предостави ползването на съсобствения обект, съобразно притежаваните от него идеални части, но той не се е възползвал то това. С оглед на това счита, че няма право на претендираното обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Тъй като площта на апартамента е 89 03 кв. м., е налице възможност за съвместното му ползване от съсобствениците. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Видно от представеното постановление за възлагане на недвижим имот от 16.08.2012 г. по изп. д. № 20108440401690 по опис на ЧСИ С.Я., рег.

№ 844 КЧСИ, на ищеца е възложена 1/2 ид. ч. от процесния апартамент № 63, описан по – горе.

На 13.12.2012 г. е съставен приемо - предавателен протокол, удостоверяващ предаване на 1/2 ид. ч.

На 16.07.2013 г. ищецът е отправил до ответницата нотариална покана, връчена на 01.08.2013 г., да му заплати обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, считано от 17.01.2013 г. Отправяни са и други нотариални покани.

С решение № 432123 от 18.06.2018 г., постановено по гр. д. № 55017/2017 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 9 445, 05 лв., на основание чл.31, ал.2 ЗС, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствентия им имот – процесния апартамент № 63, за периода 17.01.2013 г. – 09.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 680, 91 б – лихва за забава за периода 04.02.2014 г. – 09.08.2017 г.

С решение от 21.06.2019 г., постановено по гр. д. № 14229/2018 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав, влязло в сила на 12.08.2019 г., е потвърдено горепосоченото съдебно решение.

С решение№ 140653 от 13.06.2019 г., постановено по гр. д. № 10863/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 60 състав, влязло в сила на 04.07.2019 г., е допуснато извършването на съдебна делба на процесния апартамент между съделителите Н. П. З. и Т. И. С. при равни квоти: по 1/2 ид. ч. за всеки съделител. Т. И. С. е осъдена да заплаща на Н. П. З. сумата от 345 лв. месечно за ползването на имота, считано от влизане на съдебното решение в сила до окончателното извършване на делбата.

От показанията на разпитания свидетел Д.Б.В., се установява, че познава ответницата и съпруга й, които живеели в ж. к. „*******. Свидетелят живеел на същия етаж от 1995-1996 г. Апартаментите съответно номера 63, 62 и 64 се намирали зад една вътрешна решетка, която не е поставена от ответницата. Не познавал ищеца, не го виждал на общите събрания на етажните собственици. След смяната на входната врата през 2018 г. достъпът бил с чипове, включително и ползването на асансьор. Ответницата живеела със своя съпруг. Синът им С. не живеел там постоянно, идвал да ги посети.

Свидетелят не виждал някой друг да ползва апартамента.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел Б. Б. С. – съпруг на ответницата, се установява, че познавал страните по делото. живеел в процесния апартамент от 1980 г. След 2018 г. живеел съпругата си и сина им 4

С.. Преди апартамента на етажа имало две решетки, едната от които се заключвала. С ответницата не забранявали достъпа на ищеца. Присъствал на въвод във владение, извършен от ЧСИ С.Я., при който ответницата дала ключ на ищеца за решетката на етажа. Достъпът до входа бил контролиран с чип, с чип се ползвал и асансьора. Чиповете се купували от домоуправителя. Не е бил свидетел ищецът да е искал достъп до имота.