Определение № 626 от 21.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. ***, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500535 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 55/24.02.2026 г. постановено по гр.д. № 841/2022 г. по описа на Районен съд - град Гоце Делчев, съдът е ПРИЗНАЛ за установено по отношение на ответниците Н. К. Х., ЕГН **********, К. Ю. Г., ЕГН **********, А. М. Ч., ЕГН **********, и Ф. К. Б., ЕГН **********, че ищцата Т. А. А., ЕГН **********, е собственик на основание дарение, материализирано с нотариален акт № 40, том X, peг. № 18009, дело № 1751/24Л 1.2008 г. на нотариус *** - нотариус с Район на действие PC - Гоце Делчев, с Peг. № 507 по регистъра на нотариалната камара град София, вписан в службата по вписванията град Гоце Делчев при АВ град София, Bx. Peг. № 7326, акт № 151, том XV, дело № 3315 от 24.11.2008 г., парт. № 631, на следният недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот - парцел VII /седми/, заснет като имот с планоснимачен номер 717 /седемстотин и седемнадесет/ от квартал 66 по действащия план на село ***, община ***, област ***, утвърден със заповед № 9/1999 година на Кмета на Община ***, целият с площ от 800 /осемстотин/ квадратни метра, при съседи за парцела:

УПИ парцел VIII-718, на Община ***, УПИ парцел VI-716, на Ф. Б. и др., и от две страни - улици, който имот съгласно действащата кадастрална карта на село ***, община ***, представлява Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ. ***, одобрени със Заповед № РД-18-39 от 01.12.2024г. на ИД на АГКК, с площ: 799 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 1

10м), номер по предходен план: 717, кв. 66, парцел: VII, при съседи: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***., и е ОСЪДИЛ на основание чл. 108 от ЗС ответника Н. К. Х., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ на Т. А. А., ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО върху реална част с площ 22,20 квадратни метра, които са част от подробно описаният по-горе недвижим имот, находящи се в източната част на Урегулиран поземлен имот - парцел VII-717 от кв.66 по плана на село ***, община *** от 1999г., представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, по вътрешната регулационна линия с ПИ с идентификатор *** – част от УПИ парцел XIX-716 от кв.66, които ответникът владее без основание, която реална част е тонирана в светло син цвят съгласно комбинирана скица на вещото лице по повторната съдебнотехническа експертиза, неразделна част от решението; е ОСЪДИЛ на основание чл. 108 от ЗС ответника К. Ю. Г., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ на Т. А. А., ЕГН ********** ВЛАДЕНИЕТО върху реална част с площ 12,02 квадратни метра, които са част от подробно описаният по-горе недвижим имот, находящи се в източната част на Урегулиран поземлен имот - парцел VII-717 от кв.66 по плана на село ***, община *** от 1999г., представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, по вътрешната регулационна линия с ПИ с идентификатор *** – част от УПИ парцел XIX-716 от кв.66, които ответникът владее без основание, която реална част е тонирана в син цвят съгласно комбинирана скица на вещото лице по повторната съдебно техническа експертиза, неразделна част от решението; е ОСЪДИЛ на основание чл. 108 от ЗС ответника А. М. Ч., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ на Т. А. А., ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО върху реална част с площ 12,12 квадратни метра, които са част от подробно описаният по-горе недвижим имот, находящи се в източната част на Урегулиран поземлен имот - парцел VII-717 от кв.66 по плана на село ***, община *** от 1999г., представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, по вътрешната регулационна линия с ПИ с идентификатор *** – част от УПИ парцел XIX-716 от кв.66, които ответникът владее без основание, която реална част е тонирана в зелен цвят съгласно комбинирана скица на вещото лице по повторната съдебно техническа експертиза, неразделна част от решението; е ОСЪДИЛ на основание чл. 108 от ЗС ответника Ф. К. Б., ЕГН **********, ДА ПРЕДАДЕ на Т. А. А., ЕГН ********** ВЛАДЕНИЕТО върху реална част с площ 23,98 квадратни метра, които са част от подробно описаният по-горе недвижим имот, находящи се в източната част на Урегулиран поземлен имот - парцел VII-717 от кв.66 по плана на село ***, община *** от 1999г., представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, по вътрешната регулационна линия с ПИ с идентификатор *** – част от УПИ парцел XIX-716 от кв.66, които ответникът владее без основание, която реална част е тонирана в жълт цвят съгласно комбинирана скица на вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза, неразделна част от решението.

Със същото решение съдът се е произнесъл и по отношение на 2 разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците Н. К.

Х., ЕГН **********, К. Ю. Г., ЕГН **********, А. М. Ч., ЕГН **********, и Ф. К. Б., ЕГН **********, да заплатят на Т. А. А., ЕГН **********, сумата от 1080,77 евро, представляваща сторени разноски по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Н. К. Х., К. Ю. Г., А. М. Ч., Е. Б. Ч. и Ф. К. Б., всички с постоянен адрес: село ***, община ***, област ***.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, тъй като не е обсъдил правилно събраните доказателства и е подходил избирателно към тях. Според жалбоподателите съдът е кредитирал необосновано част от доказателствата, включително свидетелски показания, които са пристрастни поради родствена връзка с ищцата и не е анализирал в достатъчна степен останалия доказателствен материал, включително заключенията на вещите лица.

Поддържа се, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка, като не е отчел, че процесните 70,32 кв.м. не се владеят от ответниците и не съответстват на действителните граници на имотите. Излага се, че границите между имотите са трайно установени още от придобиването им, материализирани чрез масивна ограда с бетонова основа и мрежа, която не е променяна във времето, поради което не отговаря на истината твърдението, че границата е била лека и местена. В жалбата се подчертава още, че между страните никога не е съществувал спор относно собствеността, владението и ползването на имотите, като всяка от страните е упражнявала правата си в рамките на реално съществуващите и трайно установени граници. Според въззивниците съдът не е обсъдил подробно тези обстоятелства, нито аргументите им относно разположението на имотите и съществуващата ограда. Оспорва се и правният подход на съда, който е разгледал спора основно въз основа на план от 1999 г., без да съобрази последващи изменения в кадастралните и регулационните планове, включително издадена заповед за изменение, чиито предпоставки и последици не са били изследвани. Посочва се, че не е изяснен въпросът дали след 1999 г. са настъпили промени в площите и границите на имотите. Съществено оплакване е свързано с наличието на противоречие между двете съдебно-технически експертизи, които при една и съща задача достигат до значително различни резултати относно площта на спорната част. Твърди се, че съдът е кредитирал едното заключение, без да изложи мотиви защо отхвърля другото, както и без да обсъди използваната методика, изходните данни и съответствието им с действащите устройствени планове. Според жалбоподателите това води до неизяснена фактическа обстановка и съществено процесуално нарушение.

Допълнително се изтъква, че самото прието заключение съдържа неясноти и противоречия, включително значителни разлики в площта на имота на ищцата, без да е установено коя е действителната площ. Обръща се внимание и на това, че вещото лице е направило преценка относно законосъобразността на подробен устройствен план, което се счита за излизане извън неговата 3 компетентност.

Всичко това, според жалбоподателите, е довело до неправилно уважаване на иска по чл. 108 ЗС, тъй като размерът на спорната площ е от съществено значение за изхода на делото. Поради тези причини се иска от въззивния съд, на основание чл. 201 ГПК и чл. 266 ал. 3 ГПК, да допусне тройна съдебно-техническа експертиза, която да установи действителната площ, да изясни противоречията между предходните експертизи и да даде обосновано заключение относно границите и площите на имотите.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от възиваемия Т.

А., в който се поддържа становище, че въззивната жалба е допустима, но изцяло неоснователна и необоснована. Посочва се, че макар формално да са наведени оплаквания за нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост, те са бланкетни и не са подкрепени с конкретни доводи.

Оспорват се твърденията на въззивниците, че съдът не е обсъдил правилно доказателствата и че между страните не е съществувал спор.

Поддържа се, че напротив – спор за границата е съществувал още преди ищцата да придобие имота, като този спор е продължил и след това. В тази връзка се защитава достоверността на свидетелските показания на разпитания свидетел, като се изяснява, че с тях не се установява конкретният размер на владяната площ, а обстоятелството за наличието на спор, за упражнявано владение от страна на ответниците върху част от имота и за това, че оградата е лека и е местена във времето. Поради това възражението за пристрастност на свидетеля се счита за неоснователно.

По отношение на съдебно-техническите експертизи се поддържа, че съдът правилно е кредитирал повторната експертиза. Излага се, че първоначалното заключение е било оспорено основателно, тъй като е изготвено с остарял метод (измерване с ролетка), което води до неточност. За разлика от него, повторната експертиза е извършена с модерни геодезически средства (GPS измерване в реално време), при оглед на място в присъствието на страните, и е дала точни и безспорни резултати, които не са били оспорени в съдебно заседание. Посочва се също, че съдът е изложил достатъчно мотиви защо кредитира именно това заключение, поради което оплакването за необсъдени противоречия между експертизите е неоснователно.

В отговора се поддържа, че искането за назначаване на тройна съдебнотехническа експертиза пред въззивната инстанция е недопустимо. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 266 ал. 3 ГПК, тъй като такова доказателствено искане не е било направено в първата инстанция и не е налице процесуално нарушение, което да е възпрепятствало събирането му.

Поради това се счита, че искането е преклудирано съгласно чл. 266 ал. 1 ГПК.

В заключение се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено при правилна преценка на 4 доказателствата и без допуснати процесуални нарушения.

Съдът, след като обсъди направеното от въззивниците доказателствено искане за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза, намира същото за неоснователно и процесуално недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 266 ал. 1 ГПК, страните не могат да сочат нови доказателства пред въззивната инстанция, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Изключение от това правило е уредено в чл. 266 ал. 3 ГПК, когато страната не е могла да посочи доказателството поради допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение или поради обективна невъзможност.

В случая искането за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза не е било направено в първоинстанционното производство, въпреки че страната е имала възможност да стори това. Не се твърди и не се установява да е налице процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, което да е ограничило правото на защита на въззивниците или да е възпрепятствало събирането на такова доказателство.

Отделно от това по делото вече са събрани доказателства чрез назначаване и изслушване на две съдебно-технически експертизи, като първоинстанционният съд е обсъдил същите и е изложил мотиви защо кредитира едното заключение. Несъгласието на страната с извода на съда относно достоверността и доказателствената стойност на експертното заключение не обуславя необходимост от събиране на нови доказателства във въззивното производство.