Решение № 55 от 23.03.2022, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Нова Загора, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20212220100940 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Б. П. П. Ф.“

С.А, вписано в Търговския и фирмени регистър под № 542097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, ***, представлявано от Лоран Давид, в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез „Б. П. П.

Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 204915054, гр. София, жк „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров чрез юрк.

Николета Ангелова Матева против А.. О. А., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.124 ГПК с цена на иска – 383.42лв.

В исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 464/2021 г. по описа на РС Нова Загора, на Б. П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. П. П.

Файненс“ С.А., клон България е била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д. № 464/2021 г. на НЗРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С оглед това обстоятелство и санкцията по чл. 415 ГПК за „Б. П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № CREX-17471401 в общ размер на 383.42 лева, от които 309.11 лева – главница по договор за кредит; 46.81 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.05.2020 г. до 01.12.2020 г.; 27.50 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за 01.06.2020 г. до 16.04.2021 г., ведно със законната лихва ,считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Още се сочи, че вземането на ищеца се основавало на договор за кредит № CREX17471401, сключен на 30.11.2019 г. между „Б. П. П. Ф.“ като кредитор и АНТ. О. А. като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 01.12.2020 г., съгл асно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

След сключване на договора сумата за закупуване на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита ,предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създавал задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечни погасителни вноски всяка в 1 размер на 44.49 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията.

Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора, а надбавката /възнаградителната лихва/ се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.

Годишният лихвен процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит.

ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавяли всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. Г.Р е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълнявали точно задълженията си по него.

Сочи се още, че на основание чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по 44.49 лева, като по чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 01.01. съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база като дневният размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

В исковата молба се твърди още, се че ответникът АНТ. О. АС. е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 01.05.2020 г., към която дата са били заплатени 4 броя погасителни вноски.

На основание чл. 3 от договора, вземането на „Б. П. П. Ф.“ С.

А., клон България станало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в случая била 01.06.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на 15.10.2020 г.

Предвид изложеното кредитора бил подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в РС Нова Загора за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит с № CREX-17471401, както следва:

309.11 лева- главница; 46.81 лева- възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 01.12.2020 г.; 27.50 лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 16.04.2021 г., законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Ищеца Б. П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. П. П. Ф.“

С.А., клон България моли съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че съществува вземането по договор № CREX-17471401, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 464/2021 г. по описа на РС Нова Загора, а именно: : 309.11 лева- главница; 46.81 лева- възнаградителна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 01.12.2020 г.; 27.50 лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2020 г. до 16.04.2021 г., законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност, в случай, че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна 2 изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да се приеме, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответника. Претендира се и присъждане на сторените в заповедното производство разноски: 25.00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по исковото производство – 50 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

С исковата молба ищецът представя следните писмени доказателства: ПРИЕМА ПИСМЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото – Договор за потребителски кредит CREX17471401 от 30.11.2019г., Договор за з астрахователно посредничество № CREX-17471401 на л.15 от делото, Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № CREX17471401,, приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК,, условия за обработка на лични данни.

Информационно известие, фактура № 0000006335 от 30.11.2019г., извлечение по кредит № CREX-17471401, писмо на л.34 от делото, последна покана на л.35 от делото, списък с разноски № 1 на л.36 от делото,, пълномощно № 3464/2021г., извлечение Кbis – извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13 март 2018г., нотификация за презгранично сливане на л. 42 от делото, писмо/превод от френски език от канцелария на Търговския съд в Париж Ке дьо ла Коре 1 Париж 75181 Сedex 04 и ч.гр.д. № 464/2021г. по описа на РС-Нова Загора, както и ищецът прави искане да се изиска и приложи към настоящото дело ч.гр.д.№ 464/2021 год. по описа на НЗРС.

Като особено искане е записано, в случай, че е налице хипотезата на чл. 238 ал.1 от ГПК се иска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез особения представител адв.М.К. от АК-Сливен, с който се сочи, че иска е частично неоснователен. Моли се съдът да отхвърли иска и да присъди на ответника направените по делото разноски. В отговора на исковата молба особения представител на ответника възразява за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за потребителски кредит № CREX-17471401. Сочи се, че фактът на осчетоводената изискуемост от дружеството кредитор/ищцовото дружество/ на 01.06.2020г. не бил настъпил. Сочи се още, че фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и вземането не било изискуемо в заявения от ищцовото дружество размер и не било възникнало на предявеното основание. Длъжникът дължал изпълнение само на онази част от дълга, по отношение на която бил н астъпил падежът, договорен от страните. Съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС било допустимо предявеният по реда на чл. 422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Сочи се още, че от приложената последна покана от 15.10.2020 г. не било видно волеизявлението на кредитора ищец да е достигнало до длъжника ответник, като в посочената покана нямало подпис на ответника, нито били посочени датата и начинът по който въпросната покана е достигнала до знанието на длъжника. Особения представител на ответника с отговора на исковата молба не сочи доказателства, не се иска събиране на такива, не се възразява срещу представените от ищеца писмени доказателства и направените доказателствени искания.

С отговора на исковата молба особения представител на ответника моли съда предвид изложените съображения и направените възражения да отхвърли частично иска като присъди направените по делото разноски и определеното възнаграждение за собен представител в пълен размер.

На 28.02.2022 г. в Районен съд – Нова Загора с вх. № 1099 е депозирана молба от ищеца, с която се посочва, че поради служебна ангажираност ищцовото дружество няма възможност да осигури представител в насроченото заседание и моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, поддържа предявения иск и моли съдът да назначи съдебносчетоводна експертиза, с оглед изясняване размера на дълга на ответника.