Решение № 265 от 13.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело № 20211100509746 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 11325/02.08.2021 г. на „Т..С“ ЕАД срещу постановление на ЧСИ Р.М. от 02.03.2021 г., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. В частната жалба се сочи, че възражението е прекомерно и недължимо, доколкото не са предприемани действия по водене на изпълнителното дело. Възнаграждението е несъответно и на правната и фактическа сложност на делото. По изложените съображения се иска намаляване на определеното адвокатско възнаграждение до 200.00 лв., както и на определената от ЧСИ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.

Възражение по жалбата е депозирано от взискателя М.С.П., чрез адв. Ц., в който се твърди адвокатското възнаграждение да е съобразено с извършените действия: подаване на молба за образуване на изпълнително дело, както и че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело.

ЧСИ Р.М. излага мотиви за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че възнаграждението от 280.00 лева е начислено съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на 1 подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20207900402516 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СРС е образувано по молба вх. № 23395/29.12.2020 г. на взискател М.С.П., чрез адв. Ц. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 01.12.2020 г., издаден по гр. дело № 29/2020 г. по описа на СРС, 29 състав, за сумата от 331.88 лв.

С молбата не е посочен способ за изпълнение. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 29.12.2020 г., в който е посочено, че е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 280.00 лв.

Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.01.2021 г., като на 11.01.2021 г. е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение. С постановление от 02.03.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение подаденото възражение.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита и съдействие, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело – 200.00 лв.

За пълнота следва да се посочи и, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

В настоящия случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на 200.00 лева. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на молбата. В конкретния случай се установи, че в молбата за образуване на изпълнителното производство не е посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), като елемент от редовността на молбата. Това обосновава извод, че взискателят, съответно неговият 2 процесуален представител, не е подал редовна молба и не е обективирал валидно искане за извършването на изпълнителни действия по делото (като е без значение за спора дали последното се дължи на пропуск, техническа грешка или друго). Поради изложеното следва да се приеме, че взискателят само е депозирал молба за образуване на изпълнителното дело, като не е изпълнил изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил начина на изпълнението. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага в тежест на длъжника. По изложените съображения съдът приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство.

На свой ред т. 26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители постановява като дължими разноски при вземане от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;. Сумата се изчислява върху вземането, индивидуализирано в изпълнителния титул. Така при общо дължима сума от 331.88.00 лв. дължимата такса е в размер на 10 + 23.19 лв. без ДДС.

Относно разноските по производството

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „Т..С” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „******* длъжник по изпълнително дело № 20207900402516 по описа на ЧСИ Р.М. с район на действие СРС Постановление от 02.03.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № № 20207900402516 по описа на ЧСИ Р.М. сумата в размер на 200.00 лева - представляващи 3 адвокатско възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело и такса по т.

26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 39.83 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т..С” ЕАД, за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4