Решение № 1406 от 14.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. Варна, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100502061 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 56405/17.08.2022г. от „Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201617412, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „П.” № 1, чрез процесуалния му представител адв. Б. Г., срещу решение № 2573 от 01.08.2022г., постановено по гр. дело № 5105/2022г. на ВРС, VII-ми състав, с което са уважени предявените от Г. Р. Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „К.“ № 6, ет. 6, ап.

21 срещу въззивника обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, с които е признато за незаконно и отменено уволнението на въззиваемия, извършено от работодателя със заповед № 153/25.02.2022г. и въззиваемият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор” във въззивното предприятие.

В жалбата e изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, постановено в разрез със събраните по делото доказателства.

Въззивникът оспорва извода на съда, че договорът на директора на „СИДП“ ДП, сключен с принципала, представляван от Министъра на земеделието, храните и горите, няма характер на договор за управление, тъй като в 1 договора за управление не са зададени икономическите насоки за работа на дружеството, не е посочена конкретна бизнес- задача, която да бъде постигната, определена и в съответствие с програмата за развитието и дейността на предприятието и въз основа на която управляващият да разработи бизнес програма, която да предложи и трябва да изпълни по време на действие на договора, както и че възложените на директора функции не са свързани с осъществяване на конкретна стопанска дейност и не са пряко свързани с постигането на конкретна бизнес програма или цел, и че приложеният към договора финансов план също не може да се характеризира като такъв, съдържащ бизнес програма. Оспорването е подкрепено с подробни аргументи и позоваване на съдебна практика. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Сочи се, че въззивникът се позовава на неотносима съдебна практика, както и че същият неправилно тълкува приложимия закон, като излага подробни съображения. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ от Г. Р. Г. срещу „Североизточно държавно предприятие“ ДП за признаване за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед на работодателя с № 153/25.02.2022г., на основание чл. 328, ал.2 КТ и да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „заместник директор” на СИДП ДП Шумен.

Ищецът излага, че на 25.02.2022г. му е връчена процесната заповед, с която трудовото му правоотношение е прекратено. Посочва, че това е втори път, в който трудовото му правоотношение се прекратява. Предходното му уволнение е извършено, на основание чл. 328, ал.1, т. 2, пр.2 КТ, което след оспорване по съдебен ред, с влязло в сила решение по гр.д. № 3860/2020г. на ВРС е признато за незаконно и отменено. На 04.02.2022г., въз основа на заповед № 94 и негово заявление от същата дата, е бил възстановен на заеманата преди това длъжност „зам.директор“ с месторабота офис Варна. На същия ден се явил на работа в офиса в гр. Варна. От служителите там /сътрудник по управление на европейски проекти и програми, експерт връзки с обществеността и чистач/ узнал, че от СИДП Шумен не им се задава почти никаква работа. Практически кабинетът му бил почти изпразнен. От проведени срещи с експерт стопанска дейност /зачислена като служител офис Варна/ и от мобилните екипи узнал, че имало заповед, съгласно която мобилният екип е на пряко подчинение на експерт стопанска дейност и експерта по лова съм СИДП и вече не е към офис Варна. За изпълнение на служебните му задължения му е предоставен лаптоп, на които нямало каквато и да е информация във връзка и/или по повод дейността на предприятието и 2 офиса във Варна. С докладни до началника си и неговия заместник се опитал безуспешно да окомплектова с нужния персонал офиса във Варна. След подаване на докладните си, експерт стопанска дейност, водещ се на негово подчинение излязла в отпуск без да го уведоми. Оспорва заповедта за уволнението си, като счита същата за незаконосъобразна и немотивирана.

Твърди, че в заповедта като основание е бил посочен само текстът чл. 328, ал.

2 КТ /без текстово изписване/, както и че е вписано ищецът да е заемал ръководна длъжност[1]Началник отдел „Опазване на горските територии и ловно стопанство“, каквато никога не бил заемал. Заеманата от него длъжност е била „зам. директор“ на СИДП ДП Шумен. Оспорва по същество заеманата от него длъжност, след възстановяването му на работа да е била „ръководна“, доколкото на практика е бил лишен от възможността да управлява хора и процеси в офиса във Варна, и да упражнява функциите си. Счита, че с оглед заетите длъжности в офиса във Варна към 2020г., когато е уволнен и тези към 2022г., когато е бил възстановен на работа, реално този офис е бил лишен от специалисти, разбиращи от ловни стопанства, горски територии, дивеч, от тяхното управление и контрол. Твърди, че е нямал нужната кадрова и материална обезпеченост в офиса във Варна да управлява когото и да е било, и позоваването от страна на работодателя на това уволнително основание реално представлява злоупотреба с право. Счита и че при така създадената обстановка в офиса, реално новият директор не е имал възможността да прецени неговите ръководни, управленски и контролни функции, професионални знания и умения. Ето защо, счита, че на практика длъжността му не е била ръководна по см. на пар.1, т.3 ДР на КТ. Твърди, че от значение за уволнението му е и установяване обстоятелството за наличие на бизнес задача и програма на новия директор, с който е бил сключен договор за управление. Твърди, че договорът за управление № РД 58-47/01.06.2021г. сключен между министъра на МЗХГ и настоящия директор Р.И. не съдържа бизнес задача и програма, нито той е бил обявен в ТР. Твърди също, че в договора за управление е посочено, че е валиден до провеждане на конкурс по чл. 21 ЗПП и сключване на договор със спечелилия конкурса. Затова счита, че инж. Р.И. няма законово основание да представлява ответното предприятие в качеството му на изп. директор, а оттам и да издава процесната заповед за уволнение. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника , с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че с ответника е съществувало трудово правоотношение от 08.01.2015г., по което той е заемал длъжност „заместник директор“ с място на работа СИДП Шумен, офис Варна. Не оспорва, че ТПО с ищеца е прекратено с негова заповед № 64/24.01.2020г., прието за незаконно от съда с влязло в сила решение. Потвърждава, че с негова заповед № 153/25.02.2022г., ТПО с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 28.02.2022г. Оспорва заповедта да страда от сочените от ищеца пороци и твърди, че същата е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон. Твърди, че СИДП Шумен е държавно предприятие по см. на чл. 163, ал.1 ЗГ, за което 3 няма законова пречка да бъде сключен договор за управление. Твърди да е налице валиден договор за управление № РД 58-47/02.06.2021г. сключен между тогавашния министър на земеделието и храните и директора на СИДП ДП Шумен Р.И.. Договорът е сключен до приключването и сключването на договор за управление със спечелилото лице конкурса по чл. 171, ал.1 ЗГ.

Счита, че по естеството си този договор е такъв за управление, защото: месечното възнаграждение на директора - изпълнител по договора се определя при условия и ред, определени с Наредба на министъра на земеделието и храните, съгласно чл. 175, ал.1 ЗГ; предвидено е внасяне на определена сума като гаранция за качествено изпълнение от директора; последният е поел задължение да предлага на УС проект на годишен финансов план, който се утвърждава от министъра, както и да утвърждава финансовите планове на териториалните поделения; била предвидена и възможност министърът да прекрати предсрочно договора при неизпълнение на показателите във финансовия план. Оспорва твърденията, заеманата от ищеца длъжност да не е от тези включени в ръководството на предприятието по см. на пар.1, т.3 ДР на КТ. Твърди, че съгласно длъжностната характеристика на ищеца, мястото му в структурата на предприятието е на пряко подчинение на директора на СИДП ДП Шумен, а на негово пряко подчинение са останалите служители на предприятието. На ищеца са били възложени ръководни функции[1]по ръководене, организиране цялостната дейност на предприятието, по опазване на горите и горския фонд, горскостопанската и ловностопанската дейност, контрол за спазване на трудовата и технологична дисциплина на служителите в предприятието, вземане на решения по въпросите, за които отговаря по длъжностни задължения и функции, има делегирани права от прекия ръководител. Твърди и че уволнителната заповед е издадена в рамките на 9-месечния срок по чл.

328, ал.2 КТ. Счита за ирелевантни за спора личните и професионални качества на ищеца, и тяхната правилна преценка от страна на новия ръководител, в т.ч. липсата на комуникация и материална обезпеченост.

Въпреки това, твърди, че ищецът е имал нужната кадрова и материална обезпеченост, и са му били създадени нужните условия за изпълнение на ръководните му функции.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил предявените искове за основателни и ги е уважил изцяло.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не са спорни следните факти и обстоятелства: ищецът е заемал длъжност „заместник директор“, категория персонал клас 1ръководители, с код по НКПД- 1120-6014 и място на работа „Североизточно държавно предприятие“ ДП, офис Варна, по силата на безсрочен трудов договор № 47/08.01.2015г. и допълнително споразумение към него № 23/01.10.2017г., което е прекратено със заповед № 64/24.01.2020г. на директора на СИДП ДП Шумен, на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/, считано от 25.01.2020г.; с влязло в сила решение по 4 гр.д. № 3860/2020г. на ВРС, уволнението е било признато за незаконно и отменено и ищецът е възстановен на заеманата длъжност „заместник директор“; със заповед на работодателя № 94/04.02.2022г., ищецът е възстановен на заеманата длъжност „заместник директор“ с код по НКПД1120-6014. и на 25.02.2022г. работодателят е издал процесната заповед № 153/25.02.2022г., с която трудовото правоотношение с ищеца е отново прекратено, на осн. чл. 328, ал.2 от КТ.

Съгласно утвърдената длъжностна характеристика на длъжността, с която ищецът е бил запознат на 08.01.2015г. срещу подпис, длъжността му е на пряко подчинение на директора на „СИДП“ ДП. Целта на длъжността е да подпомага директора при осъществяване на правомощията му, като сред основните задължения на служителя са: да подпомага директора и да го замества; да ръководи цялостната дейност на предприятието /изпълнение на горско- и ловностопанските планове, на поддържащи и/или възстановителни дейности в горските територии, организиране и провеждане мероприятия по защита на горските територии, на противоерозионни мероприятия и пр./, участва в приемането на финансовите планове на териториалните поделения и изготвяне на цялостния финансов план на СИДП, осъществяване взаимодействие между отделите, ръководи разработването на техническата документация за офертите и договорите, организира и провежда съвещания по искане на директора или по негова лична преценка, изпълнява и други конкретно възложени му от директора и свързани с длъжността задачи; взема решения свързани с организация работата на предприятието; взема самостоятелни решения в съответствие с делегираните му права от директора, прави предложения за санкциониране на длъжностни лица неизпълняващи и/или нарушаващи вътрешните правила и разпоредби по въпросите, за които отговоря. Работата се възлага от директора на ДП, а зам. директорът планира изпълнението на възложените му от прекия ръководител задачи в зависимост от производствената необходимост и текущи неотложни задачи; възлага работата на началниците на отдели, определя и следи сроковете за изпълнение на поставените задачи; изготвя и представя съответните протоколи, доклади, анализи, отчети, справки и др. необходими документи по повод отчитане на извършената работа; отчита изпълнението на възложените му задачи пред директора. Пряко на негово подчинение са началниците на отдели.