Определение № 648 от 15.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 648 гр. София, 14.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002102361 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. Т. против решение № 19/13.02.2023 г. по гр.д.№ 226/2022 г. на Видински окръжен съд, с което е отменено частично решение № 37 от 29.04.2022г. по гр. д. №93/2021 г. на Районен съд – Белоградчик и вместо това е уважен предявеният насрещен иск, като е признато за установено по отношение на касатора В. К. Т. с ЕГН [ЕГН], че ищцата по насрещния иск В. Т. Н. с ЕГН [ЕГН] (починала в хода и процеса на 29.08.2022 г., заместена от наследника си по закон Т. А. Н. с ЕГН [ЕГН]) е собственик на основание придобивна давност на УПИ ***, кв. ***по регулационния план на [населено място], общ. Белоградчик, обл. Видин празен, незастроен с площ 721 кв.м, с административен адрес - [населено място], [улица], при описани граници.

В касационната жалба се навеждат доводи за нарушение на чл. 81 ЗС, защото ищцата по насрещния иск е изгубила владението две години преди предявяване на иска, което въззивната инстанция не е отчела. Според касатора, свидетелите не установяват владение върху спорния УПИ.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, формулира конкретни правни въпроси, 1 но твърди и нарушения на съда в противоречие със съдебна практика, с която счита, че въззивното решение противоречи: Тези твърдения са в следните насоки: 1. Противоречие със съдебната практика на ВКС относно задълженията на съда чл.12 от ГПК - да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл.235, ал.2 от ГПК - да постанови решението си върху приетите за установени факти и върху закона. 2.

Противоречие с принципите на гражданския процес за служебно начало /чл.7 ГПК/ и състезателното начало /чл.8 ГПК/. Твърди противоречие с практиката на ВКС - решение № 404 от 16.VI.1995 г. по гр. д. № 1904/94 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 355 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 802/2009 г., II г. о., по чл. 81 ЗС, защото позоваването на придобивна давност по насрещния иск е станало след прекъсване на придобивната давност за повече от шест месеца.

3. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по физически неиндивидуализиран имот, за който не е приложена регулацията и няма прокарана на место улица, което било в противоречие с Решение №196 от 11.11.15 г. на ВКС по гр. д. № 2495/15 г., I г.о. 4. Не излагане на мотиви от съда, защо кредитира показанията на доведените от ищците по насрещния иск свидетели, т.е. обсъждане на доказателствата частично, избирателно и едностранчиво в противоречие със съдебната практика - /Решение № 65 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1656/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 217/ 09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/ 2010 г., IV г. о., ЕК; Решение № 327 от 03.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2119/2016 г., Г. К., IV г.о. Решение № 57 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д.№ 6396/2014 г., 1г.о.,ГК./ 5. Противоречие със съдебната практика, според която, за да се придобие правото на собственост върху имот на основание давностно владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено, и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят имота - Решение № 27 от 7.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4919/2013 г., I г. о., ГК; Решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 418/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 32 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1816/2018 г., II г. о., ГК.

Формулирани са следните процесуални и материално-правни въпроси, свързани с посочените противоречия със съдебната практика.:

1. След като ответникът оспорва изцяло насрещния иск, от събраните доказателства се установява, че ищците по него са загубили владението си за 2 повече от две години и е настъпило прекъсване на давността, следвало ли е въззивният съд да се произнесе служебно по приложението на чл. 81 от ЗС, дори и да не е бил изрично сезиран с такова възражение от ответника по насрещния иск?

2. След като от събраните по делото доказателства се установява, че в продължение на не по-малко от две години ищците по насрещния иск не са предприели никакви действия за отблъскване на владението /което са загубили/ и са допуснали прекъсване на придобивната давност, която претендират по делото като единствено основание за собственост, допустимо и правилно ли е въззивният съд да уважи така предявения насрещен иск единствено на база абстрактни твърдения на доведени от страната свидетели, които дори не са в състояние да установят границите, в които това владение евентуално се е осъществявало, респ. дали частично или изцяло границите на владението съвпадат или покриват границите на поземления имот, предвид липса на материални граници - ограда, синур, колчета, гранични камъни или друго?

3. Следвало ли е въззивният съд да остави насрещния иск без движение, като укаже на ищеца, че не сочи доказателства и не прави релевантни искания за индивидуализирането на процесния имот, както и че при условията на пълно и главно доказване в негова доказателствена тежест е да установи точно, ясно, конкретно и пълно границите, съседите и площта на имота, както и дали владението му обхваща тези граници /предвид липсата на материални граници - ограда, синур, колчета, гранични камъни/, респ. след като пред въззивната инстанция са разпитани свидетели, които също не могат да установят конкретни граници, нито на владението, нито на поземления имот, имал ли е въззивният съд друга процесуална възможност, освен да потвърди първоинстанционното решение?

4. Може ли да се приеме, че е налице законосъобразно владение и в частност своене на недвижим имот /земя/, при положение, че по никой начин не са установени на терен каквито и да било материални граници на процесния имот /липсват ограда, колчета, синур, гранични камъни или друго/ и след като претендиращият владение /своене/ не е в състояние конкретно да установи с годни доказателствени средства границите, в които е осъществявал претендираното владение?

5. Следва ли въззивният съд в своя съдебен акт да се обоснове защо 3 кредитира едни, а игнорира други доказателства по делото и длъжен ли е да обсъди събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка, респ. налице ли е неизпълнение на задължение на съда за обсъждане на всички доказателства по делото, когато тези доказателства са обсъдени частично, избирателно и едностранчиво и представлява ли това съществено процесуално нарушение, което да служи като основание за отмяна на атакуваното въззивно решение поради неправилност?

Ответникът по касация Т. А. Н., наследник по закон на починалата в хода и процеса, на 29.08.2022 г. В. Т. Н., конституирана на нейно място, не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото е установено следното:

С първоначалната искова молба, В. К. Т. е предявил положителен установителен иск за собственост против В. Т. Н. за незастроен УПИ *** с площ 721 кв.м., в кв. ***по регулационния план на [населено място], общ.

Белоградчик, който е отхвърлен и решението на РС е влязло в сила. Пред РС, В. Т. Н. е предявила в срок против ищеца В. К. Т. насрещен положителен установителен иск по чл.124, ал. 1 ГПК с предмет същия УПИ *** с площ 721 кв.м., в кв. ***по регулационния план на [населено място], общ. Белоградчик, незастроен, при описани граници, с искане съда да приеме за установено по отношение на ответника, че тя е изключителен собственик на основание давностно владение.

Първоначалният ищец е твърдял, че е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, като обработвал, владял и стопанисвал имота като свой в продължение на 17 години, считано от 2003 г. и до предявяване на иска, че през 2017 г. отдал имота под наем на „Био Ангус Груп“ ООД. В. Т. Н. оспорва тези твърдения и предявява насрещен иск, по който твърди, че е собственик на спорния имот, който по предходния план бил ПИ ***с по-голяма площ, записан по разписен лист на баща й Т. А. Н..

4

През 1944 г. той заедно със съпругата си Л. В. построили жилищна сграда, а останалата част от имота, където сега попада процесния имот, владели като помощно стопанство - овощна и зеленчукова градина. След смъртта на родителите през 1979 г., ответницата упражнява фактическа власт върху процесния имот, като го ползва за засаждане на зеленчуци, а част от имота е засят с люцерна. Преди 2 години имота бил заграден от наемателя „Био Ангус Груп“ ООД. Тя заплащала данъци за имота. Не е постъпил отговор от ответника по насрещния иск – В. Т..

По делото е установено, че В. Т. Н. е единствен наследник на родителите си Т. А. Н. /Н./, починал на 25.05.1979 г. и Л. В. Н., починала на 01.0.1979 г.

Процесния имот е част от ПИ пл. № ***от кв. ***, ***по плана на [населено място] от 1938 г., записан в разписната книга на Т. А. Н. /л. 57 от делото на РС/ За него са били отредени парцели *** и *** от кв. ***. /виж заключение на СТЕ/ Сега действащия план е одобрен на 10.03.1997 г. По него част от бивш имот ***е заснет като имот пл. № ***от кв. ***, а малка част е изключена от регулацията. Имот ***е записан на името на наследници на Т.

А. Н.. За частта, попадаща в регулацията са отредени УПИ *** /съвпадащ с бившите *** и *** от кв. ***/ и процесния парцел *** от кв. ***и ***, съвпадащ с бившите *** и ***. Установено е от вещото лице, че улицата от север на УПИ *** не е прокарана на место и имота не е ограден, а заедно със съседни имоти попада в площ, оградена с електропастир, който не работи и в имота има разхвърляна оборска тор. С н.а. № 11,т.1/08.02.2021 г., В. Т. Н. е призната за собственик по давност и наследство на ПИ ***от кв. ***с площ 1037 кв.м., за който е отреден УПИ *** от кв. ***, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда и двуетажна стопанска постройка. Този УПИ съвпада с бившите *** и *** от кв. ***. Не се е снабдила за собственик на процесния имот.

Представени са три броя договори за наем от 01.05.2017г., 01.05.2018г. и 01.05.2019г., по които В. К. Т., като наемодател, е отдал под наем на „Био Ангус Груп“ООД за три поредни стопански години – 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020 година три имота: УПИ *** от кв. ***, УПИ *** от кв. ***и процесния УПИ *** в кв.***. С решение № 37/07.04.2016 г. по гр.д.№ 90/2018 г. е обявен за окончателен предварителен договор между И. С. П., който се отнася за други имоти. Представено е споразумение по н.о.х.д.№ 21/2012 г. на РС-Белоградчик, по което е подписано споразумение със съпругата на В. К. Т.

5 за използване на неистински официален документ с невярно съдържание – договор за покупка на имоти частна държавна собственост № 31 от 23.11.2002 г. за парцели ***, ***, ***, ***от кв. ***и парцел ***от кв. ***– съседен на процесния. В. К. Т. е поискал да бъде признат за собственик по давност на процесния имот, представяйки пред нотариус Р. К. молба-декларация за обстоятелствена проверка, но охранителното производство е спряно на основание чл. 536, ал.1, т.2 ГПК по искане на ищцата по насрещния иск.

С писмо вх.№2193/14.10.2022г. е уведомен въззивния съд, че по прокурорска преписка №934/2022г., образувана по ДП№ЗМ 105/2022 г. на ОДМВР-Видин за престъпление по чл.290, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в условията на продължавано престъпление на 05.04.2022г., пред РСБелоградчик по гр.д.№93/2021г, /първоинстанционото по настоящия спор/ като свидетел устно съзнателно е потвърдена неистина относно факта ползвал ли е В. К. Т. недвижим имот – УПИ *** с площ от 721кв.м., кв.***по план на [населено място], общ.Белоградчик и други съседни имоти. Пред въззивната инстанция е представен протокол за разпит от 06.07.2022г. по ДП№105/2022г на ОДМВР-Видин на касатора В. К. Т. като свидетел, където е описал местонахождението на процесния имот - УПИ *** и съседния имот УПИ *** по плана на [населено място], като е заявил, че в този район той никога не е обработвал по какъвто и да е начин земята, не е косил трева, не е орал, не е оставял на паша свои животни, не е оставял техника в тези имот.