Решение № 54 от 03.02.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Н., 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина В. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150100918 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В и К“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г. В. В.“ № *, представлявано от Ц. М., с пълномощник гл. юрк. П. А. против И. Р., гражданка на О.

В. и С. И., родена на **.**.****г., Р. Д. Д., гражданка на О. В. и С. И., родена на **.**.****г. и А. Д., гражданин на О. В. и С. И., роден на **.**.****г., тримата с адрес: гр. Н., к.к. С. б.- з., в.с. „С.С. *“, вх. * ет.*, ап. *.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, представляващ апартамент *, находящ се в гр.

Н., к.к. С.б. - з., в.с. „С. С.*“, вх. *, ет. *, със заведена партида в базата данни с аб. № ******. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребител на ВиК услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственици на водоснабдявания обект от момента на придобиването му.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, 1 които били публично известни и публикувани на интернет - страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Акцентира се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че били издадени фактура № 0044224187 от 26.09.2022г. на стойност 257.26 лева, фактура № 0044380030 от 25.10.2022г. на стойност 70.22 лева, фактура № 0044952926 от 24.02.2023г. на стойност 133.90 лева, фактура № 0045235341 от 25.04.2023г. на стойност 58.76 лева, фактура № 0045532836 от 26.06.2023г. на стойност 32.45 лева, фактура № 0045857880 от 25.08.2023г. на стойност 82.98 лева, фактура № 0046340496 от 24.11.2023г. на стойност 24.68 лева, фактура № ********** от 25.06.2024г. на стойност 25.36 лева, фактура № 0047883639 от 25.09.2024г. на стойност 147.06 лева и фактура № 0048207092 от 25.11.2024г. на стойност 17.65 лева, върху които ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 225.66 лева, считано от 27.10.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 21.07.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

2

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди И. Р., Р. Д. Д. и А. Д. да заплатят на „В и К“ ЕАД разделно сумата общо в размер на 850.32 лева, в квоти от по 1/3 от всеки от ответниците в размер на по 283.44 лева, дължима по издадени фактури за периода от 26.09.2022г. до 25.11.2024г., с отчетен период по фактури от 28.05.2022г. до 22.10.2024г., както и сумата общо в размер на 225.66 лева, в квоти от по 1/3 от всеки от тях сумата от по 75.22 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение, дължимо за периода от 27.10.2022г. до датата на подаване на исковата молба, ведносъс законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират разноски. Представят писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответниците особен представител, с който исковата молба се оспорва като недоказана. Оспорват се твърденията, че ответниците са ползвали ВиК услуги за процесните периоди, както и представените фактури. С тези доводи се моли от съда да отхвърли предявения иск от „В и К“ ЕАД, ЕИК *********.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират писмено становище, с което заявяват, че поддържат исковата молба.

Излагат допълнителни доводи в подкрепа на същата. Представят нови писмени доказателства във връзка с указаната им тежест на доказване с определението по чл.140 от ГПК. Излагат становище по същество, с което молят да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Назначеният на ответниците особен представител в съдебно заседание поддържа подадения отговор на исковата молба и изразеното в него становище относно липсата на доказателства за ползване на ВиК услуги.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си, а именно: че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ - Апартамент, находят се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Н., к.к. С.б. - з., в.с. „С. С.*“, вх. *, ет. *, с идентификатор *****.***.***.*.**, със заведена партида в базата данни с аб. № ******.

На следващо място, ищецът следва да докаже, че през процесният период ответниците са имали качеството „потребители“ по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила 3 на тяхно име. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 1161 от 01.11.2025г., постановено по настоящото дело.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответниците са собственици на водоснабдения имот, находящ се в гр. Н., к.к. С.б. - з., в.с. „С. С.*“, вх. *, ет. *, с идентификатор *****.***.***.*.**, са представените и приети като доказателства по делото – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***, дело № ** от 0*.**.200*г. по описа на Нотариус с рег.№ 110 на НК, с район на действие – Районен съд – Несебър /л.74-74 вкл./ и справка от Службата по вписвания от 15.07.2025г. /л.12/. Видно от същите, ответниците са закупили процесния имот на 05.10.2007г. и към датата на справката от службата по вписванията – 15.07.2025г., все още са собственици на същия. Като собственици същите притежават качеството „потребители“ на ВиК услуги. От данните по делото се установява, че на 12.06.2011г., ответникът Р. Д. е входирал заявление във ВиК ЕАД за откриване на партида за новомонтиран водомер в обекта /л.13/, което е индикация, че същият в качеството си на собственик на процесното жилище е заявил ползването на ВиК услуги от ищцовото дружество. Последното е още едно доказателства за съществуването на облигациона връзка между страните.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците.

По делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.7/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 958749 с титуляр: Р. Д. Д.. Очевидно за процесния апартамент е въведено т.нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова 4 електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката следва да се кредитира от съда. Както се установява от представената по делото справка-извлечение отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера при всички посещения на имота /л.7/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на ответника. Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на назначения на ответниците особен представител относно липсата на доказателства за реално ползване на ВиК услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.