Решение № 84 от 17.02.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Несебър, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20252150100993 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

От ищеца „В.и К.” ЕАД срещу Ш. А. и Т. М. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 67,88 лева (по 33,94 лв. за всека съобразно квотата в съсобствеността) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 22,08 лв. (по 11,04 лв. за всеки) – лихва върху главницата за периода 25.11.2022г. – 10.08.2025г.

Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 19.08.2022г. – 17.07.2023г. до имот, находящ се в гр. ***, с ид. № ***, аб. № ***.

Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 67,88 лева, като от ищеца са издадени фактура № 0044287297/25.10.2022г. и фактура № 0045597739/25.07.2023г. Наведено е, че дължимата по фактурите сума не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на исковата молба. С него се оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Твърди, че не са ангажирани доказателства за цените не предоставените услуги. Сочат се нарушение на ОУ при отчитането. От съда се иска да отхвърли претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответниците имот (при 1 посочените в исковата молба квоти), е извършено водоподаване във фактурираните количества.

Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 71 – л. 72 от делото) се установява, че ответниците Ш. А. и Т. М. придобили на 23.08.2022г., при равни квоти – при липсата на други уговорки, собствеността върху имот, находящ се в гр. ***, с ид. № ***.

Видно от заявление за промяна на партида, ведно с пълномощно (на л. 12 – л. 13 от делото) партидата с абонатен номер *** била прехвърлена на името на Ш. А.. От фактура № 0044287297/25.10.2022г. и фактура № 0045597739/25.07.2023г. (на л. 18 и л. 19 от делото) се потвърждава, че за посочения апартамент била открита партида с аб. № *** към „В.и К.” ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1625/188) са правени отчитания на 20.10.2022г. при старо показание на водомера 197 куб. м. и ново показание – 202 куб. м. (потребление от 5 куб. м.), а също така и на 17.07.2023г. – при старо показание от 202 куб. м. и ново – 205 куб. м. (потребление от 3 куб. м.).

Видно от справката са начислени и още 5,91 куб. м. на 20.10.2022г. и 1,77 куб. м. на 17.07.2023г. „от разпределение“ (извършено е отчитане на централния водомер в сградата, отразено в справка на л.

8 от делото). От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени – в размер на 47,86 лв. по фактурата от 25.10.2022г. и 20,02 лв. по фактурата от 25.07.2023г. Видно от Решение № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към юли 2022г. била без ДДС: 2,140 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,542 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,973 лв. на куб. м. От Решение Ц-32 от 30.12.2022г. се установява, че тези цени за 2023г. били, както следва: за доставяне - 2,004 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,573 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,921 лв. на куб. м. Във фактурите, касаещи периодите 2022г. – 2023г., били начислени суми според посочените цени.

Налага се извод, че до имот, находящ се в гр. ***, с ид. № ***, аб. № ***, за процесния период (19.08.2022г. – 17.07.2023г.), е доставено фактурираното количество вода. Съдът констатира, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който на ответниците е прехвърлена партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответниците са потребител на вода. Съдържанието на фактурите се подкрепя от приложения нотариален акт и подаденото заявление за промяна на партида на имот, поради което съдът приема за доказано, че ответниците са били потребители за процесния период за доставената до цитирания адрес вода.

Наред с това облигационното отношение е възникнало при действието на общите условия, поради което същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците. Установена е и собствеността на ответниците, при равни квоти, върху процесния имот, поради което безспорно се установява, че те са потребители на доставената до него вода. Налице е и изрично заявление за прехвърляне на партида, направено от упълномощен представител на една от ответниците (собственик на имота), поради което са налице достатъчно доказателства за недвусмислените намерения на новия потребител да се обвърже от действието на общите условия.

В случая отчитането на процесния водомер е станало на 19.08.2022г., 20.10.2022г., 10.05.2023г. и 17.07.2023г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично 2 отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършени при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в рамките на предвидените срокове, като са избегнати по-неблагоприятни последици за ответниците (отчитане по чл. 49 от ОУ), а е отчетено действително потребеното количество вода.

Непосредствено след извършване на отчета са издадени и съответните фактури – на 25.10.2022г. и 25.07.2023г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите са станали изискуеми на 24.11.2022г. и 24.08.2023г. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял водомера.

Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. Същите са и остойностени правилно, с оглед приложените доказателства за цените на услугите за тези периоди.

Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.

Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като размерът на задълженията възлиза общо на 67,88 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от п о 33,94 лв. (дължими от всеки ответник съобразно квотата му в съсобствеността) се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. След превалутирането и закръглянето по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде присъдена в размери от по 17,35 евро.

По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава за посочения период – 25.11.2022г. – 10.08.2025г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 24.11.2022г. и 24.08.2023г., поради което ответниците действително са изпаднали в забава още към 25.11.2022г.. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е 22,08 лв. (по 11,04 лв. за всеки от ответниците) . След превалутирането и закръглянето по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде присъдена в размери от по 5,64 евро.

По разноските:

При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да м у се присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 200 лв. – платено 3 възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.

8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба (в действалата към подаване на исковата молба редакция, приложима съобразно формираната съдебна практика – Определение № 4843 от 27.10.2025г. по гр.д. № 3483/2024г. по описа на II гр.о. на ВКС) за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.

8 от ГПК в размер на 100 лв. Общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 400 лв., като след превалутирането по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България в полза на ищеца следва да бъде присъдена равностойността на посочената сума, а именно: 204,52 евро (по 102,26 евро за всеки от ответниците).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ш. А., БУЛСТАТ *** , гражданка на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на **********г., с постоянен адрес в ***, да заплати на „В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 17,35 евро (равностойност на 33,94 лв.), съотвестваща на коватата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума – 67,88 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № 0044287297/25.10.2022г. и фактура № 0045597739/25.07.2023г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр. ***, с ид. № ***, аб. № *** , с отчетен период 19.08.2022г. – 17.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2025г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5,64 евро (равностойност на 11,04 лв.) – лихва върху главницата съотвестващата на квотата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 22,08 лв. за периода 25.11.2022г. – 10.08.2025г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 102,26 евро, съответстваща на квотата й в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 204,52 евро, представляваща разноски в настоящото производство.