Решение № 1 от 06.01.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Разград, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора и С. Люб. М. като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно административно наказателно дело № 20243300600363 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на обвиняемия против решение №127/10.10.2024 г. по Административно наказателно дело № 20243330200529 по описа за 2024 година на Районен съд – гр. Разград.

Постъпила е жалба (вх. №9342/14.10.2024 г. на РС Разград) адв. Е. С. – защитник на Ю. Р. Ю., роден на *** г. в гр.Кубрат, против решение №127/10.10.2024 г. по АНД№529/2024 г. на РС Разград.

Оплакванията са, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Защитникът твърди, че актът е незаконосъобразен, необоснован и постановен при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че деянието не е доказано от обективна и субективна страна. Намира, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК. Посочва, че решението е постановено в противоречие със съдебната практика.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, с което обв.

Ю. Р. Ю. да бъде признат за невиновен и признаване на обвиняемия за невиновен.

Няма направени доказателствени искания.

В съдебно заседание защитникът адв. С. поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на РС. Намира, че съдът се е основал на параграф 6, 1 т. 46 от ЗДвП и приел, че е достатъчно това, че обвиняемият през последните 12 месеца, не е живял повече от 185 дни в България, за да приеме, че са декларирани неверни данни. Но съдът е следвало да анализира и приложи и хипотезата, че ако лицето работи в две и повече държави на различни места, в които няма такова обичайно пребиваване, но има лични връзки, като се връща редовно там. Съответно в случая лицето работи в чужбина, но няма адресна регистрация в друга държава, работил е сезонна работа в повече от една държави и се е връщал винаги на мястото, където са му личните връзки. Като неговия постоянен и настоящ адрес е именно в с. ***, там е семейството му.

Намира, че съдът не се е съобразил с действащата съдебна практика, посочена и в жалбата - решения на ВАдС. Адв. С. развива доводи и относно приложението на закона, във връзка с декларация на бивш премиер - Кирил Петков, където прокуратурата прекратява производството, поради липса на субективна страна. Защитникът завява, че правосъдието би трябвало да е еднакво, както за обикновения човечец, така и за висшия ешалон. Намира, че в случая не е налице и субективната страна. Освен изложеното изтъква, че деянието е малозначително, не е обществено опасно, не са настъпили вредни последици.

Препис от жалбата е връчен на РП Разград на 24.10.2024 г. и не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна.

Предлага решението да бъде потвърдено.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318 НПК.

С обжалваното решение РС Разград признал обвиняемия Ю. Р. Ю. за виновен в това, че на 18.07.2022 г. в гр. Разград, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация…“ се дава пред орган на властта - Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - гр. Разград, чрез служителя М. М. Д. - системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на §6, т. 46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република България – с. **, когато е имал обичайно пребиваване в друга държава 2 престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и наложил глоба в размер на 1000 лева.

Производството е протекло по реда на чл. 378 НПК.

Обвиняемият не се е явил в съдебно заседание, пред първоинстанционния съд. Дал е обяснения на досъдебното производство на 09.08.2024 г. (л. 120).

Установява се следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Ю. Р. Ю. е български гражданин, роден на *** г. в гр.

Кубрат. С регистриран постоянен адрес в с. ***, общ. Кубрат. Ю. е женен, не е осъждан (справка за съдимост л. 36, 123).

Повече от десет години обаче той и съпругата му пребивавали извън Р България, като работели сезонна работа извън България. Връщали се в с. *** за един-два месеца. През периода от 2019 г. до 2022 г., обвиняемият бил в чужбина и не се е прибирал в България.

На 12.07.2022 г. Ю. се върнал в България, за да поднови свидетелството за управление, което било с изтекъл срок на валидност.

На 18.07.2022 г. обвиняемият се явил в ОД на МВР-Разград, сектор „Пътна полиция“, на гише №2 – „Квалификация“ и пред св. М. Д. - системен оператор, подал заявление с вх.№ 3205/18.07.2022 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС. Заедно с него представил и попълнена от него и подписана декларация от 18.07.2022 г. по чл. 13, т. 6 от „Наредба № 1157/01.10.2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина“ във връзка с чл.151, ал.5 и 7 от ЗДвП. Св.

Д. установила, след справка че няма данни Ю. да пребивава в България повече от 185 дни и му съобщила това обстоятелство. Разяснила му, че следва да попълни декларация и носи отговорност за отразените в нея данни. Попълнил деклаларацията и я представил на свидетелката. В представената декларация, посочил че обичайното му пребиваване, по смисъла на §6, т.46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, не е в друга държава, а в Република България - с. ***, ул. ***. В декларацията изрично било разяснено, че: „Обичайно пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни, през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребиваване на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там“.

С това Ю. Ю. декларирал, че пребивава повече от 185 дни през всяка календарна година в България. Ю. Ю. е съзнавал, че отсъства от България повече от 185 дни през последните 12 месеца.

3

Описаната фактическа обстановка е безспорно установена и не се оспорва. В обясненият си на 09.08.2024 г. е заявил, че съжалява за извършеното и иска да сключи споразумение.

Видно от показанията на св. Ф. А. – майка на Ю.а, която е дала съгласие да дава показанията, от 10 години синът – Ю. Ю. и снаха – Е. Ю.а работят извън България. Не знае в кои държави. Като не се прибирали от август 2019 г. до юли 2022 г.

Видно от показанията на св. З. З. – брат на св. Ф. А., Ю. и съпругата му от няколко години живеят и работят в чужбина. Като от 2019 г. не са се прибирали. А когато се прибирали стояли по 1-2 месеца.

В изготвената характеристична справка (л. 39) също е отразено, че изготвилият е служител на МВР е установил, че Ю., със семейството си, живее извън България.

Събраните по делото доказателства сочат, че Ю. не живее в България, не се е прибирал за повече от 1-2 месеца лятото. Не се установява, че в периода след 2019 г. до юли 2022 г. се е връщал в страната. Нито, че в този период е работил в различни държави.

Заключението по назначената експертиза е ясно, обосновано, няма съмнения в правилността му.

Събраните доказателства еднозначно сочат описаната фактическа обстановка. Не са налице противоречия. Обвиняемият и защитникът му не оспорват установените от първоинстанционния съд факти.

Съгласно чл. 313, ал. 1 НК, който потвърди неистина в писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Съгласно чл. 151, ал. 1 от Закона за движение по пътищата:

„Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация…“.

Съставът на ОС Разград намира, че деянието е съставомерно.

Атакуваното решение не постановено в противоречие с практиката. В решение по ВАНД № 17 по описа за 2020 г. на ОС Кюстендил е прието, че за субективната страна на едно престъпление се съди по обективно извършените от подсъдимия действия и е потвърдено осъдително решение на първоинстанционният съд за това, че е потвърдил неистина, че е установил обичайното си пребиваване в Република България. В решение по наказателно дело № 20223300600194 по описа за 2022 година ОС Разград е приел, че е обвиняемото лице съзнава, че не е обичайно пребиваващо в България, тъй като не е живяло повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца в Република България, каквото е изискването на закона по смисъла на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. Както и че действията му навеждат на извод за липса на 4 малозначителност на деянието, по чл. 9, ал. 2 НК, тъй като на обвиняемият е обяснено какви са последиците от попълването на декларацията, но Ю. попълнил и подписал декларацията. По сходен казус е и решение по административно наказателно дело № 20212200600399 по описа за 2021 година, решение по Въззивно административно наказателно дело № 20215300602607 по описа за 2021 г.

Ю. е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта - началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- гр. Разград, за удостоверяване истинността на това, че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на §6, т.46 от допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в Република България.

Престъплението е извършено при пряк умисъл. Ю. е знаел, че вписва в декларацията невярно обстоятелство. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, чеса налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК, тъй като за извършеното умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, Ю. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред. Наказанието е наложено в предвидения минимум.

Съставът на въззивния съд намира, че материалния закон е приложен правилно.

Жалбата е неоснователна. Ю. не е пребивавал в България през последните две години преди да подаде процесната декларация. Разяснено му е от служителя и е описано в бланката, че следва да е живял повече от 185 дни на територията на страната, за да се приеме, че има обичайно пребиваване в България. Ю. е живял извън страната със семейството си – съпругата си.

Трайно е бил установен там. Връщал се е за кратко през лятото. Не е налице нито, че пребивава в дадена държава за изпълнение на задача с определена продължителност, нито че следва в университет или друго учебно заведение, нито че последователно пребивава на различни места в две или повече държави и съответно мястото, където са личните му връзки е България. Ю. е посещавал България и майка си за кратки период от време, но не може да се приеме, че е изпълнено условието „лицето редовно се връща там“. Деянието не е без обществена опасност. То е с типична опасност за този вид престъпления. Деецът е нарушил установения ред. Декларирал е неверни обстоятелства, за да получи СУМПС и с него е могъл да управлява лек автомобил в друга държава, където живее и работи, т.е. пребивава трайно.