Решение № 645 от 29.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. гр. Хасково, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Персиана Л. Михова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20265640100147 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. П. Д., ЕГН **********, постоянен адрес : гр.ХАСКОВО ***** против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, *****, представлявано от Н.П.П, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 119,64 евро (234 лева), представляваща недължимо платена сума над чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 497559/18.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба ( 04.06.2025г.) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 18.12.2021г. между него (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е сключен Договор за потребителски кредит № 497559/18.02.2021 г., по силата на който кредитополучателят е получил 550 лв., за които дължи заплащане на цена, определена като фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 %. Договорено е, че кредитът ще бъде върнат на 15 седмични вноски, както следва: 1 х 4.28лв. и 13 х 44.65лв. или обща сума за плащане от 584.73 лв. Кредитодателят е разписал в договора, че годишният процент на разходите (ГПР) е 49.85 %. Съгласно чл. 6.1 от договора за кредит, кредитополучателят се задължава да предостави едно от изброените обезпечения: поръчител или банкова гаранция.

Предвидено е, че обезпечението следва да отговаря на условията, посочени в чл. 33 от Общите условия към договора. Съобразно чл. 8 от процесния договор, при неизпълнение на изискването на чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 199.27 лв., която ще се плаща разсрочено и ще се кумулира към падежните вземания по погасителния план.

1

В изпълнение на сключения договор, кредитополучателят е извършил плащания в полза на „Сити Кеш" ООД в общ размер на 784 лв., с което е погасил изцяло задължението си. Ищецът не съхранява всички платежни документи за извършените от него погашения, съхранява три вносни бележки: На 01.04.2021 г. - платени 94.36 лв.; На 03.05.2021 г. платени 96.69 лв. и на 31.05.2021г. - платени 96.72 лв. Останалите плащания са извършени, но към момента не се съхраняват платежни документи за тях.

Ищецът твърди, че поради нарушение на императивните изисквания на чл. 22 от ЗПК, процесният договор за кредит не е породил валидни права и задължения, на което основание и съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи на заемодателя възстановяване единствено на чистата стойност на кредита, която вече е изцяло погасена.

Сочи, че процесният договор е нищожен съгласно чл. 22 от ЗПК поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ , на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП. Сочи, че в процесния случай договорната лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва, с което в разрез с добросъвестността кредиторът използва материалната затрудненост на кредитополучателя, за да получи престация, значително неравностойна на предоставения от него кредитен ресурс.

Извършеното договаряне създава неравноправност съгласно чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП в правоотношението поради това, че размерът на записаната в договора възнаградителна лихва е неточен и подвеждащ, тъй като в нея не е включено вземането невярно наречено „неустойка". Това вземане не притежава обезщетителна и обезпечителна функции, с което разкрива действителната си природа на цена на кредита - скрита договорна лихва. С такова договаряне се заобикалят изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора за кредит да се запише ясно и прозрачно действителния размер на дълга, поради което е осъществено и основанието по чл. 21 от ЗПК. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9, които, ако не са спазени договорът за потребителски кредит е недействителен, се налага изводът, че под "условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи - процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин и оттук дали вноските са анюитетни или са 2 намаляващи.

Сочи, че не е изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в договора да бъде разписан лихвения процент на ден.

Договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл.

11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл.

22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включен разходът за допълнителна икономическа облага - допълнителна цена на кредита, която кредиторът неточно и заблуждаващо потребителя е нарекъл „неустойка" с цел да заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращо максималния размер на ГПР.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, което е основание тази клауза да се квалифицира като неравноправна. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В процесния договор за потребителски неточно и подвеждащо кредиторът е разписал ГПР в размер на 48.52%, без в него да включи скритата под формата на неустойка възнаградителна лихва. Заблуждаващото посочване на ГПР обуславя недействителността на клаузата, уреждаща размера му като неравноправно договорена поради прилагане от страна на кредитора на заблуждаваща търговска практика.

Липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността на цялата кредитна сделка - арг. от чл. 23 от ЗПК и съобразно тълкуването, изведено в практиката на СЕС и на ВКС. Освен това, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, с невярно посочена информация, че той е формиран от общия разход за възнаградителна лихва. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/ с посочване и на разхода за възнаграждението на дружеството поръчител, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Нищожната клауза, определяща годишния процент на разходите, се приравнява на липсваща такава. Предвид изложеното и на основание чл. 22 от ЗПК, процесната клауза за ГПР, като елемент от същественото съдържание на договорите за потребителски кредит, е недействителна и нейната недействителност съобразно чл. 23 от ЗПК влече недействителност на цялата кредитна сделка.

Сочи и че не е налице изпълнение на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК в хипотезите, в които в клаузите на договор за кредит по същество са възпроизведени 3 разпоредбите на чл.29 ЗПК относно срока, реда и условията за упражняване на правото на отказ от договора от потребителя, като е предвидено, че подлежащата на заплащане лихва се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент. Посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент - пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, обаче не съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора. Непосочването в процесния договор на лихвен процент на ден - част от изискуемото по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК съдържание на потребителския кредит, обуславя, на основание по чл.22 ЗПК, недействителност на договора, поради което кредитополучателите, в качеството им на потребители, дължат връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви или други разходи по кредита - чл.23 ЗПК.

На собствено основание, сочи че е нищожна неустоечната клауза, преценена съобразно задължителните разяснения по т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09. В процесният договор е уговорено, че неустойката се дължи при неизпълнение на договорно задължение, което не съставлява основната престация по договорът и че се престира независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, поради което тя е типичен пример за неустойка, която изначално не притежава обезщетителна функция.

Вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и единствено при преценка за наличие на кредитоспособност да му предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на срока на кредита и наличния риск.

Неустойката не притежава и обезпечителна функция доколкото е уговорено, че се начислява, ако не се осигури обезпечение след сключване на договора. Законът в чл. 71 от ЗЗД предвижда различни правни последици при непредоставяне на обезпечение, а именно право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си, отчитайки легитимния му интерес да измени облигационната връзка при невъзможност да гарантира събиране на вземанията си. В процесния договор в разрез с нормалното търговско развитие на правоотношенията е предвидил различни правни последици, което разкрива целта му да предвиди силно ограничителни изисквания за предоставяне на обезпечение, за да си гарантира допълнителната икономическа облага, подвеждащо именувана „неустойка".

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Сити Кеш" ООД, с ЕИК *****, да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 119,64 евро (234 лева), представляваща недължимо платена сума над чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № 497559/18.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба ( 04.06.2025г.) до окончателното изплащане.

Претендира разноски, в това число адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 ЗАдв.

4

Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан.Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор.

Признава обстоятелството, че ищецът му е заплатил сумата 234 лева над усвоената главница по процесния договор.Поддържа, че оспорените клаузи са действителни. Сочи, че оспорената неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от изброените в него обезпечения. Съгласно чл. 11, т.