Присъда № 2 от 03.02.2022, Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към Присъда № 2 от 03.02.2022 г. по наказателно общ характер дело № -2 по описа за 2021 г. на Г. районен съд

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по внесен от Районна прокуратура С., Териториално отделение Г., обвинителен акт, с който на подсъдимият С.П.Ч. е повдигнато пред съда обвинение в извършването на престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1 НК, за това, че на 30.08.2019 г., в землището на с. Р., О. Г., по републикански път - - км. -+-, е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „Ф.“, с номер на рамата: -, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.-0 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Обн., ДВ, бр. 31/14.04.-0 г., изм. и доп.).

Първоначално за същото престъпление РП С., ТО Г., е внесла в съда мотивирано постановление от 04.09.2019 г. по чл. 375 НПК с предложение за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК. За разглеждането му е било образувано приложеното а.н.д. № 197 по описа за 2019 г. на Г. районен съд, съдебното производство по което обаче е било прекратено с определение от 21.11.2019 г., а делото върнато на прокурора, поради неприложимост съгласно чл. 78а, ал. 7 НК на основанието по чл. 78а НК, поради извършеното от подсъдимия в реална съвкупност на 13.09.2019 г. и дР.го такова престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.

Поради това на 19.12.2019 г. РП С., ТО Г., е внесла в съда обвинителен акт, с който е предала подсъдимият на съд за извършването на същото престъпление, за разглеждането на който е образувано приложеното н.о.х.д. № 303 по описа за 2019 г. на Г. районен съд, по което е постановена присъда № 5/17.06.2020 г., с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на това престъпление, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години.

По негова жалба обаче тази присъда е била отменена, поради непроведено разпоредително заседание, а делото върнато за ново разглеждане от дР.г състав съда с решението по приложеното внохд № 1145 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен съд.

В проведеното при новото му разглеждане на 04.03.2021 г. разпоредително заседание, съдебното производство по образуваното за същото нохд № 263 по описа за 2020 г. на Г. районен съд е било прекратено, а делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени наР.шения на процесуални правила, което определение е било протестирано и потвърдено с определение по приложеното чнд № 2054 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд.

След отстраняване на тези наР.шения, РП С., ТО Г., е внесла в съда обвинителен акт срещу подсъдимия, за разглеждане на който е образувано настоящото дело.

Представителят на Районна прокуратура С., ТО Г., поддържа по същото обвинението и предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, и за да не влоши положението му, да му наложи същото по вид и размер наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение да отложи за същия изпитателен срок от три години, което му е било наложено с отменената по него жалба горепосочена присъда при първоначалното му разглеждане по нохд № 303 по описа за 1

2019 г. на Г. районен съд, и му определи на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 НК общо наказание за престъпленията по настоящото дело и по посоченото от прокурора дР.го приключило с одобрено от съда споразумение за решаването му наказателно общ характер дело, със съображения и доводи, изложени подробно в хода на съдебните прения.

Защитникът адв. Ц.В. пледира за оправдаване на подсъдимия, поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин, а ако съдът го намери за доказано по този начин, да оправдае подсъдимия поради малозначителност на извършеното от него деяние, със съображения и доводи, изложени подробно в хода на съдебните прения.

Подсъдимият С.П.Ч. не се признава за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, отричайки в обясненията си да е управлявал товарния си автомобил по посочения в обвинителния акт републикански път, а в хода на съдебните прения изразява съгласие с пледоарията на защитника си и заявява, че не всичко по делото е изяснено, а в последната си дума счита, че не е виновен, след като никой не е установил по делото да се е движел по главния път.

Г.т районен съд, след като обсъди, поотделно и в съвкупност, всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, и взе предвид исканията, доводите и съображенията на страните по делото, намери за установена по несъмнен начин при новото му разглеждане по настоящото дело, следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.П.Ч. живее в - и е правоспособен водач на МПС категории „В“ и „АМ“. Регистриран е като едноличен търговец с фирма -, със седалище и адрес на управление -- (л. 18 от нохд № 303/2019 г. на ГРС ). Собственик е на товарен автомобил с марка и модел „Ф.“, с идентификационен номер: -, който е бил регистриран на 09.02.1993 г. на фирмата му с регистрационен номер - (л. 8-- от досъдебното производство).

Регистрацията му е била първоначално служебно прекратена на 24.03.-0 г., на основание §3, ал. 3 ПЗР на Наредба № I-45 от 24.03.-0 г. , тъй като регистрационните номера не са отговаряли на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591 и Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 03.11.1998 г. (л. 8 от досъдебното производство). На 28.12.2015 г. и подсъдимият е подал заявление в С. на О. С. за прекратяване на регистрацията на това му МПС, която на това основание е била прекратена на 28.12.2015 г. по негово желание (л. 12 от досъдебното производство). В приложената към това му заявление негова заповед от 28.12.2015 г. за прекратяването й същият собственоръчно е отразил, че ще съхранява този си автомобил в базата на фирмата си (л. 21 от нохд № 303/2019 г. на ГРС).

На 30.08.2019 г., около 08:15 часа, подсъдимият управлявал същият си товарен автомобил „Ф." с идентификационен номер -, без регистрационни табели, по републикански път - - км. -+- от с. Р., О. Г., в посока гр. Г.. На същия път в с. Р. този управляван от него автомобил бил застигнат от свидетеля П., служител на Р. Г., който пътувал за работното си място с личния си автомобил. Свидетелят П. забелязал, че пътуващият пред него товарен автомобил е без задни пътепоказатели и регистрационна табела. След с. Р., по пътя за Г., свидетелят П. изпреварил управляваният от подсъдимият автомобил и видял, че няма и предна регистрационна табела, фарове и габарити. За да му извършат проверка, свидетелят П. спрял на пътя и се обадил на дежурния в Р. Г. да изпрати патР.лен автомобил със служители в С.. Междувременно на около половин километър след с. Р., в посока гр. Г., управляваният от подсъдимият товарен автомобил навлязъл и спрял на около 50-- метра по черен път. Свидетелят П. спрял до автомобила на подсъдимия и след като му се легитимирал със служебна карта поискал да му представи свидетелството си за управление на МПС и документите за автомобила. Подсъдимият не носел със себе си никакви лични документи и такива на управляваният от него товарен автомобил. Не след дълго по сигнала на свидетелят П. на място пристигнали свидетелят Д., на длъжност „м.“ при ПК-Р.-Г. и колегата му – свидетелят О.. Свидетелят Д. установил, че управляваният от подсъдимия товарен автомобил е без регистрационни табели и поради това не могъл на място да 2 извърши в таблета си проверка по номера на рамата му. При извършената поради това такава след това в Р. Г., където подсъдимият бил отведен за извършването й със служебния автомобил на свидетелите Д. и О., а свидетелят П. ги последвал с личния си автомобил, свидетелят Д. установил по сниманият на място с таблета му номер на рамата на товарния автомобил на подсъдимия, че същият е с прекратена регистрация, за което му съставил АУАН № 854150/30.08.2019 г., който последният подписал без всякакви възражения (л. 16 от досъдебното производство).

По описаният начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 345, ал. 2, във вр. с ал.1 НК.

Описаната фактическа обстановка се установява несъмнено от следните събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, а именно: показанията на разпитаните по делото свидетели П., Д. и О., включително и прочетените им такива съгласно чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 и ал. 3, т. 3 НПК в досъдебното производство и при първоначалното разглеждане на делото по нохд № 303/2019 г. на ГРС, както и писмените доказателства събрани в досъдебното производство, при първоначалното разглеждане на делото по нохд № 303 по описа за 2019 г. на ГРС и по настоящото дело, посочени подробно на страница 11 от протокола за съдебното заседание на 03.02.2022 г. по делото, и приобщени към доказателственият му материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК (л. 94), между които гласни и писмени доказателства не са налице съществени противоречия относно главния факт в процеса по чл. -2, т. 1 НПК (управлението от подсъдимия на товарния му автомобил с прекратена регистрация по горепосочения републикански път), което да налага отделното им обсъждане. Тъкмо напротив. Тези доказателства взаимно се подкрепят и допълват, установявайки по един несъмнен начин по делото извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК.

Съдът не кредитира показанията на посоченият от подсъдимия свидетел З.. Не само защото между тях и тези дадени от същият свидетел на досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и 2 НПК, е налице съществено противоречие относно датата (на лист 45 от досъдебното производство този свидетел е дал показания, че това се било случило на „….петък 13-ти в жегата, месец септември, през 2019 година…“, а на л. 53 от делото, че – „..лятото беше 2019 г…, ……беше август…..“, а подсъдимият е осъждан и за дР.го такова извършено на същото място, но на 13.09.2019 г. престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, видно от бюлетина му за съдимост – л. 12, при което не става и ясно дали показанията на този свидетел се отнасят до случая по настоящото дело или до някой дР.г случай по дР.го дело, респективно до този по нохд № 111/2020 г. на ГРС ), и мястото, времето и лицата, до които се отнасят (в досъдебното производство този свидетел е заявил, че видял в далечината, на около --300 метра от пътя, един бял бус и подсъдимият с още двама човека в нивата, които минали покрай него, когато излизали от нивата, разговаряли и това било, като по-късно разбрал, че тези хора били полицаи, които му се и представили, че били такива, като след това разбрал, че подсъдимият тръгнал към Г. с тях, а той си тръгнал към С., като не видял нивата с какво била насадена, защото не успял, а по делото дава съвсем различни от тези, и вътрешно противоречиви показания, че нивата на подсъдимия се била виждала от главния път, но растенията не можели да се видят от него, а трябвало да се отиде на място, като той видял подсъдимия да се разправя с „някакъв човек“, а след съвсем кратко време дошла полицейска кола по главния път от гр. Г., докато този свидетел чакал на главния път, след което отишъл „при тях“, когато дошли полицаите и разбрал, че били такива, като те минали покрай него и отишли при подсъдимия и той после тръгнал с тях за град Г., като този свидетел стоял на главния път, а те минали покрай него и видял, че подсъдимият бил в полицейския автомобил и тръгнал с тях, като нещо се разправяли, а този свидетел бил само на главния път, бил сам, като не знаел дали някой го бил видял, а само подсъдимият, като минал покрай него, отворил полицейската кола и му казал да не го чака, защото отивал до полицията в Г. ).