Определение № 14965 от 07.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14965 гр. София, 07.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507468 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Уиз Еър Унгария“ Црт, подадена срещу Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 27433/2025 г. на СРС, 90 състав, в частта относно присъдените на П.Г.Й. разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева.

В жалбата се поддържа, че материалният интерес на заявителя е само 782,33 лева, а делото в случая не се характеризира с фактическа и правна сложност, която да обуслови присъждането на адвокатски хонорар над сумата от 200,00 лева. Излагат се съображения, че с оглед практиката на СЕС съдът може да определи адвокатско възнаграждение и под минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Поддържа се, че присъдените разноски от 600,00 лева са прекомерни. С оглед изложеното се моли да се намалят присъдените със заповедта за изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200,00 лева. Претендират се разноски по настоящото дело.

Насрещната страна – П.Г.Й., е подала отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че определеното адвокатско възнаграждение е в размер, близък до този по Наредба № 1 от 2004 г. Сочи, че инициирането на заповедното производство е свързано не само с попълване на бланково заявление, а и с проучване на казуса, определяне на компетентния съд, мотивиране на заявлението. Поддържа, че установените минимални размери на адвокатските възнаграждения трябва да гарантират надлежното упражняване на адвокатската дейност, вкл. техническата обезпеченост, адекватната правна подготовка и професионалното съществуване.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в законоустановения 1 срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

Софийски районен съд е издал в полза на П.Г.Й. заповед за изпълнение срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт – клон България КЧТ за сумата от 400,00 евро – обезщетение за забавен полет, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, сумата от 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 25 лева –заплатена държавна такса. Възражение по чл. 414 ГПК не е постъпвало.

Ответникът по заявлението е подал възражение по чл. 414а ГПК, в което е посочил, че е изпълнил задълженията си, включително тези за разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност, релевирано с процесната частна жалба, е основателно. С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от националното право, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения, няма задължителен за съда характер.

Поради това според актуалната съдебна практика размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение се определя, след като съдът вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко фактическата и правна сложност на делото – така Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС и др.

В конкретния случай заповедното производство не се отличава с правна или фактическа сложност. Производството се е развило формално, като от страна на заявителя е подадено заявление по нормативно установен образец. Освен това е налице нисък материален интерес.

Съобразявайки горепосоченото, настоящият съдебен състав приема, че за извършените правни услуги за изготвяне и депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, е справедливо да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Възнаграждение над тази сума е прекомерно.

Предвид горното обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските, с която е разпоредено „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ да заплати на П.Г.Й. разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лева до сумата от 600 лева.

По разноските за настоящото производство:

На частния жалбоподател не се дължат разноски за настоящото производство.

Съгласно трайната практика на ВКС в производство относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски – така Определение № 489/17.10.2017 по ч.гр.д. № 3926/2017 на IV Г.О. на ВКС, Определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на I V Г.О. на ВКС, Определение № 2

75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. на III Г.О. на ВКС и др.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване съгласно т. 8 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 14527 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 27433/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, в ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, да заплати на заявителя П.Г.Й., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 200 лева до сумата от 600 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3