Решение № 110 от 08.11.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Никопол, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20224420100287 по описа за 2022 година

По молба вх.№22751/25.11.2021г. първоначално пред ПлРС е образувано гр.д.

№7369/‘21г., в което като страни са посочени А. Д. А., ЕГН********** от гр.***, ул.“***“№2 чрез адв.П. Й. Н. от ВАК със съдебен адрес за призоваване в гр.ВАРНА, ул.“***“ №44, ет.4, офис №6 срещу „***“ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.***, ул.“***“№12 представлявано от В.М.И..

След прекратяване на производството пред ПлРС с определение №1951/16.05.2022г. и пристигане на делото в НРС по вх.№1492/21.06.2022г. пред НРС е образувано настоящото дело.

В исковата молба ищцата А. Д. А., ЕГН********** с адрес в гр.Гулянци ул.“***“№2 чрез процесуалния си представител адв.П. Й. Н. от ВАК със служебен адрес гр.Варна, бул.“***“№***, офис 6 твърди, че на 08.02.2021г. между А. и „***“ ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“***“№12, представлявано от В.М.И. бил сключен договор за паричен заем №965475 към искане №171650, във връзка с което и по силата на договора дружеството ответник предоставило в заем сума в размер на 1000лв. на А., която се задължила да върне предоставената сума в срок до 08.12.2021г. на 10 месечни вноски при месечен лихвен процент от 3.330% и годишен лихвен процент на разходите от 48.378%. Допълва, че в чл.3 от договора били посочени параметрите на заема, като било предвидено че размера на всяко погасителна вноска бил 119.21лв., а дата на първото плащане била 08.03.2021г., като последното пращане трябвало да бъде извършено на 08.12.2021г.

Допълва, че в договора било посочено, че заема се обезпечава, а общата сума на 1 плащане била в размер на 1192.13лв.

Сочи, че в чл.6 от договора за паричен заем №965475/08.02.2021г. било посочено, че страните се съгласили договора за заем да бъде обезпечен с гарант при условията на чл.10, ал.2, т.1 от ОУ към договора за заем. Допълва, че съгласно посочения член от ОУ към договора, гарант трябвало да са две физически лица, всяко от които да отговаря на посочени условия, а именно да има нетен размер на осигурителни доход над 1000лв. съгласно справочните данни от НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не са заематели по договор за заем сключен със заемодателя по настоящия договор; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от редовен, както по активни, така и по погасени задължения съгласна справочните данни от ЦКР към БНБ.

Освен с гарант се сочи от процесуалния представител, че заема следвало да се обезпечи и с още едно от изброените в договора обезпечение по избор на заемателя, а именно: ипотека на недвижим имот съгласно чл.10, ал.2, т.3 от ОУ /първа по ред ипотека/; особен залог върху движимо имущество съгласно чл.10, ал.2, т.2 от ОУ /пазарната стойност на движимата вещ да надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем с включени главница и лихва/; банкова гаранция съгласно чл.10, ал.2, т.4 от ОУ /банковата гаранция следвало да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период включващ периода на договора за заем до изтичане на шест месеца слез падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаващо задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва/ или цена книга издадена в полза на заемодателя.

Сочи се още, че съгласно чл.8 от договора за паричен заем в случай на непредставяне на договореното в чл.6 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията по чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ към договора, заемателя дължал на заемодателя неустойка в размер на 757.87лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договор за заем.

Сочи се, че съгласно погасителен план към договор за паричен заем №965475 от 08.02.2021г., всяка погасителна вноска е в размер на 195.00лв., в която се включва вноска без неустойка в размер на 119.21лв. и разсрочена неустойка по чл.8 от договора при липса на обезпечение в размер на 75.79лв., като падежът им бил както следва: 08.03.2021г.; 08.04.2021г.; 08.05.2021г.; 08.06.2021г.;08.07.2021г.; 08.08.2021г.;

08.09.2021г.; 08.10.2021г.; 08.11.2021г. и 08.12.2021г.

Съгласно погасителния план, общата сума която А. Д. А. следвало да върне била в размер на 1950лв., от които 1000лв. главница, 192,13лв. лихва и 757,87лв. неустойка.

2

Сочи се още, че съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договора за потребителски кредит бил договор въз основа, на който кредиторът предоставя или са задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Сочи се, че доколкото договор за паричен заем №965475/08.02.2021г. бил договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Допълва се, че за сделки противоречащи на добрите нрави се считат тези, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. Сочи се, че в конкретния случай е налице именно такова несъответствие в случая, доколкото на А. било вменено задължение да обезпечи заема си, след като усвои сумата, като в противен случай дължи неустойка в размер на 757,87лв.

От процесуалния представите се излагат доводи за това, че по отношение на сключения договор между А. и дружеството, следвало да се прилагат правилата на ЗПК, където се подчертава, че изчерпателно било посочено съдържанието на договора за кредит. Наред с горното се сочи, че в чл.8 от сключения между страните договор било посочено, че А. се съгласявала в тридневен срок от сключването му да обезпечи заема с гаранти и още едно обезпечение по чл.6 от договора, като ако не изпълни това свое задължение дължала неустойка. Излагат се доводи за това, че в Глава 4 на ЗПК било уредено задължението на заемодателя, преди сключването на договора за заем да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на договора, изобщо или в искания размер на заема. В тази връзка се допълва, че клаузата съдържаща се в чл.8 от договора се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и задължението на потребителя.

По отношение на чл.16 от ЗПК се сочи, че оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на заема, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договора да заем. Допълва се, че чрез цитирана клауза на длъжника се вменявало задължени да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат. Наред с това от процесуалния представител се сочи, че в чл.8 от договора, формално била уговорена неустойка за неизпълнение на задължение, а фактически се дължала договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Излагат се доводи, че доколкото за да не възникне вземане за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и същите следва да бъдат изпълнени в кратък срок, води до обективно затруднение от заемателя, тези изисквания да бъдат покрити. Действително заемодателя е дал възможност на заемателя А. в тридневен срок да му представи гарант, но същия 3 трябвало да отговаря на множество изброени изисквания, а освен това е предвидил още едно обезпечени - ценна книга издадено в полза на заемодателя. Предоставянето на къси срокове препятствало длъжника да реагира и изпълни условията. Допълва се, че опциите визирани в чл.6 от договора не давали възможност на заемателя да избегне плащането на неустойка, тъй като той реално не можел да изпълни тези условия, което от своя страна водело до възникване на вземането за неустойка в сферата на кредитора във всички случаи. Сочи се, че сумата от 757,87лв. имало възможност да се плаща разсрочено на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, като в този случай от заемодателя било предвидено, че погасителната вноска била в размер на 195лв., а общото задължение ставало 1950лв. Във връзка с изложеното се сочи, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора целяла да заобиколи нормата на чл.16 от ЗПК, поради което се твърди, че по силата на чл.21, ал.1 от ЗПК, същата се явявала нищожна. Допълва се, че на това основание нищожна се явявала и уговорената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Сочи още, че естеството на уговореното задължени по чл.6 било непарично, като същото не било главно, а акцесорно и спомагателно, целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразявало в това да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Твърди, че неизпълнението на главното задължение било същественото по договора, доколкото неизпълнението на задължение по чл.6 не можело да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Твърди се, че ако за заемодателя е било важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключване на договора. От тук процесуалният представител прави извода, че предвидената неустойка в размер на 757,87лв. при главница от 1000лв. излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръщала само в средство за обогатяване на кредитора, предвид това, че тя трудно би била избегната предвид посочените условия по договора.

Прави се извод, че целта на посочената неустойка била само, за да санкционира неизправната страна, като чрез нея заемодателя целял при неизпълнение да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва, а в случая представлявала вземане на заемодателя, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което представлявало допълнителна печалба за него освен лихвата и в тази връзка противоречила на добрите нрави, тъй като целяла неоснователно да обогати заемодателя. В допълнение се излагат доводи, че процесната клауза за неустойка за непредставяне на обезпечение не била съобразена и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит, като се сочи, че в чл.8, §1 от Директивата 2008/48, от съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договора за кредит, кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост, това 4 задължение можело да включва изготвянето на справка от съответната база данни. В този смисъл, според процесуалния представител на ищеца било и съображение 26, в което било посочено, че в условията на разрастващ се кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следвало да упражняван необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. В тази връзка се излагат и доводи, че преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, до колкото цели да предпази потребителите от свръх задлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състояла, както ставало ясно от съображения 7 и 9 в предвиждането в областта на потребителските кредити до пълна хармонизация в редица ключови области и която се приемала като необходима, за да се осигури на всички потребители в съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси, за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл, според процесуални представител, клаузата която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение, което задължение ставала изискуемо след неизпълнени на договора за кредит била в пряко противоречие с целта на Директивата, а целта била ако има съмнение в платежоспособността на длъжник, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се отпуска кредит, която практика би съответствала на изискванията на Директивата.