Решение № 4737 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4737 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100510725 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20083690/16.03.2023г. по гр.д. № 15322 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 164-ти състав „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на „Т.К.“ООД, ЕИК ******* на основание на чл. 55, ал.1, пр. и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 99 от ЗЗД сумите, както следва: сумата от 1256,25лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.12.2020г., до изпращането й, представляващи платено в периода от 01.12.2015г. До 26.03.2020г. без основание от В.Й.П., ЕГН ********** възнаграждение за пакетни допълнителни услуги по два договора за потребителски кредит, сключен с П.К.Б.“ЕООД от 416,65лв. и от 725,56лв; платена без основание договор а лихва по договор за потребителски кредит в размер на 83,35лв; платена такса по тарифа в размер на 20лв. и надвнесена сума от 10,69лв., въз основа на нищожни клаузи по споразумение за допълнителен пакет услуги към договори за потребителски кредит № 5013989632/22.04.2015г. И договор за потребителски кредит № 30040473348/06.11.2019г., които вземания са цедирани от В.Й.П. на ищеца Т.К.“ООД с договор за вземания от финансови институции от 26.03.2020г.; на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски от 720,25лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.

1

№25015372/07.04.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете

-„П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че Посочил е, че решението било постановено по непредявени искове. С молбата от 20.01.2021г. Ищецът сочел че не твърдял предявени суми да са платени по недействителни договори или по нищожни клаузи. С последваща молба ищецът сочел, че претенцията е за платени суми без договор и по грешка, едва в първо о.с.з. изявленията били че суми са платени по недействителен договор и по нищожни клаузи, като неправилно било прието от РС че изявленията са уточнение на исковете. Тези изявления били предявяване на нов иск, а не изменение на предявен иск Решението било постановено по нередовна искова молба, нередовности на която не били отстранени в срок. Указания били давани няколко пъти от СРС, те не били изпълнявани в срок. В последно о.с.з. направените изявления били че вече се предявен иск за цялото вземане, а не за частичен иск, като се сочи и друга сума, това не било изменение на размер, а изменение и на основание. СРС приел, че клаузата за възнаградителната лихва била нищожна, но такова твърдение ищецът не бил направил своевременно , това не било предмет на делото и съдът не можел да се произнася служебно. Не било искано присъждане на суми поради нищожност на клауза за ГПР, не бил предявил установителен иск за нищожност на тази клауза, недопустимо СРС приел клаузата за нищожна. СРС приел, че суми са платени по нищожни клаузи на споразумения към договори за потребителски кредит но такива не се установило да съществуват, страните не твърдели те да са сключени по такива споразумения, произнасяйки се че такива са платени СРС постановил недопустимо решение. Вземането на В.П. дори и да е съществувало не било валидно прехвърлено на ищеца. С приетия по делото договор не били прехвърлени нейни вземания, а и бил недействителен. Имал правен интерес да оспори този договор и неправилно СРС приел обратното. Доказването на тези твърдения щяло да обоснове недействителност на исковете и това доказвало правния му интерес. В случая договорът за цесия бил сключен с потребител и за него приложими били норми на Закона за защита на потребителя. Този договор за цесия съдържал неравноправни клаузи и бил нищожен. Получаването на покана за доброволно изпълнение или на уведомление за цесията не водело до отпадане на интереса му да оспори договора за цесия.. Не бил получил уведомление за цесията, уведомлението било с автор лице, което нямало правомощия за същото, цесионер няма право да преупълномощава трети лица за уведомяването за цесията. Цедент не бил потвърдил писмено пред длъжника прехвърлянето на вземането. Вземанията по договора за вземания не били индивидуализирани поне по определяем начин., нямало съгласие. Съвкупност от вземания не било обект на правото.

Клаузите на чл. 3 и на чл. 4 от договора за цесия били противоречиви,уговаряли възмездност, но плащане на цена е обвързвана със 2 събиране на задължението. Така не ставало ясно волята на страните каква е.

Липсата на валидна уговорка за цена водела до нищожност на целия договор за цесия, защото цената била съществена част от съглашението. Не ставало ясно от договора за цесия дали се прехвърлят вземания или се възлагат за събиране. Тези съглашения по договора за цесия не били в интерес на потребителя, били неравноправни. Дейността по изкупуване на вземания била съществена за ищеца, но не била вписана в предмета му на дейност като осъществявана по занятие, следвало да се впише като финансова институция, но това не било направено , което означавало че упражняваната от ищеца дейност била нерегламентирана и така сключените договори за цесия били нищожни Договор за цесия бил сключен без представителна власт, не било доказано А.С. да има представителна власт за ищеца. Релевантно било кой е попълнил Приложение № 1 към договора. Само потребителят можел да се позове на нищожни клаузи по потребителски договор, за ищеца не била предвидена такава възможност. Споразумението за допълнителни услуги било различно от договора за потребителски кредит, с договора за цесия вземания по споразумението не били прехвърлени. Пратените суми от П. имали основание. Клаузи били валидни, договорите и споразуменията също били валидни. Не било доказано В.П. да е платила по допълнителен пакет услуги горница над 563,06лв., вещото лице не установило такова плащане.

Част от разликата вещото лице посочило, че е платено от 3-то лице, което не създавало основание сума да се връща на П.. Пакетът допълнителни услуги се предоставял на потребителя по негово желание, той не бил задължителен, не бил свързан с усвояването на сумите по кредита договор и споразумение сочели размер на възнаграждение за всяка услуга, нямало пречка да се определи общо възнаграждение за целия пакет услуги-аргумент от чл. 103 , ал.

3 от ЗПУПС Услугата приоритетно обслужване не била свързана със сключване на допълнително споразумение. Предоставянето на услугите зависело от потребителя, а не от кредитора. Допълнителните услуги били допълнителни възможности за потребителя. Нямало предвидени тежки и тромави процедури за предоставянето на допълнителните услуги.

Уговорената възнаградителна лихва съответствала на добрите нрави и на закона В ГПР не следвало да се включва възнаграждение за допълнителните услуги. Тези услуги не били задължителни за предоставянето на кредита.

Задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на насрещната страна за разноски.

Въззиваемият-ищец Т.К.“ООД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е недопустимо и правилно. Посочило е, че СРС се произнесъл по исковете така, както са предявени, с допълнителните молби уточнявал твърденията си, изменение предприел само на размер на исковете. Отделно нямало пречка допълнително да добави ново основание на исковете. Плащането на сумите било доказано, не било установено съществуване на валидно основание за същото, правилно било прието от СРС, че исковете са основателни.

3

Въззивникът нямал право да оспорва договора за цесия, защото не бил страна по него. Въззивникът не бил оспорил пред СРС че е получил уведомлението за цесията, уведомлението било от цедента чрез ищеца, а и дори да бъде прието обратното то приложима била разпоредбата на чл. 301 от ТЗ липсата на потвърждение за цесията не било елемент от фактическия й състав. Предмет на цесия бил прехвърлянето на определяеми вземания, посочено било период на същите, основанието им. Договор за цесия сочел цена на продажбата достатъчно ясно. Придобити вземания не били по кредити или друга форма на финансиране и не било необходимо да се регистрира като финансова институция. Без значение било кой е попълнил Приложение № 1, договор за цесия не попадал под приложно поле на ЗЗП, защото не бил за продажба на стоки и услуги. Споразумението сочело че се сключва към договора за кредит, поради което и с цесията били прехвърлени вземания и по него. Правилно било прието от СРС, че нито възнаградителна лихва нито ГПР са уговорени съобразно закона. Допълнителните услуги били свързани с усвояването и управлението на кредита без тях предоставянето им било невъзможно размер на възнаградителната лихва бил необосновано висок, такова било и възнаграждението за допълнителните услуги. Задълженията не били погасени по давност, срок на същата била 5 години, плащането на заявената претенция били от 2017г. и погасителна давност към подаването на исковата молба , а и към момента на увеличението на иска не била изтекла. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22023438/01.12.2020г. , уточнена с молби от 22.11.2021г., от 22.01.2021г., 06.04.2021г., 04.02.2022г., , от 01.04.2022г. изменена с молба от 04.04.2022г. и от 08.06.2022г. на Т.К.“ООД, ЕИК ******* срещу „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ******* с която е поискало от съда на основание на чл. 55, ал.1, пр.1 и чл. 99 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1256,25лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи платени без основание от В.Й.П. на П.К.Б.“ЕООД суми по договор за потребителски кредит № 5013989632/23.04.2015г и споразумение за пакет допълнителни услуги/416,65лв. , платени като възнаграждение по пакет допълнителни усуги и 83,35лв. ,платени като договорна лихва/ и по договор за кредит № 30040473348/06.11.209г. и споразумение за допълнителни услуги към него / 725,56лв. , платени по пакет за допълнителни слуги ; 20лв. , платени като такса по тарифа за такси; 10,69лв. , надплатени без каквото и да е основание/, вземания за което са му прехвърлени с договор за цесия от 26.03.2020г., като му се присъдят разноски. С първоначалната искова молба е предявил частичен иск от 100лв. целият за 5000лв., като на стр. 7 е посочило, че сумите са платени по нищожни клаузи на договори за кредит, договори за обезпечения, договори за овърдрафти, сключени от П. и П.К.Б.“ЕООД и по недействителни договори за същото. С молба от 4

22.01.2021г. е посочило, че плащанията са по недействителни договори, съответно по нищожни клаузи от такива, плащанията били извършени при начална липса на основание, не твърдял че са по недействителни договори или нищожни клаузи от същите, плащанията били извършени в периода от 01.12.2015г. до 26.03.2020г. С молба от 06.04.2021г. е посочило, че плащанията са направени без да има валиден договор, направени били по грешка. С молба от 04.02.2022г. е посочил, че плащанията са направени по няколко договора за потребителски кредит и по сключено към всеки от тях споразумение за предоставяне на пакет услуги, всяко от които били нищожно, евентуално клаузите по които са плащанията са нищожни, претенцията била за връщане на платена сума различна от главниците по договора за кредит, тоест недължимо платени били сумите за лихви и такси Посочил е, че договорите били нищожни поради противоречие с чл. 10, ал.1 чл. 11, ал.1,т.10, т.9, чл. 10А, ал.2, чл. 19, ал. 5 от закона за потребителския кредит – ГПР не бил посочен коректно, защото не включвал цената на допълнителния пакет услуги, така не било посочено по ясен и разбираем начин задълженията по договора; клаузата за възнаградителната лихва била в противоречие с добрите нрави, надвишавала трикратния размер на законната лихва за забава, както договорите така и споразуменията нарушавали принципа на еквивалентност на престациите, размер на възнаграждението за допълнителни услуги бил необосновано висок, дължало се независимо дали услугите са ползвани, това възнаграждение било за услуга свързана с усвояването и управлението на кредита. С молба от 01.04.2022г. е посочил че сумите са платени по договор за потребителски кредит № 5013989632/23.04.2015г и по договор за кредит № 30040473348/06.11.209г. И споразумения към тях. С молба от 04.04.2022г. е посочил, че претенцията е за 500лв. по първия договор и 100лв. по втория договор, като с оглед на чл. 23 от ЗПК основание за задържане на платена сума имало само в частта за предоставената главница. С молба от 08.06.2022г. е изменил исковете , като е посочил че претендира сумата от 500лв. , формирана като сбор от 416,65лв. , платени за допълнителен пакет услуги ; и сумата от 83,35лв. , платена като възнаградителна лихва; по договора от 06.11.2019г. претендирана сума е 725,56лв. , платена по допълнителен пакет услуги ; сумата от 20лв. платена за такси по Тарифа и сумата от 10,69лв. платена без каквото и да е основание.