Акт № 482 от 10.11.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Плевен, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500690 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 727/18.05.2026 г. по гр.д.№ 20254430106557 по описа за 2025г. на ПлРС е осъден Й. П. Л. да премахне изградената от него преградна стена, с която препятства излаза на изток към стълбище откъм бул. „***“ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /описан като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в схема № 15- 1217044- 23.07. 2025 год. на СГКК гр. Плевен/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен- собственост на ищеца Л. Д. А., както и да премахне изградената стъклена врата, с която е присъединена част от площадката и стълбите към имота на ищеца.Осъден е Й. П. Л. да заплати на Л. Д. А. направените деловодни разноски в размер на 680.02 евро.

Депозирана е въззивна жалба от Й. П. Л., чрез пълномощник, против решение рег.№ 727/18.05.2026 г. по гр.д.№ 20254430106557 по описа за 2025 година на ПлРС.Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.Прави се искане да се отмени изцяло решение рег.№ 727/18.05.2026 г. по гр.д.№ 20254430106557 по описа за 2025 година на ПлРС, като вместо него да се постанови друго такова, по силата на което да се отхвърли исковата претенция с правно основание чл.109 ЗС като 1 неоснователна и недоказана.

За въззиваемата страна – Л. Д. А., чрез пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище да се остави без уважение като неоснователна подадената от Й. П. Л. въззивна жалба срещу решение рег.№ 727/18.05.2026 г. по гр.д.№ 20254430106557 по описа за 2025 година на ПлРС и да се потвърди това решение като правилно и законосъобразно, ведно със законните от това последици, както и да му бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски, както и писмена защита.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Не са налице предпоставките по чл.253 във вр. с чл.142, ал.2 ГПК за отмяна на протоколното определение за приключване на съдебното дирене/даване ход по същество и насрочване на ново заседание.

От представените доказателства след приключване на съдебното заседание се установява, че процесуалният представител на въззивника е преупълномощил друг адвокат, който се е явил в насроченото за същия ден и час съдебно заседание в ПлРС, но не са били представени доказателства по чл.142, ал.2 ГПК във въззивното производство.

Първият спорен въпрос във въззивното производство е дали процесната площадка и подход представляват „обща част“ между двата обекта на страните по смисъла на чл.38 ЗС.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението на ВЛ, неоспорено от страните, което следва да се приеме като обективно и компетентно, може да се даде положителен отговор.

От доказателствата по делото се установява, че обектът на въззиваемия Л.

А. представлява ателие - незавършено, с адрес бул.“***“, бл.“***“, вх.“Г“, партерен етаж със застроена площ 178.44 кв.м., ведно с отстъпеното право на 2 строеж, находящ се в стр.кв.375а, парцел I по плана на гр.Плевен, със съседи: изток - ателие, запад - магазини от вх.“В“, север - бул.“***“, юг - гаражи на вх.“Г“ съгласно договора от 10.09.1996 г.

Съгласно представената схема от 23.07.2025 г. по КККР на гр.Плевен той представлява имот с идентификатор ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор *** с предназначение: сграда за битови услуги, брой етажи: 1, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

От приложеното удостоверение за данъчна оценка е видно, че се касае за общо 5 обекта с площ около 180 кв.м. - търговски обекти 3 броя, други нежилищни обекти и гараж.

От приложеното разрешение за ползване от 14.01.2002 г. е видно, че е разрешено ползването на строеж:“Жилищен блок „***-I“-вход „Г“ и вход „Д“, магазин със сервизен център за аудио и видеотехника, който включва 29 апартамента, 29 бр.мази, 7 бр.гаражи, 10 бр.общи помещения и 1 бр.магазин със сервизен център за аудио и видеотехника, а като собственик под № 34 е посочен въззиваемият Л. А..

Жилищен блок „***“ се състои от пет секции.

Вход „Г“ се състои от сутерен с мази, гаражен етаж с гаражи и магазин със сервизен център за аудио-видео техника на фуга, седем жилищни етажа и терасовиден етаж.

Вход „Д“ се състои от сутерен с мази, приземен етаж с гаражи и магазини на фуга, шест жилищни етажа и терасовиден етаж.

Имотът на въззивника Й. Л. е описан в т.1 на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29 октомври 2001 година като магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Плевен, бул.“***“№ 2 на партерния етаж на жилищен блок „***“, вход „Д“ със застроена площ от 130.22 кв.м.

В нотариалния акт за покупко-продажба от 29.10.2001 г. относно магазина за хранителни стоки е посочено, че той се състои и от стълбище към сутерена и вход към магазина за хранителни и промишлени стоки.

В заключението си ВЛ инж.С. е посочила, че съгласно проекта по част архитектура, екзекутив, одобрен 02.11.2001 г., чертеж разпределение на сервизен център на Л. А., помещението сервиз AV техника има излаз на изток 3 към стълбище.

ВЛ е посочило, че съгласно проекта по част архитектура, екзекутив, одобрен на 29.10.2001 г., чертеж вход „Д“, помещението на Л. А. има излаз на изток към стълбище, а помещението на Й. Л. има излаз на запад към стълбище.

Съгласно последния проект, одобрен през 2005 г. за преустройство на гараж № 1, вх.Г с цел разширяване за склад към магазин за хранителни и промишлени стоки на ЕТ „Фиеста-13“ към обект сервизен център за AV техника в секция „Г“-собственост на Л. А. съществува врата към стълбището към бул.“***“.

От огледа на място ВЛ е установило, че вратата, която съществува по проект към обекта на въззиваемия е преградена и от това стълбище се осъществява достъп само до обекта на въззивника.

Присъединената площадка е част от стълбище, което служи за достъп до двата обекта, съгласно одобрените проекти.

Няма строителни книжа за извършеното присъединяване.

Обектите на страните по делото се намират в две отделни секции на бл.“***“, като обектът на въззиваемия се намира в секция „Г“ и представлява СОС с идентификатор ***, а обектът на въззивника се намира в секция „Д“ на бл.“***“ и представлява СОС с идентификатор ***.3.19.

Съгласно чл.38, ал.1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са различни елементи на сградата, неизчерпателно изброени, които по естеството си или по предназначение служат за общо ползване.В зависимост от функциите, които изпълняват, те са два вида - по естеството си и по предназначение. Общи части по естеството си са такива, без които етажната собственост не може да съществува. Стълбището е такава част, защото осигурява достъп до обектите на горните етажи или до други общи части.Общи по предназначение са тези части от сградата, извън обектите индивидуална собственост, без които сградата може да съществува, но предназначението им е да обслужват етажните собственици и да се ползват от тях.

Общите части по предназначение са такива и остават такива, доколкото не е 4 променено предназначението им, съгласно изрично предвидената възможност по чл.38, ал.2 от ЗС, но по обща уговорка между етажните собственици.Промяната на предназначението може да стане, както с изрично решение на всички етажни собственици, така и подразбиращо се.

Меродавният момент към който се преценява този статут е момента на възникване на етажната собственост.Да се измени предназначението на общата част означава да се придаде друг характер на съсобствеността, а това може да стане само със съгласието на всички собственици на сградата. В тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС, според което промяна на предназначението е възможно да се извърши със съгласието на всички етажни собственици, като същото може да бъде дадено изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия.

В процесния случай не се установява да е налице такова.

След като присъединената площадка представлява част от стълбище, което служи за достъп до двата обекта, съгласно одобрените проекти, тя представлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС.

Извършването на каквато и да е промяна на обща по естеството си част, каквато представлява коридорът, се извършва по волята на всички етажни собственици и след спазване на установените в ЗУТ правила.Присъединяване на такава обща част към обект, който принадлежи в индивидуална собственост на един от етажните собственици, извършено от този етажен собственик без съгласието на останалите и без строителни книжа, е непротивопоставимо на останалите етажни собственици и не би могло да има за правна последица нито промяна в предназначението на обекта (общата част), нито промяна в принадлежността на правото на собственост върху присъединената част.Именно такъв е и процесният случай.

В процесния случай обаче, както се посочи, първият проект, който е за сградата, се води екзекутив от 2001 г., т.е. следва да се изходи от него и да се прецени дали се касае до обща част или до част, която е индивидуална собственост на някоя от страните, т.е. на въззивника.

Въз основа на него съдът приема, че се касае до обща част, а не до част, индивидуална собственост на Й. Л..

На следващо място въззивникът се позовава на отговори на ВЛ по задачи № 5

3, 4 и 5, от които се установява, че двата обекта се намират в две напълно отделни секции (сгради), между които по цялата височина съществуват две самостоятелни калканни стени и вертикална дилатационна фуга.Калкалнните стени на секция „Д“ и обособеният в нея подход откъм бул.“***“ представляват общи части на етажните собственици в секция „Д“, а въззиваемият Л. А., като собственик на обект в секция „Г“ не притежава никакви идеални части от общите части на секция Д.По делото няма представена нито нарочна писмена уговорка по чл.38, ал.2 ЗС, нито решение на съвместно общо събрание по чл.18 ЗУЕС, по силата на които стълбището и площадката в секция „Д“ да са учредени като обща част за обекти от съседната секция „Г“.

От приложеното удостоверение от 18.06.2025 г., на което се позовава въззивникът, е видно, че е налице неприемане на проект за изменение на КККР за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** от страна на АГКК, в което е посочено, че представеният проект за изменение на КККР не отговаря на чл.56, ал.1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР и няма основание за започване на изменение на КККР по реда на чл.54 от ЗКИР по така представения проект.

Посочено е, че с подаденото заявление се заявява изменение на КККР на гр.Плевен, състоящо се в коригиране на контура на самостоятелен обект с идентификатор ***, за който в КР на недвижимите имоти за собственик е записан Й. Л..

ВЛ в заключението си горепосочените задачи е посочило, че няма строителни книжа за извършеното присъединяване.

Обектите на страните се намират в две отделни секции на бл.“***“, като обектът на въззиваемия се намира в секция „Г“ и представлява СОС с идентификатор ***, а обектът на въззивника се намира в секция „Д“ на бл.*** и представлява СОС с идентификатор ***.3.19.

Между обектите съществуват калканни стени и дилатационна фуга между двете секции на вх.“Г“ и вх.“Д“.

Няма доказателства за уговорка по чл.38, ал.2 от ЗС, според която частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.

Разпечатката съдържа 50 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4bb2299-7a0f-44e4-9394-37e77d202eda