Решение № 6694 от 06.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6694 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100510705 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №10705/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л. Г. П. ЕГН ********** от гр. София срещу решение №914 от 19.01.2025 г постановено по гр.д.

№21594/22 г на СРС , 143 състав , с което е признато за установено , че Л. Г. П. дължи на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД ЕИК 203670940 от гр. София на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.99 ЗЗД и чл.143 ЗЗД , чл.240 ал.1,2 ЗЗД следните суми придобити с договор за цесия от 17.12.2012 г от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД , който ги е заплатил на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит №1117132 от 07.08.2018 г : сумата от 2832,20 лева заплатена от поръчителя главница , ведно със законната лихва от 25.08.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 1250,56 лева заплатена от поръчителя възнаградителна лихва за периода 20.09.2018 г – 20.08.2020 г и сумата от 1085,33 лева обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г – 24.08.2021 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №10969 от 10.09.2021 г. по ч.гр.д. № 49172 по описа за 2021 г. на СРС, 143 състав ; както и Л. Г. П. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД сумата от 2283,31 лева разноски пред СРС и в заповедното производство .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Като се вземе предвид възнаграждението на поръчителя ГПР по потребителския кредит е в размер на 197,38 % , а не грешно посочените 50 % . Налице е измамна схема , чрез която да се заобиколят нормите 1 на ЗПК , като т.нар.потребител е регистриран на адреса на заемодателя „Кредисимо“ ЕАД .

Последният дори получава възнаграждението на поръчителя и има „свързаност“ между договора за потребителски кредит и този за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД . На практика ползването на услугата на поръчителя е задължително условия за получаване на кредита от типа на т.нар.бързи кредити . Съгласно чл.16 ЗПК заемодателя е длъжен сам да оцени платежоспособността на потребителя . Трябва да се приеме , че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК като не е посочен действителният размер на ГПР , поради което договорът е недействителен съгласно чл.22 ЗПК . Договорът противоречи и на добрите нрави .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Длъжникът не е бил длъжен да сключва договор за поръчителство с поръчителя , а е имал възможност да предостави друго обезпечение .

Наличието на поръчителство не противоречи на изискванията за добросъвестност и не са налице неравноправни клаузи . Възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в ГПР и наличието му не води до недействителност на целия договор за потребителски кредит . Не е нарушен чл.11 ал.1 т.10 ЗПК , защото в договора за потребителски кредит са посочени ГПР и дължимите от потребителя суми .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.01.2025 г и е обжалвано в срок на 05.02.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на решението в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли описания иск СРС е приел , че е сключен договор за потребителски кредит №1117132 от 07.08.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД и Л. Г. П.. Според договора дружеството предоставя на ответника заемна сума по потребителски заем в размер на 3000 лв., а ответникът се задължава да я върне в срок от 24 месеца с 24 месечни вноски в размер на по 185,58 лв. всяка, като падежите на всяка вноска са посочени в договора. Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процентот 41,24 % и годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита от 50 % , като общият размер на всички плащания по договора е 4453,92 лв.

Също на 07.08.2018 г „Ай Тръст“ ЕООД и Л. Г. П. са сключили договор за поръчителство 2 като възнаграждението на поръчителя са 24 вноски по 136 лева месечно т.е общо 3264 лева т.е. повече от отпуснатата сума по заема от 3000 лева .

Също на 07.08.2018 г „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД Л. Г. П. са сключили договор за поръчителство по повод процесния договор за потребителски кредит . По делото е приложен и рамков договор между страните от 01.03.2016 г .

На 17.12.2020 г. „Ай Тръст“ ЕООД и ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са сключили рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) като в приложението към договора от 17.12.2020 г. е описано и вземането по процесния договор срещу ответника, което е било прехвърлено на ищеца. По делото са приети и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 ЗЗД, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници по вземанията съгласно рамковия договор за цесия. Представено е и уведомително писмо от цедента чрез цесионера до ответника за извършено прехвърляне на процесното вземане, за което няма данни и не се твърди да е било връчено преди завеждане на настоящото производство.

Според приетата пред СРС ССЕ ответникът е направил две вноски по кредита, съответно на 21.09.2018 и 22.10.2018 г в размер общо на 371,16 лева . Две погасителни вноски ответникът е направил и по отношение на договора за поръчителство, от същите дати в размер общо на 271,98 лева. Поради неизпълнение на ответника, ищецът и поръчител по договора за кредит между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Л. Г. П. е платил задължението на последния, като това е станало на 14.12.2020 г.

В о.с.з пред СРС вещото лице уточнява , че сумата, която се дължи ежемесечно по договора за поръчителство, не е посочена като част от ГПР , но следва да се заплаща по същата сметка, по която се прави и плащането на задълженията по договора за потребителски кредит. Вещото лице е определило, че при тази постановка ГПР се равнява на 50 % , а ако се приеме, че задължението по договора за поръчителство е част от същия, то процентът ще е 197,38 % Съгласно заключението на вещото лице ответникът Л. Г. П. дължи по договор за потребителски кредит 2832,20 лв. главница, 1250,56 лв. възнаградителна лихва и възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 2991,78 лв. Общо ответникът дължи 7974,54 лв., без да се включва вземането за лихва за забава.

Според приетата пред СРС СТЕ в административния панел на кредитора фирма „Кредисимо“ ЕАД има регистрирано кандидатстване и сключване на Договор за кредит за сума от 3000 лева на дата 07.08.2018 в 10:39:46 часа от Л. Г. П. с ID 1117132 с номер на мобилен телефонен ***, като ответникът е попълнил личните си данни във форма за кандидатстване за финансова услуга по електронен път на посочената уеб страница и чрез натискане на бутон „Приемам и продължавам“ във формата за кандидатстване за финансова услуга е дал съгласие за обработка на личните си данни. Чрез маркиране на предварително празни чекбоксове с хиперлинкове към документи, ответникът се е запознал с документите, маркирал ги е и е извършил второ активно действие – натискане на бутона „Вземи парите сега!“ Без маркирането на тези чекбоксове, които съдържат хиперлинкове на ОУ, СЕФ и самия договор за кредит не може да се завърши процеса по кандидатстване, поради което с 3 избирането и продължаването напред ответникът е приел Стандартния европейски формуляр и Договорът за финансова услуга в Кредисимо плюс с Общите условия. Според заключението ответникът се е съгласил и е сключил договор за поръчителство. Даденото от клиента Л. Г. П. съгласие за предоставяне на лични данни се отбелязва с „Да“ в система на фирма „Кредисимо“ ЕАД, а кредита като „Гарантиран“, като ответникът Л. Г. П. е избрал обезпечен вместо необезпечен. С предоставяне от ответника Л. Г. П. на шестцифрения код, изпратен му от „Ай Тръст“ ЕООД с СМС на телефонния му номер, договорът за предоставяне на поръчителство се счита за сключен. Според вещото лице ответникът е натиснал бутона „Вземи парите гарантирано до минути.“ По отношение на точното време на сключването на двата договора – за потребителски кредит и за поръчителство, вещото лице посочва, че електронното писмо от фирма „Кредисимо“ ЕАД с приложени Договор, ОУ, СЕФ и декларации на клиента са изпратени на Л. Г. П. на 07.08.2018 г. в 10:39 ч.

Електронните писма от фирма „Ай Тръст“ ЕООД до клиента Л. Г. П. са изпратени на дата 07.08.2018 г. в 10:39 часа и в 10:41 часа (електронно писмо с потвърждение от фирма „Ай Тръст" ЕООД за сключен Договор и приложен договор за предоставяне на поръчителство).

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене.

От правна страна СРС е приел , че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника Л. Г. П. на 07.08.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит, видно от приложените по делото доказателства и заключението на СТЕ. Сумата от 3000 лв. е била преведена на Л. Г. П., чрез Разписка за извършено плащане номер: 2000000157844846 на 07.08.2018 г в 10:42 ч.

Плащането е извършено чрез системата за електронни плащания ePay.bg. По делото е доказано наличието на облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ и ответника Л. Г. П., по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора сума в размер на 3000 лева.

Според СРС ССЕ доказва , че ответникът е извършил две плащания. По делото е доказано знанието и съгласието на ответника за сключването на договора за потребителския кредит чрез употреба на електронната система на „Кредисимо“ ЕАД като това знание и съгласие обхваща всички необходими документи по реда на ЗПК и други приложими нормативни актове.

Според СРС ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и съдът е длъжен служебно да се произнесе по наличието на неравноправни клаузи (чл. 7, ал. 3 ГПК). С договора за потребителски кредит страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41,24 %. Това представлява писмена уговорка за заплащане на възнаградителна лихва по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД и същата не противоречи на чл.19, ал. 4 ЗПК.

Според СРС поради неизпълнение на ответника поръчителят е заплатил на „Кредисимо“ ЕАД процесните задължения и после ги е цедирал надлежно на ищеца . Няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомяване за цесията. Самата цесия е съобщена с получаване на уведомлението от ответника като приложение към исковата 4 молба , което е факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право. Затова той следва да бъде съобразен от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235 ал.3 ГПК. (Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т.о. ТК на ВКС;

Решението на СРС частично неправилно.

Основателни са доводите на въззивника , че на практика първоинстанционният съд не е извършил дължимата служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори за потребителски кредит и договор за поръчителство . Не е възпроизведена в мотивите и не е възприета цялата налична фактическа обстановка . Липсва необходимия задълбочен анализ на процесните правоотношения , а констатациите и правните доводи са необосновани и неиздържани.