Решение № 235 от 30.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 15/07.01.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220101626 по описа на Районен съд – Пазарджик, е осъден ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.

Димитров“ № 1 да заплати на Д. М. И. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Дунав“ № 2, ет.12, ап.59, сумата от 993.43 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 09.12.2023 г. около 10 ч. в гр. Пазарджик по вина на водача на лек автомобил „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ....., чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 18.04.2024 г. до плащането, както и сумата от 2.28 лв. - обезщетение за забава за периода от 12.03.2024 г. до 17.04.2024 г., като е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за забава за разликата над 2.28 лв. до претендираните 50 лв.

Осъден е ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Д. М. И. съдебни разноски в размер на 858.84 лв.

Осъден е Д. М. И. да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД съдебни разноски в размер на 9.15 лв.

1

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрк. Ц., с изложено оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че РС селективно е възприел представените по делото доказателства и е кредитирал единствено доказателствата, обслужващи тезата на другата страна и съответно не е ценил доказателствата, установяващи тезата на жалбоподателя. Твърдял е, че съдът неправилно е стигнал до извода, че водачът на застрахования лек автомобил К.А.е допринесъл за настъпването на инцидента. Поддържал е, че той е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП поради рязкото спиране на движещия се пред него лек автомобил и в най-добрия случай вина за настъпването на произшествието имат и двамата водачи.

Искането е решението на РС да бъде отменено, вместо което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. При условията на евентуалност, се иска редуциране на присъдените обезщетения наполовина. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. А., пълномощник на Д. И., с искане решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на съда. Претендират се разноски за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализипра събраните по делото доказателства, като взе предвид становището, изразено в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:

200299615, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 ищецът Д. М. И. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „Дунав“ № 2, ет.12, ап.59, е твърдял, че е собственик на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. №..., който бил повреден при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.12.2023 г. около 10 ч. в гр. Пазарджик на кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и бул. „Александър Стамболийски“.

Поддържал е, че вина за произшествието има водачът на намиращият се зад него лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ..... К.В.А. от с.

Мокрище, общ. Пазарджик, ул. „7-ма“ № 18, който не успял да спре на кръстовището и се блъснал в спрелия пред него лек автомобил на ищеца. В резултат на удара били повредени следните детайли: задна броня, заден капак и двата задни стопа, за поправката на които ищецът е заплатил 1122 лв.

Ищецът е твърдял още, че към датата на реализиране на ПТП гражданската отговорност на делинквента е била застрахована при ответника, 2 поради което последният отговарял за обезщетяването на вредите.

Застрахователят обаче изплатил застрахователно обезщетение само за повредите по задната броня в размер на 128.57 лв. и отказал да обезщети останалите вреди, като приел, че те не са настъпили при същото ПТП. Затова ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за покриване на останалата част от вредите в размер на 933.43 лв., както и обезщетение за забавата в размер на 50 лв., считано от датата на увреждането – 09.12.2023 г. до датата на предявяване на иска и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, не е оспорил, че е застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и че е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение за повредите по задната броня в размер на 128.57 лв. Оспорил е иска като е твърдял, че останалите повреди, за които ищецът претендира обезщетение, не са причинени в резултат на процесното застрахователно събитие, а по-рано, тъй като са заснети на приложената към писмения отговор фотография от месец април 2023 г. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Не е спорно между страните, а и с доклада по делото на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие гражданската отговорност на делинквента е била застрахована при ответника, както и че последният е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 128.57 лв. за повредите по задната броня.

Спорът между страните е относно наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и останалите повреди, описани в исковата молба.

По делото пред районния съд е приет като доказателство двустранен протокол за ПТП от 09.12.2023 г., от който е видно, че на същата дата в гр.

Пазарджик на кръстовището между бул. „Ал. Стамболийски“ и бул. „Хр.

Ботев“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № ....., управляван от ищеца Д. И. и лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № .... с водач К.А. В протокола е посочено, че вината за настъпване на ПТП е на водача на втория автомобил. Описани са повредите по двете МПС, като тези по автомобила на ищеца са следните: задна броня, задна врата, задни светли и заден калник. Двустранният протокол е подписан от участниците в ПТП.

За изясняване на спора пред районния съд са разпитани и свидетели.

3

От показанията на свидетеля К.В.А. се установява, че той е управлявал застрахования при ответника лек автомобил в момента на произшествието.

Заявил е, че пътят бил мокър, а ищецът спрял рязко, за да пропусне друг участък в движението. Свидетелят не успял да спре и се ударил в клетка за кучета, монтирана върху задния капак на автомобила на ищеца.

Непосредствено преди сблъсъка опитал спасителна маневра, като навил волана в дясна посока, но не успял да предотврати сблъсъка. Свидетелят е твърдял, че при удара била повредена само клетката за кучета и нямало други видими повреди по автомобила на ищеца.

По делото пред районния съд е назначена и приета автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че в резултат на процесното ПТП са повредени следните детайли по автомобила на ищеца: заден капак, задна броня и заден десен стоп. Установеният от ВЛ механизъм на ПТП изключва възможността за повреди по задния ляв стоп и вещото лице предполага, че той е повреден при друг механизъм и по друго време. Вещото лице е посочило, че общата стойност на материалите, частите и трудът, необходими за пълното възстановяване на автомобила, е в размер на 999.75 лв. без ДДС и 1199.70 лв. с ДДС.

Механизмът на увреждането на детайлите, описан от вещото лице, следният: поради удара на задно стоящия автомобил в клетката за кучета и нейното изместване в дясно и напред, косвено са засегнати бронята, вратата и десният стоп.

Експертизата е приета от районния съд и не е оспорена от страните, поради което въззвната инстанция я кредитира изцяло като компетентно и изчерпателно изготвена.

Като доказателство по делото пред районния съд ответникът е представил снимка, направена през м.април 2023 г. и публикувана в Street View на Google, от която е видно, че левият стоп на автомобила на ищеца е бил повреден преди процесното ПТП. Въззивният съд кредитира това доказателство, тъй като то съответства на заключението на вещото лице, че левият стоп е повреден при друг инцидент и друг механизъм на настъпване на увреждането.

Показанията на св. К.А.относно вида на повредите на автомобила на ищеца, причинени в следствие на удара, не следва да се кредитират, тъй като от една страна противоречат на отразеното в двустранния протокол и на заключението на ВЛ, а от друга страна свидетелят не е направил задълбочен оглед на мястото на инцидента, а само е предположил, че няма как автомобилът на ищеца да пострада, след като ударът е поет основно от клетката за кучета.

4

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

На първо място жалбата на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е бланкетна и в нея формално се твърди, че районният съд не е обсъди всички доказателства по делото, а доколкото ги е обсъждал, то е било превратно и в полза на ищеца. Жалбоподателят не сочи кои доказателства, относими към спора, не са обсъдени и кои са тълкувани превратно. При извършената служебна проверка въззивният съд не установи пропуск при анализа и интерпретацията на доказателствата, представени от страните пред районния съд. Напълно голословни са и твърденията за наличието на съпричиняване на вредите от ищеца, като не се сочи с кои свои действия ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Страните не спорят, че на 09.12.2023 г. са били участници в описания в исковата молба пътен инцидент, че са подписали двустранен протокол за възникване на ПТП, в който са се съгласили, че вина за произшествието има свидетелят К.А.– водач на другия автомобил - участник в инцидента. Вината не е била оспорена нито от Ангелов при подписването на протокола, нито от застрахователното дружество с писмения отговор в срока по чл.131 от ГПК.

Възражението за съпричиняване на вредите за пръв път се повдига пред въззивния съд, поради което следва да се приеме, че е просрочено и не следва да бъде взето предвид.

Въззивният съд извършва проверка на валидността, допустимостта и правилността на обжалваното първоинстанционно решение (чл. 269 ГПК), като за валидността, допустимостта и правилното приложение на императивни материалноправни норми следи служебно (последното следва от приетото с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ), а за правилността е ограничен от изложените във въззивната жалба доводи за неправилност (чл.

260, т. 3 ГПК). Въззивното производство по действащия ГПК се развива при условията на ограничен въззив и съдът е ограничен в проверката, която извършва, до рамките на търсената защита, определена от въззивната жалба.

Т.е. при липсата на конкретни оплаквания съдът не може да замести волята на страната и да прави предположения за това от какво е недоволен жалбоподателят и по какъв начин желае да се защити.

В настоящия случай във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания, а след самостоятелен анализ на приетите по делото доказателства 5 въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за заплащането му.