Решение № 474 от 16.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000502343 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство

ЗАД

„ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 23.04.2025 г., а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 07.05.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 7090/08.05.2025 г. Решение № 51/03.04.2025 г., постановено по т.д № 78/2023 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Р. З. М. сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Н.

Л., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба. Държавна такса е внесена с вносен документ от 18.06.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 9741/20.06.2025 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

1

Въззивникът-ответник твърди, че липсва основание за определяне и присъждане на застрахователно обезщетение в полза на ищеца, предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило въз основа на причини, независещи от пътното поведение на водача на застрахованото при ответника МПС. Твърди наличието на случайно деяние. При условията на евентуалност поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел доказаното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищеца в качеството му на пътник, който е пътувал в автомобила без правилно поставен предпазен колан към момента на настъпването на процесното ПТП. На трето място твърди, че размерът на обезщетението присъден от първостепенния съд, е необосновано прекомерно завишен.

Моли съда да отмени решението в неговата обжалвана част и да отхвърли исковата претенция, в условията на евентуалност да намали присъденото обезщетение предвид доказано съпричиняване от страна на пострадалия, както и поради прекомерност.

Претендират се разноските.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ищецът Р. З. М. чрез процесуалния му представител адвокат Г. Й. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.29 от първоинстанционното дело.

Оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна по подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да присъди на ответника разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение, за което представя списък.

Ищецът в първоинстанционното производство Р. З. М. и в срока по чл.263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната жалба на ответника е връчен редовно на 16.07.2025 г., а насрещната въззивна жалба е подадена чрез куриер на 22.07.2025 г.) обжалва с насрещна въззивна жалба вх.№ 11681/22.07.2025 г.

Решение № 51/03.04.2025 г., постановено по т.д № 78/2023 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която искът му за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 20000 лв., представляваща разликата над присъдената му сума от 30000 лв. до пълния претендиран 2 размер от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане.

Насрещната въззивна жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Г. Й. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на стр.29 от първоинстанционното дело.

Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение № 284/05.06.2023 г. на първоинстанционния съд.

Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

Въззивникът-ищец поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е определил занижен размер на застрахователното обезщетение, неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД, за което развива подробни съображения, касаещи съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Претендират се сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната по насрещната жалба страна.

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивните жалби Решение № 51/03.04.2025 г., постановено по т.д № 78/2023 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

В открито съдебно заседание възивникът по насрещната въззивна жалба и ищец в първоинстанционното производство, чрез своя процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената от него насрещна въззивна жалба. Адвокат Й. претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, за което представя списък.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд - Благоевград е бил сезиран с обективно кумулативно 3 съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ (доколкото претендира законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя 23.12.2021 г.) и чл.497 КЗ (за собствената забава на застрахователя и след изтичане на законоустановения срок за изплащане на застрахователно обезщетение) предявени от Р. З. М. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 25 564,59 евро, еквивалентна на сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответното застрахователно дружество.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

От протокол № 700016791602, поделение (1) AL8908 от 10.02.2021 г. на Секция „Пътна полиция“ Алесандрия, провинция Павия, от показанията на свидетеля-очевидец А. Р. М.-син на ищеца и водач на товарен автомобил с рег.

№ ********, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 10.02.2021 г. при силен дъжд, в тъмната част на денонощието, водачът на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ ********свидетелят М., е управлявал товарния автомобил с прикачено полуремарке по автомагистрала А21 в Република Италия със скорост от около 80-90 км/ч, в който автомобил на дясната седалка в кабината на влекача пътувал и ищеца с поставен предпазен колан. Достигайки км 106, в района на провинция Павия, пред град Вогера, се появява силен страничен вятър, като свидетелят М. и в огледалата за обратно виждане, възприел отклонение на полуремаркето наляво спрямо траекторията на влекача. Водачът предприел отклоняване на влекача в посока надясно, чрез ефективно задействане на кормилната уредба.

Следствие от рязкото завиване на влекача и късото напречно разстояние до банкета и за да задържи товарната композиция в обхвата на лентите от магистралата, водачът завил управляемите колела чрез волана в посока наляво. Влекачът се е отклонил наляво, но поради късото разстояние до банкета, влекачът започва да навлиза върху затревената част на банкета, а спирачните механизми на товарната композиция блокират. Следствие от разликата от различните видове настилки за десните (мокра, затревена земя) и за левите гуми (мокра асфалтова настилка) съчетано със значителна 4 инерционна сила, която полуремаркето е приложило върху лафета на влекача (блъскане), се стига до загубата на сцепление на гумите в задния мост на влекача. Започнало е страничното завъртане на влекача Мерцедес със задния мост по посока обратна на часовниковата стрелка, гледано спрямо вертикална ос към зоната на лафета, което е било съчетано със странично плъзгане. Това завъртане на влекача е било съчетано и с постъпателно движение напред следствие от бутането от полуремаркето в посока към отводнителната траншея, когато скоростта на товарната композиция е намаляла до 30-40 км/ч.

В този момент задните десни гуми на влекача достигат до отводнителната траншея и пропадат вътре в нея. Настъпва странично обръщане и падане на влекача върху дясната му страна, след което последва „забиване“ в терена и кратко странично плъзгане върху дясната страна на цялата товарна композиция до крайно положение, в което е била намерена от контролните органи.

Вещото лице сочи, че причина за настъпване на ПТП е скоростта на товарната композиция, която е довела до загубата на сцепление в гумите от задния мост на полуремаркето.

От техническа гледна точка, вещото лице сочи, че при настъпване на произшествието, ищецът е пътувал в кабината на влекача най-вероятно без поставен предпазен колан.

Между страните не е било спорно, че към 10.02.2021 г. за товарен автомобил с рег.№ ******** е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица, валидна от 10.12.2020 г. до 09.12.2021 г.

Веднага след произшествието, ищецът е транспортиран до лечебно заведение в гр. Вогера, където по спешност е приет в отделение по ортопедия и травматология. Установена е многофрагментна разклонена фрактура с централен пробив на вътрешната тибиална плоча на дясното коляно, фрактура на проксималната епифиза. На 15.02.2021 г. под субарахноидална анестезия, е извършена кръвна редукция на фрактурата с вътрешна фиксация. Изписан на 17.02.2021 г. с препоръки да не се натоварва коляното в продължение на 60 дни и да носи разширена скоба в продължение на 30 дни, след което да раздвижва крайника. Предписани са болкоуспокояващи и натриев еноксепарин.

5

Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на негова съпруга С. А. М.. Свидетелката установява, че живее със семейството си в гр.***. За произшествието разбрала от сина й, който й се обадил по телефона и й казал, че са се обърнали с тира. Свидетелката тръгнала за Италия, където станало произшествието и изчакала там докато оперират съпруга й. След като го изписали от болница, се прибрали в дома си, където два дни ищецът бил с висока температура. Идвал човек, който му поставял инжекции. Единият крак бил обездвижен с шина за четири месеца, през което време бил на легло. Пет месеца ищецът не се е къпал, бил на памперси. Обслужвали го с мокри кърпи.

На петия/шестия месец, била свалена шината. Ищецът започнал да се придвижва с патерици. Не можел да излиза от дома си, защото живеели на втория етаж. Бил неспокоен, и през деня, и през нощта. Плачел. Не можел да ходи по голяма нужда, защото се притеснявал. И в момента ищецът е с накуцваща походка. След инцидента получил високо кръвно и продължава да е с такова. В къщи за консултация идвал психолог. 40 дена му поставяли инжекции в корема. В крака има поставен пирон, при операцията в Италия, който трябва да бъде премахнат, но ищецът се страхува. Приемал болкоуспокоителни. Цяла година не ходил на работа. Около 7-8 месеца след инцидента, ищецът плачел.

От приетото пред първата инстанция и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП, ищецът е получил фрактура на латералния отдел на тибиалното плато с разместване, за лечението на която е извършена кръвна репозиция и метална фиксация с плака. При такова счупване обичайният възстановителен период е между 3 и 24 месеца, като при ищеца този период е бил 6-9 месеца. През първата седмица от получаване на травмата, болките са били най-интензивни.

Вещото лице сочи, че така получената фрактура не е резултат от директен удар на коляното от или върху тъп твърд предмет. Тази фрактура може да бъде получена и при поставен предпазен колан. Ищецът няма други наранявания, най-вече в лицевата и окосмената част на черепа.